Решение № 127 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5828/2007 г.

Решение № 127 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5828/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.). Образувано е по жалба на Б. К. К. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. С, против въззивното решение № 417 без дата от 2007 г., постановено по в.гр.д. № 371 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г. в частта му, с която е отменено решение № 114 от 26 януари 2007 г., постановено по гр.д. № 395 по описа на районния съд в гр. П. за 2006 г. по отношение на предоставянето на родителските права на касаторката и вместо това те са предоставени на бащата. Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводството и необоснованост. Касаторката изтъква, че майката се е стремяла да поддържа контакти с детето, но те са били осуетявани от бащата; съдът не е взел предвид становището на отдела "З" гр. С., според който правата следва да бъдат дадени на майката, а съжителството на детето с бащата е довело до възникването на "синдром на отчуждаващия родител"; психично болната сестра на майката живее в друг апартамент; съдът не е взел предвид възрастта и пола на детето; нарушени са правилата на формалната логика. В съдебно заседание процесуалният представител на касаторката поддържа оплакванията, изложени в касационната жалба. Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Е, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква, че всички твърдения в касационната жалба са неоснователни. В съдебно заседание лично и в писмени бележки процесуалният представител на ответника поддържа, че детето живее при бащата по изрично желание на майката. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че бащата живее почти година и половина с детето и се справя добре с грижите по отглеждането и възпитанието му, а детето се чувства добре; условията, при които живее касаторката, включително съжителството с психично болната й сестра, не предполагат добри условия за живеене, както и че са създадени всички необходими условия за отглеждането и възпитанието му; определен е широк режим на лични контакти. Съдът е сезиран с искане за предоставяне упражняването на родителски права по реда на чл. 106, ал. 1 от С. кодекс като резултат от допуснат развод в същото производство. Ответникът по касация в исковата молба е посочил, че касаторката се дезинтересирала не само от него, но и от детето, като за детето изключителни грижи се полагат от бащата с помощта на родителите му. Не е спорно, че детето Н., родено на *.**.**** г., е родено от брака на страните по спора. Атакуваното решение е правилно. Съобразно изискването на чл. 106, ал. 2 от С. кодекс, за да предостави упражняването на родителските права, съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето. В тази преценка освен възможностите на родителите да отглеждат детето, родителските и възпитателските им качества, следва да се вземат предвид и помощта, която родителят би могъл да очаква от други лица, характеристиките на обичайната до този момент среда за детето, неговите специфични нужди като пол, възраст, здравословно състояние, обучителни потребности и творчески заложби, както и ефекта на промяната, ако детето се изведе извън обичайната му среда. По делото е установено, че касаторката живее в гр. С. и работи като офис-сътрудник, като за работата си получава възнаграждение по-ниско от средната заплата за страната. Ответникът има високи доходи като управител на ООД и от търговия. Бащата и детето живеят в просторно жилище, собственост на родителите на бащата. Касаторката живее в жилище на своя леля, заедно с леля си и братовчедка си, като жилището се състои от две спални и хол, а стаята, в която се предвижда за ползване от майката и детето е била в ремонт в момента на изследването от страна на отдела "З" С. При тези данни е безспорно, че от финансова и жилищна гледна точка възможностите на бащата да се грижи от материална страна за детето са несъизмерими с тези на майката. Освен посоченото е необходимо да се има предвид, че детето се отглежда изцяло от бащата, подпомаган от родителите си. От социалния доклад става ясно, че детето не е обезпокоено от отсъствието на майката, а се чувства спокойно и сигурно в средата, в която живее. Становището на отдела "З" в гр. П. е, че бащата притежава необходимия родителски капацитет и подкрепа от близки за отглеждане и възпитаване на детето. Анализът на събраните по делото доказателства подкрепя този извод. Детето е вградено в семейните отношения на бащата, бабата и дядото по бащина линия, развива се нормално за възрастта си, дава му се възможност също да прояви и развие вродените си таланти. Към относимия момент - устните състезания пред въззивния съд, детето не е във възраст, която да налага отглеждането му от майката, а отглеждането му до този момент от бащата, независимо, че е момиче, не показва незадоволеност на специфичните му физически и психологически нужди. Съдът приема заключението на отдела в С. във връзка с проведеното проучване на майката, че има основание за "синдром на отчуждаващия родител" -бащата, който използвал детето като обект за спечелване на победа по делото, за изолирано от останалите доказателства по делото и за неотразяващо обективни факти. Проучването е сторено само по отношение на единия родител и заключението за въздействието на другия родител върху детето е взето без наличие на достатъчно обективни сведения. Не са събрани данни бащата да препятства контактите на детето с майката. На последно място, не може да се сподели твърдението на касаторката, че при формиране на изводите на въззивния съд са нарушени правилата на формалната логика. Съжденията на съда са последователни и вътрешно непротиворечиви. Съдът е взел предвид всички необходими обстоятелства, върху които да изгради съжденията си. Не се установява твърдяното от касаторката нарушение на процесуалните правила при условията на чл. 188 от ГПК (отм.). Ответникът не е направил искане за заплащане на сторени разноски, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не са представени, поради което разноски не се присъждат. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение