Решение № 7096 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4513/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, подадена чрез адвокат Я. Георгиева, срещу решение № 7320 от 23.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12995/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 5499 от 20.11.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС). В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора политическата обстановка в страната не е спокойна, налице е политическа фрагментация, а цялата територия на страната не е под единен контрол на новата власт. Твърди се, че част от територията на страната се контролира от кюрдските сили и че е налице хуманитарна криза. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт с произтичащите от това законови последици. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, срещу Решение № 5499 от 20.11.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната политическа обстановка в Сирия. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, подписан е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Прието е, че са посочени фактически и правни основания за издаването му, което прави акта надлежно мотивиран. Административният съд е приел, че не са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че при издаването му правилно е приложен материалният закон. Административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липса на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е установил, че спрямо чужденеца не е осъществено преследване, релевантно към хипотезите на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и че не е установен риск от бъдещо такова, тъй като молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. На следващо място административният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не е релевирал като причина за напускането на родната си страна опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, нито да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно е, че в проведеното интервю А. А. А. не само не е направил изявление в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си. Административният съд е разгледал третата предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут, а именно тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обсъдил е представените справки за актуалната обстановка в Сирия при съобразяване с чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и постановеното в тази СЕО, решение от 17 февруари 2009 г. Elgafaji, C-465/07, ECLI:EU:C:2009:94 и е обосновал извода, че за чужденеца не са налице предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а напротив – налице е хипотезата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Съдът е приел, че не са налице основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав и които, предвид възможността по чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, не е необходимо да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани въз основа на възприетите факти, като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Административният орган е извършил преценка на сигурността в Сирия с оглед данните в изготвените справки. Цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официални писмени свидетелстващи документи, удостоверяващи, че лицето, което ги е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документите. При постановяване на решението административният орган е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. Неоснователен е релевираният от касатора довод, че са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Настоящият съдебен състав приема, че въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от А. А. А. жалба и е достигнал до обосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, под понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд София-град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че административният орган законосъобразно е преценил, че от представената бежанска история не се установява спрямо чужденеца да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното с А. А. А. интервю на 05.09.2025 г., същият е заявил, че е напуснал Сирия през 2016 г. нелегално за Турция, където е останал около осем години и половина - получил е лична карта от турските власти и е пребивавал и работил легално (предимно в Анкара). Съпругата му (сирийка) и децата му са останали в Турция. Напуснал е Турция поради оказано му насилие от непознати, по което турската полиция не предприела действия. Целта на пътуването му от самото начало е била Германия; платил е на трафикант, влязъл е в България, където е задържан, настанен в открит лагер и е подал молба за закрила, след което самоволно е напуснал лагера и е продължил към Германия. Там молбата му е отхвърлена, тъй като вече е подал такава в България, и е върнат обратно. Заявява, че е имал повиквателна за армията (получена три месеца преди да замине за Турция, по времето на Башар Асад) и не е искал да служи поради множеството воюващи групировки; не знае дали е образувано дело, не е осъждан. Последно е живял в област Хасака, [населено място] (на 20 км от Рас Ал-Айн), където живеят родителите му; пребивавал е и в гр. Тартус. Не иска да се връща в Сирия (няма жилище там - в къщата на родителите му живеят четирите му сестри), нито в Турция, въпреки че няма законови пречки за това. Изрично заявява, че напуснал Сирия заради войната и наличието на различни групировки (режим, ДАЕШ, кюрди). При интервюто посочва, че не е имал лични проблеми, основани на етническа принадлежност или религия, не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан в Сирия, не е членувал в политически партии, въоръжени групировки или религиозни общности, и никога не е бил заплашван или подлаган на насилие в страната си на произход. Ето защо касационната инстанция намира, че в твърденията на чужденеца пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за контрол или натиск върху него от страна на друга група или групировка по причини, свързани с етническа принадлежност, раса, религия или принадлежност към определена социална група. Поради това не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ „преследване“ е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот. В тази връзка настоящият съдебен състав приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че чужденецът не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извода за липса на доказателства, че той е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на А. А. А.. Правилно Административен съд София-град е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай съдът правилно е съобразил и постановеното решение на СЕО от 17 февруари 2009 г. Elgafaji, C-465/07, ECLI:EU:C:2009:94 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ административният съд е анализирал бежанската история на чужденеца и актуалната информация за Сирия. Административен съд София-град е обсъдил справки вх. № МД-02-556/13.10.2025 г., МД-02-555/13.10.2025 г., МД-02-572/20.10.2025 г., и МД-02-22/23.01.2026 г., изготвени от Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС на базата на насоките за Сирия на Агенцията на ЕС в областта на убежището (АЕСОУ). От справките следва, че към момента не са налице данни ситуацията в Сирия да сочи за „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, достигнал степен на безогледност и повсеместност, която да обхваща цялата територия и да излага всеки цивилен на реален риск от посегателство, в смисъла на разрешенията по решението на СЕС от 17.02.2009 г. по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО (отм.). Приетите справки са официални свидетелстващи документи, изготвени от компетентен орган в кръга на правомощията му (чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на ДАБ при МС), и се ползват с доказателствена сила, доколкото не са оборени с други доказателства, каквито не се представят. От тях е видно, че новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на страната след отстраняването на Башар Асад на 8 декември 2024 г., че SDF интегрират силите и институциите си в новото правителство и че са налице индикации за отмяна на санкциите. Безспорно в Сирия има случаи на насилие, но те не обхващат цялата територия и не достигат нивото по СЕО, решение от 17 февруари 2009 г. Elgafaji, C-465/07, ECLI:EU:C:2009:94. Налице е значително подобряване на безопасността; съвкупната преценка на справките не налага извод за безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Ситуацията е овладяна до степен, осигуряваща приемливо ниво на сигурност, с възможност за вътрешно разселване и придвижване. На 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявява отмяната на няколко милиона забрани за пътуване (предимно свързани с политически изявления срещу бившето правителство), като завръщащите се няма да бъдат арестувани, освен при активни производства. За първи път от 14 години Сирия легално изнася суров петрол (около 600 000 барела от Тартус на 01.09.2025 г.); на 25.08.2025 г. САЩ премахват страната от санкционните разпоредби и търговията е възобновена; на 05.09.2025 г. е създаден Сирийски фонд за развитие. По данни на ВКБООН (бюлетин от 12.12.2025 г.) завърналите се в Сирия от 8 декември 2024 г. насам достигат 1 275 882 души, а завърналите се вътрешно разселени лица – 1 955 090. През февруари 2025 г. президентът на временното правителство Ахмед ал Шараа обявява премахване на задължителната военна служба и преминаване към доброволна армия, с възможност за наборна кампания само при извънредно положение. Според Временните насоки за Сирия на АЕСОУ от 20.06.2025 г. (цитирани в Справка вх. № МД-02-555/13.10.2025 г.), по смисъла на чл. 4, пар. 3, б. „а“ от Директива 2011/95/ЕС, губернаторство Хасака (области Ал-Хасака, Ал-Маликейе, Камишли и Рас Ал-Айн) е към края на май 2025 г. почти изцяло под контрола на Сирийските демократични сили (SDF). С договорености от 18.02. и 10.03.2025 г. SDF се съгласяват да интегрират силите и институциите си в новото правителство, но към началото на юни интеграцията не е завършена. В губернаторството присъстват американски бази, руски контингент в Камишли, клетки на ИДИЛ и отделни новопоявили се групи. Съобщава се за арести на цивилни от SDF, за инциденти с убити цивилни от неидентифицирани лица и за възобновени атаки на Турция и SNA срещу позиции на SDF въпреки примирието; според GPC (март 2025 г.) рискът от активен конфликт в Североизточна Сирия остава по-висок, отколкото другаде. По данни на ACLED между 09.12.2024 г. и 31.05.2025 г. в провинция Хасака са регистрирани 453 инцидента, свързани със сигурността, а за 01.03–31.05.2025 г. - 113 (69 срещу цивилни, 28 експлозии/дистанционно насилие, 16 битки), повечето през март 2025 г. SNHR не регистрира загинали цивилни през март и по един на месец през април и май; UCDP отчита 12 загинали за март–май 2025 г. Турските бомбардировки са преустановени. От справките и общодостъпните източници следва, че дори да се приеме наличие на въоръжен конфликт, той не е нито повсеместен, нито насочен пряко срещу цивилното население, поради което не намират приложение разрешенията по СЕО, решение от 17 февруари 2009 г. Elgafaji, C-465/07, ECLI:EU:C:2009:94, СЕС, решение от 30 януари 2014 г., Diakite, C-285/12, ECLI:EU:C:2014:39 и СЕС, решение от 04 октомври 2024 г., Ministerstvo vnitra České republiky, Odbor azylové a migrační politiky, C-406/22, ECLI:EU:C:2024:841. Молителят няма да бъде изложен на тежки заплахи единствено поради присъствието си на територията. В страната са започнали помирителни процеси, а отделните прояви на нестабилност не разколебават извода за устойчиви положителни промени. Данните обуславят категоричен извод за липса на въоръжен вътрешен или международен конфликт, достигнал ниво по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, респективно чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС, който да поражда реална опасност от тежки посегателства за цивилно лице единствено поради присъствието му в страната. Личното и общественото положение на жалбоподателя не го поставят в рискова група. Самият А. А. А. не сочи конкретни обстоятелства, представлявали непосредствена заплаха за живота му - изрично е заявил, че не е бил жертва на насилие и че срещу него или семейството му не са отправяни заплахи. Споделените от него проблеми са изцяло финансови и не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Той не е лице, избегнало или дезертирало от военна служба (профил, който е бил рисков при режима на Асад, но преходната администрация е премахнала наборната служба), не е от кюрдски произход и не е непълнолетен - групи, посочени като рискови във Временните насоки на АЕСОУ от юни 2025 г. - нито е изложен на риск от принудително вербуване от кюрдските сили, доколкото интеграцията между SDF и временното правителство значително е намалила конфронтациите. По изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е правилно, поради което, при липсата на установени други отменителни основания, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,