Решение № 16182 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2008 г.

Решение № 16182 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2008 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три касационни жалби: Жалбата на Здравка Николова Дикова и Иванка Николова Дикова е подадена против Решение № 20 от 24.07.2008 г., постановено от Плевенския окръжен съд, I административен състав, по адм. д. № 5/2008 г. Втората касационна жалба е подадена против горепосоченото решение от Тодор Николов Диков и Иванка Николова Дикова, а третата касационна жалба е подадена от името на Тодор Николов Диков, Здравка Николова Дикова и Иванка Николова Дикова. С жалбите се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите съдът е допуснал нарушения, изразяващи се в това, че не ги е призовал редовно за съдебното заседание на 24.06.2008 г., не са запознати с текста на приетото заключение на тройната агрономическа експертиза и не е призовал и изслушал вещо лице Червенков, който е инж. землемер и е представил заключение с приложена скица, което е от значение за развръзката на правния спор. Всички касатори твърдят, че тройната агрономическа експертиза се е произнесла по въпрос, който не й е поставен и молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и незаконосъобразната Заповед № РД-15-2093/27.04.1998 г. на кмета на община Плевен. В съдебно заседание чрез упълномощени адв. Атанасова и адв. Георгиев се развиват съображения за отмяна на съдебното решение и се претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Плевен не изразява становище по касационните жалби. Заинтересованата страна - Александър Михайлов Иванов оспорва касационните жалби с писмено възражение, подадено чрез упълномощен адв. Ангел Киров, който пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Заинтересованите страни - Клементина Тодорова Иванова, Иван Михайлов Табаков и Юлия Михайлова Иванова не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационните жалби, защото изводите на съда са в съответствие с установеното от фактическа страна, че имотът парцел № 32 в местността "Момин геран" в землището на гр. Плевен е бил предоставен за ползване на Михаил Николов Иванов (Табаков) с решение на ИК на ОНС - гр. Плевен през 1979 г. на основание 12-то Постановление на МС, поради което за него е била налице възможността да поиска да му се признае правото на собственост върху имота по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество всички касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното Решение № 20 от 24.07.2008 г. е отменена Заповед № № РД-15-2093/27.04.1998 г. на кмета на община Плевен, с която на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на Михаил Николов Иванов (Табаков) е признато правото на собственост на предоставен за ползване недвижим имот парцел № 32 в м. "Момин Геран" в землището на гр. Плевен до 1000 кв. м. само в частта, с която като собственик е отразена Йоанна Николова Бъркашка, имот № 89, парцел - 514 - 921 и вместо това е постановено: имотът, съставляващ парцел № 32 в м. "Момин геран" в землището на гр. Плевен, за който е признато право на собственост на ползвателя Михаил Николов Иванов (Табаков) до размер на 1000 кв. м. е част от имот № 88, съгласно помощния план на м. "Момин геран" със собственици наследниците на Никола Тодоров Диков. Съдът е отхвърлил жалбата на Тодор Николов Диков, Здравка Николова Дикова и Иванка Николова Дикова против горепосочената заповед в останалата й част и е осъдил жалбоподателите за заплащане на разноски. За да достигне до този резултат Плевенският окръжен съд е приел, че по отношение на наследниците на Михаил Николов Иванов (Табаков) са налице условията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуване на ползвания от тях имот, който е предоставен на ползвателя на основание ПМС № 12 и решение на ИК на ОбНС - Плевен, представляващ земеделска земя в парцел № 32 от 600 кв. м. в м. "Момин геран" в землището на гр. Плевен. Съдът се е позовал на приложено по делото решение на ИК на ОбС - Плевен № 179 от 31.10.1979 г., което препраща към предложение със списък на лицата, които обработват парцели по 12 ПМС, в който е вписан ползвателя, на когото е предоставена земя в м. "Кожухарската чешма". Първоинстанционният съд се е позовал на заключението на тройната съдебно- техническа експертиза, според което местностите "Момин геран" и "Кожухарската чешма" са подместности на м. "Габровец" и е възможно припокриване границите на двете местности, които са съседни. В обжалваното решение е изведен извод, че имотът - парцел № 32 в м. "Момин Геран" в землището на гр. Плевен е предоставен за ползване на Михаил Николов Иванов (Табаков) с горепосоченото решение на ОбС - Плевен, поради което за него през 1998 г. е била налице възможността да иска да му бъда признато право на собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Плевенският окръжен съд е преценил, че в случая е спазена процедурата по § 62 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ относно признаване право на закупуване на имот по горепосочения ред с площ до 1000 кв. м. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото на първо място оспорената заповед е немотивирана - тя съдържа само разпоредителна част. В текста на Заповед № № РД-15-2093/27.04.1998 г. е вписано решение на комисия по протокол № 11 от 24.02.1998 г., който е приложен към преписката и от него е видно, че също не съдържа излагане на мотиви. Визираното решение съставлява таблица - списък, в който под № 2778 е вписано името на Михаил Николов Иванов, м. "Мом. геран", парцел 32 и "уважава се § 4б", без да са отразени конкретни фактически и правни основания за уважаване молбата на ползвателя. Липсва и отразяване площта на процесния имот, от което следва, че задължителната процедура, визирана в § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е надлежно изпълнена. Решаващият съдебен състав констатира, че в удостоверение № 50 от 11.01.1984 г. е вписана площ за ползване 600 кв. м. и с молбата на Михаил Николов Иванов е поискано от кмета на община Плевен да издаде заповед относно посочения имот с площ 600 кв. м. В случая издателят на процесната заповед се е произнесъл в повече от това, за което е сезиран и е признал право на закупуване не на предоставените за ползване 600 кв. м., а на земеделска земя до 1000 кв. м. (не е ясно точно колко). Освен това настоящият съдебен състав установи, че при разглеждане на адм. д. № 5/2008 г. съдът е пропуснал да призове вещо лице инж. Минко Червенков, който е дал заключение при първоначалното разглеждане на делото относно идентичността и местонахождението на м. "Момин геран" и м. "Кожухарска чешма". Въпреки, че това вещо лице не е било призовано и не се е явило в съдебно заседание за да потвърди заключението си, Плевенският окръжен съд се е позовал на този експертиза в съдебното решение, но не е изложил съображения защо не възприема даденото от този експерт заключение. В конкретната хипотеза съдът е възприел само заключението на тройната съдебно- техническа експертиза, която обаче изобщо не е имала за задача да се произнася по въпроса за идентичността и местоположението на двете местности. От задачата на експертизата, описана в първото изречение на заключението е видно, че трите вещи лица е трябвало да конкретизират по периоди придобиването на собствеността и да посетят на място процесния имот, като дадат заключение съществува ли и поддържат ли се лозе и овощна градина с плодови дървета, какъв е броят им, на каква възраст са и от кого се обработват. Въпреки, че не им е поставена задача относно местоположението на двете местности в тройната експертиза е отразено, че е възможно след изготвяне ПНИ границите на двете местности да се застъпят и се приема, че това са условни наименования. Оттук съдът е извел извод, че се касае за една и съща местност, която е вписана в предложението към решение на ИК на ОбС - Плевен № 179 от 31.10.1979 г. като м. "Кожухарската чешма", а в текста на процесната заповед като м. "Момин геран". Върховният административен съд не възприема този извод на Плевенския окръжен съд, защото в тройната СТЕ се съдържа общо предположение и не е посочено нищо конкретно по този съществен въпрос. В случая първоинстанционният съд е следвало да кредитира и да се позове на експертизата, представена от вещо лице инж. Минко Червенков, която е назначена след тройната СТЕ и има задача да се произнесе относно идентичността на двете местности, къде преминават границите между тях и дали на Михаил Николов Иванов е предоставен имот за ползване в м. "Кожухарска чешма". Изслушаният експерт Минко Червенков категорично се е произнесъл, че няма идентичност между двете местности, касае се за две отделни местности, които са индивидуализирани с трайни топографски елементи - път непроменен във времето, които са отразени в самостоятелни кадастрални планове. Вещото лице е вписал в заключителната част на представената СТЕ, че на Михаил Николов Иванов (Табаков) е предоставено право на ползване на земя в м. "Кожухарска чешма" и не е ясно как наследниците му са се отзовали в м. "Момин геран". Плевенският окръжен съд е следвало да се съобрази с горепосочената СТЕ, която е приета при първоначалното разглеждане на делото и не е оспорена от никоя от страните. Ако съдът не е бил съгласен с изводите на експерта е следвало да изложи мотиви защо точно не ги възприема, което не е направено с обжалваното съдебно решение. Също така, първоинстанционният съд е следвало да обсъди и приетото като писмено доказателство писмо № ПСД-94-I-170 от 26.10.1997 г., с което община Плевен е отговорила на бившите собственици, че м. "Момин геран" попада в строителната граница на гр. Плевен, установена с общия градоустройствен план, утвърден с ПМС № 49/06.11.1968 г. и община Плевен не е издавала удостоверения на ползватели от м. "Момин герен" за закупуване на парцели. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната му и решаване спора по същество с отмяна на процесната заповед. Делото следва да се върне като преписка на кмета на община Плевен, който да се произнесе отново по молбата на ползвателя, като се спазят изискванията на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (за да се довърши започналата процедура), да се впише правилен номер на имота и действителните имена на бившите му собственици, точна площ, която се признава за закупуване от ползвателя и се конкретизира местността, в която се намира имотът, предоставен за ползване на Михаил Николов Иванов (Табаков) с Решение на ИК на ОбНС № 179/31.10.1979 г. и предложението със списъка към него. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Плевен следва да заплати на жалбоподателката Иванка Николова Дикова направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски, а именно: такса 16 лв. - за призоваване с ДВ на Юлия Михайлова Иванова, 50 лв. - внесено възнаграждение за в. л. Донка Стефанова, 60 лв. - внесено възнаграждение за в. л. Минко Червенков, 30 лв. - за явяване на трите в. л. по адм. д. № 5/2008 г. и 300 лв. - внесено възнаграждение за един адвокат. Съдът констатира, че в касационното производство жалбоподателката Иванка Дикова е представлявана от двама упълномощени адвокати, представили надлежни пълномощни с приложени договори за защита и съдействие, в които е отразена внесена сума по 300 лв., но разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК допуска възстановяване на внесените разноски само за един адвокат. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,