Решение № 8547 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2018 г.

Решение № 8547 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Р. Бонева и Ц. Бонева, чрез адв. Карапанайотов срещу решение № 4400 от 28.06.2018 г. по адм. дело № 11054/2017 г. на Административен съд-София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповедта на началника на СГКК-София, със законните последици. Ответникът началник на СГКК-София не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Д. Бонев, чрез адв. Георгиева, заявява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу заповед № 18-6010/16.08.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър- София, с която е отказал изменение на одобрената със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ за промяна на границата между поземлени имоти с идентификатори 68134.1941.874 и 68134.1941.875, поради изричното противопоставяне на съсобственик на засегнатия съседен имот. Прието е, че заповедна е издадена от компетентния орган, в кръга на правомощията му и при спазване на разписаната в ЗКИР процедура, и в съответствие в изискванията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР - наличие на спор за заявената част от имот с идентификатор 68134.1941.875. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че процесния отказ, материализиран в оспорената заповед, е постановен по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който изключва възможността за изменение на КККР при установена "индиция за спор за собственост" между имота на заявителя и собственика /съсобственика/ на съседния, засегнат от изменението имот. В този случай, при изрично възражение от вписания в КР собственик /съсобственик/ на засегнатия от поисканото изменение имот, цитираната разпоредба визира като единствена последица постановяване на отказ за допускане на изменението на КККР. Нормата визира, че изменението е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след провеждане на исково производство за установяване на спорната граница. Безспорно е обстоятелството, че административният орган е съобразил депозираното възражение от вписания в КР заинтересован съсобственик Д. Бонев на кадастралния обект, засегнат от изменението /имот с идентификатор 68134.1941.875/. Това е достатъчно основание за постановяване на отказа за изменение на КК и КР по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кад. обект. Именно поради това не следва да се обсъждат доводите по касационната жалба за източниците на вещни права за страните, тъй като същите са ирелевантни. Неотносими в настоящето производство са и възраженията по отношение начина на заснемане на спорната граница в първоначалната КК, одобрената със заповед № РД-18-68/2.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, тъй като се касае за самостоятелен административен акт, който е подлежал на контрол за законосъобразност, респ. валидност в самостоятелно съдебно производство. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от пълномощникът на ответника Д. Бонев претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция в размер на 600 лв, съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 15.05.2019 г. и представения списък по чл. 80 ГПК. Възражение за прекомерност не е направено от касаторите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение