Решение № 1664 от 15.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Коалиция "Продължаваме промяната", подадена чрез упълномощен адв. Н. Минчев, против решение 1617-НС от 09.02.2023г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/ за назначаване на Районна избирателна комисия в Тридесети изборен район Шуменски, за изборите за народни представители на 2 април 2023г. В жалбата и в съдебно заседание, чрез упълномощени адв. Пандов и адв. Бъбаров, се твърди, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи. Жалбоподателят счита, че в процесното решение липсват мотиви, което не позволява на съдебния състав да извърши проверка на волята на административния орган. Според оспорващата коалиция атакуваният акт на ЦИК е издаден в нарушение на изискванията на чл. 61, ал. 5 ИК и чл. 59, ал. 2 АПК. Излага становище, че в случая не е изпълнено законовото изискване за проведено поименно гласуване при вземане на атакуваното решение от страна на ЦИК. Релевира възражение за несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 145, т. 5 АПК. Развива тезата, че обжалваното решение е постановено в противоречие с чл. 61, ал. 5 ИК, тъй като няма представител на Коалиция "Продължаваме промяната" като председател или секретар в ръководството на РИК, а тя е втора по брой получени гласове на последните избори за народни представители и заявява, че предложеният от оспорващата коалиция кандидат притежава необходимите знания и опит. Претендира отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и връщане на преписката на ЦИК за ново произнасяне при съобразяване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът - Централна избирателна комисия не изразява становище по жалбата. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на Коалиция "Продължаваме промяната" за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния 3-дневен срок, визиран в нормата на чл. 58, ал. 1, изречение първо ИК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 1617-НС от 09.02.2023г. ЦИК е назначила Районна избирателна комисия в Тридесети изборен район -Шуменски, в състав от 13 членове за изборите за народни представители на 2 април 2023г. Процесното решение е постановено на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 6 и 11 във вр. с чл. 61, ал. 3, 4 и 5 ИК и решение 1584-НС/02.02.2023г. на ЦИК. Съдът счита, че обжалваното решение е прието от компетентния за това колективен административен орган в рамките на правомощията му, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 11 ИК. При постановяване на атакувания акт е изпълнено законовото изискване на чл. 53, ал. 7 ИК за поименно гласуване на членовете на ЦИК, което е надлежно отразено в приложеното към преписката извлечение от Протокол 306 от проведеното заседание на ЦИК на 09.02.2023г. От него е видно, че "за" предложението на докладчика Войнов са гласували 11 членове на ЦИК, без нито един против, от което следва, че в случая е спазено императивното законово условие за изискуемия кворум и мнозинство, предвидени в чл. 57, ал. 3 и 4, изречение първо ИК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за наличие на пороци във формата и съдържанието на оспореното решение, съставляващи нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 АПК. Съдът не възприема тезата на оспорващата коалиция за липса на мотиви при произнасяне на процесното решение, тъй като от съдържащия се в преписката Протокол 306 от проведеното заседание на ЦИК на 09.02.2023г. се установява, че фактическите и правни основания за приемане на решението за назначаване на процесния РИК са обективирани в текста на цитирания протокол, който отразява съображенията на колективния орган за приемане на оспореното решение. Следва да се има предвид, че фактически основания за постановяване на атакувания акт са изложени и в Протокола от 05.02.2023г., съдържащ становищата на представителите на парламентарно представените партии и коалиции, участващи в проведените консултации при областния управител на област Шумен, както и в постъпилите предложения от отделните партии и коалиции. Ето защо решаващият съдебен състав намира, че оспореното решение е надлежно мотивирано и е постановено при спазване на изискването за правни и фактически основания при вземане на решението. С оглед на това съдът счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на изискванията за публичност и прозрачност при приемане на атакувания административен акт. По отношение на развитото в жалбата и в съдебно заседание твърдение за противоречие с материалноправни норми, съдът счита, че също е без основание. Това е така, защото по силата на чл. 59, ал. 1, т. 2 ИК Централната избирателна комисия назначава районни избирателни комисии при избори за народни представители, като назначаването им се осъществява след проведени консултации при съответния областен управител, като условията и редът за провеждането