Решение № 6166 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15281/2013 г.

Решение № 6166 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15281/2013 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Росен Боянов Атанасов против решение № 151 от 19.07.2013 г. по адм. дело № 18/2012 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 108/11.01.2012 г. на директора на ОД на МВР Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на длъжността полицай в "ООР" на Участък "Полиция" - Павел баня към РУ "Полиция" Казанлък при ОД на МВР Стара Загора. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 208, т. 3 от АПК. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Безспорно е, че на 29.11.2011 г., при нарушаване на правилата за движение жалбоподателят е предизвикал пътно-транспортно произшествие с материални щети на друг автомобил с немска регистрация, за което са съставени протокол и акт за установяване на административно нарушение, и е издадено наказателно постановление. При наличие на очевидци Атанасов е отказал тестване с дрегер и даване на кръвна проба за наличие на алкохол. В противоречие с действителните факти и под въздействие на жалбоподателя първоначално е заявено от друго лице, че то е управлявало моторното превозно средство, но впоследствие същото лице е оттеглило показанията си. Наказателното постановление за санкциониране на касатора за нарушения по ЗДвП е потвърдено от компетентния съд, а образуваното досъдебно производство е прекратено от прокуратурата. При така установените релевантни за спора факти и обстоятелства съдът обосновано е приел, че жалбоподателят виновно е извършил вменените му нарушения на посочените в заповедта правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служител в МВР, утвърден от министъра на вътрешните работи съгласно чл. 21, т. 12 от ЗМВР. Най-тежкото дисциплинарно наказание е наложено при спазена процедура и при наличие на материалноправните предпоставки на закона и правилника за прилагането му, като приложимите разпоредби точно и ясно са цитирани в административния акт. Пред настоящата инстанция се твърди, че предизвикването на ПТП само по себе си не съставлява фактическо основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. В случая обаче същото е съпроводено с нарушаване на етични правила, които предписват определено поведение при участие в такова произшествие, независимо дали то е настъпило по време на служба или в извънработно време. Съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазването им съставлява дисциплинарно нарушение, а според чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тези случаи се касае за друго тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, което е несъвместимо с оставането на служба в МВР и за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Прилагането на тези правила в съответствие с разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР ("държавните служители са длъжни да изпълняват и в извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР") е основание за категоричен извод, че тези правила са били пренебрегнати от служителя. Това е станало обществено достояние, уронило е престижа на службата и поради това е несъвместимо със заемането й. Допълнителна отрицателна характеристика на извършеното от служителя на МВР е упражненото от него въздействие върху другиго с цел избягването на законоустановената отговорност. Предвид изложеното жалбата правилно е отхвърлена от АС - Стара Загора като неоснователна. Не се обективират основания за касиране на решението и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,