им са регламентирани в чл. 60 ИК. При консултациите партиите и коалициите представят съгласно чл. 60, ал. 3, т. 1 писмено предложение за състав на районната избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага. Когато не е постигнато съгласие между партиите и коалициите, участвали в консултациите, областният управител не по-късно от 55 дни преди изборния ден изпраща на ЦИК документите по чл. 60, ал. 3, 4 и 5 ИК. В този случай съгласно чл. 60, ал. 11 ЦИК назначава районната избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите. Решаващият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза законово регламентираните условия и ред са спазени при назначаването на РИК в Тридесети изборен район Шумен. От текста на приложения към преписката протокол от 05.02.2023г., обективиращ проведените консултации при областния управител на област Шумен, подписан от представителите на политическите сили, вкл. и от упълномощен представител на Коалиция Продължаваме промяната Н. Колев, се установява, че партиите и коалициите, които са участвали в консултациите, са представили писмени предложения за състав на РИК Шумен. При консултациите не е постигнато съгласие за секретар на РИК, като за тази длъжност е имало две предложения на Коалиция "Продължаваме промяната" и на ПП ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ. При това положение областният управител на област Шумен в законовия срок е изпратил с писмо изх. 03-00-14/15 от 05.02.2023г. до ЦИК документите по чл. 60, ал. 3, 4 и 5 ИК, въз основа на които е постановено обжалваното решение. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че с оспореното решение неправилно не е назначен представител на оспорващата коалиция нито за председател, нито за секретар на РИК, които са единствените длъжности в РИК, имащи самостоятелни правомощия съгласно ИК. Неоснователно е и оплакването, че не е назначен заместник-председател на РИК, номиниран от оспорващата коалиция. Това е така, защото от текста на представеното с преписката Предложение по чл. 60, ал. 3, т. 1 ИК от Коалиция "Продължаваме промяната" е видно, че като част от ръководството на РИК е предложено лицето С. Стрелков, на длъжност секретар. Останалите две лица Н. Върбева и М. Митев, са предложени за членове на РИК. С. Стрелков не е бил предложен за председател на РИК, от което следва, че нито областният управител, нито ЦИК са били сезирани с искане за назначаване на представител на оспорващата коалиция на тази длъжност. В случая горепосоченият кандидат е назначен за член на процесния РИК. Разпоредбата на чл. 61, ал. 3 ИК предвижда единствено, че представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в районната избирателна комисия, а освен това председателят, заместник-председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция. В случая тези законови ограничения са спазени, поради което обжалваното решение не е незаконосъобразно. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че е налице нарушение на чл. 61, ал. 5 ИК относно изискуемото съотношение между парламентарно представените партии. Следва да се има предвид, че така формулираното изискване от законодателя е по отношение на всички членове на РИК, а не конкретно за неговия ръководен състав, поради което в случая не е допуснато твърдяното противоречие с цитираната законова норма. В този смисъл е и указанието на ЦИК, дадено с т. 11.3. от влязлото в сила решение 1584 - НС/02.02.2023г. на ЦИК. Съдът намира, че обжалваното решение не противоречи на целта на закона и ЦИК не е упражнила превратно предоставената й власт. Целта на закона е да се ограничи мнозинството на една партия и коалиция в РИК като нейни членове, както и като ръководен състав, а в конкретната хипотеза, видно от назначените с оспорваното решение членове на процесния РИК и на ръководния й състав, тази цел е спазена, поради което ЦИК не е упражнила превратно предоставената й власт. Съгласно чл. 145, ал. 1 АПК контролът, осъществяван от съда върху решението на ЦИК, е само за законосъобразност, а не по целесъобразност. След като атакуваното решение на ЦИК не противоречи на императивна законова разпоредба, същото не е незаконосъобразно. Без правно основание е и релевираното в съдебно заседание твърдение за липса на предварително обявени от страна на ЦИК конкретни критерии при назначаване на ръководния състав на РИК, което създавало условия за произволност. Така формулираното оплакване не е относимо към настоящия правен спор, а към решение 1584-НС/02.02.2023г. на ЦИК, което не е обжалвано от Коалиция "Продължаваме промяната" или от друг участник в изборите, поради което е влязло в сила и не е предмет на настоящото съдебно производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт не страда от релевираните с жалбата пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 145 АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,