Решение № 9227 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12291/2015 г.

Решение № 9227 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12291/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решението от 15.07.2015 г. по адм. дело № 4117/2015 г. по описа на Административния съд - София град, с което е било отменено издаденото от този орган решение № 1410/4.03.2015 г. в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут по молбата на Намир Джамал Мехди, гражданин на Ирак, и преписката е била изпратена за ново разглеждане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът Намир Джамал Мехди е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Намир Джамал Мехди, гражданин на Ирак, по вероизповедание мюсюлманин-сунит, подал на 27.04.2011 г. до Държавната агенция за бежанците молба за статут, в която се позовал на заплаха за живота му в Ирак. Пристигнал в България нелегално през март 2011 г. с влак от Турция. На 1.04.2011 г. бил задържан при опит да напусне страната с полет за Виена. На проведените интервюта разказал, че в Ирак работел като журналист- репортер. През октомври 2010 г. заминал за Сирия и подготвил материал, който бил излъчен по много арабски телевизии и отпечатан в списание "Пчет". Заради публикувана негова снимка, на гърба на която били образите на Мохамед Бакер ал-Садър, духовен водач на шиитите, и Муктада Садър - духовен водач на Армията на Махди, няколко дни след това получил заплашително обаждане по телефона. В дома му дошли лица, членове на сунитската терористична организация "Ал Кайда, които възприели снимката, на гърба на която стояли образите на шиитски водачи, като израз на предателство от страна на човек, който по вероизповедание е сунит. По молбата на Намир Мехди от 27.04.2011 г. бил постановен влязъл в сила отказ за предоставяне на статут. На 29.04.2014 г. Намир Джамал Мехди подал последваща молба за статут, в която се позовал на ново обстоятелство - изпратената от него на 11.02.2011 г. молба до Съюза на журналистите в Ирак. В молбата се оплакал, че има опасност за живота му, ако продължи да работи в списанието. С решение № 3854/2.06.2014 г. заместник председателя на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут и по тази молба. С решение № 6227 от 21.10.2014 г. по адм. дело № 7436/2014 г. по описа на Административния съд - София град решението било отменено в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут и преписката била изпратена на органа за ново разглеждане. С решение № 1410/4.03.2015 г. заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците повторно отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца по молбата за закрила, подадена на 29.04.2014 г. Административният орган посочил, че обстоятелството, изтъкнато в нея, не е ново, тъй като е било заявено още при разглеждането на първата молба за статут и след като подробно анализирал обстановката в Ирак, направил извод, че кандидатът не е обосновал страх от преследване и няма основание да получи статут. Според изложените за положението в страната мотиви, насилието в Ирак не е достигнало до такова ниво, че да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на страната молителят би бил изложен на реален риск от тежки посегателства. При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, съдът споделил извода на административния орган, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут с оглед причините, посочени в чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, но следва да се обоснове, че не съществува реална опасност от посегателства върху чужденеца при завръщането му в страната с оглед развитието на събитията там. Административният съд взел предвид информацията, че през последните месеци положението в Ирак ескалира и към момента ситуацията в държавата и конкретно, в столицата Багдад, където е живял кандидатът, е силно нестабилна, с ширещи се прояви на крайно насилие, със системни груби нарушения на човешките права, с хиляди убити цивилни. Въз основа на тълкуването, дадено в решението по дело № С-465/07 от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз, според което съдилищата, до които е отнесено решението за отказ на молба за предоставяне на хуманитарен статут, могат да преценяват степента на безогледно насилие, характеризиращо наличието на въоръжен конфликт в страната, първоинстанционният съд направил извод, че в Ирак съществува висока степен на безогледно насилие, което сочи на съществуването на вътрешен въоръжен конфликт. Затова има сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на държавата си по произход, Намир Мехди би бил изправен пред реален риск да претърпи насилие. Постановеният отказ по решението от 4.03.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция противоречал на закона поради това, че не отчитал разрастването на вътрешния въоръжен конфликт и съществуващата сериозна заплаха за личността и живота на кандидата за статут. Поради това съдът отменил административния акт в обжалваната част и върнал преписката за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд е направил мотивирана и законосъобразна преценка, че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут по молбата на Намир Мехди не се обосновава от гледна точка на събитията, настъпили в Ирак след напускането на чужденеца. Вярно е, както възразява касационният жалбоподател, че вътрешните размирици, бунтове или спорадичните действия на насилие не се считат за вътрешен въоръжен конфликт. Не може да се отрече обаче, че в много райони на Ирак има сблъсъци между редовната иракска армия, подкрепена от кюрдските милиции "пешмерга", която се опитва да отблъсне терористичната групировка "Ислямска държава" при опитите й за навлизане в южен Ирак и да установи обратно контрол в областите, завладени от групировката. С оглед на тази ситуация административният съд обосновано е направил констатация за съществуването на вътрешен военен конфликт, като се е позовал на решението по дело С-285/2012 г. на Съда на Европейския съюз, според което в правото на Съюза понятието "въоръжен вътрешен конфликт" трябва да се схваща самостоятелно по отношение на възприетото от международното хуманитарно право определение. Високата степен на насилие, която съпровожда въоръжения конфликт, дава основание да се смята, че съществува реална заплаха за живота и личността на всяко цивилно лице, което се намира в района на конфликта, и обуславя необходимост от предоставянето на субсидиарна закрила. Действително, съдът е бил длъжен да съобрази дали конкретно в района на столицата Багдад, където е живял и където би се завърнал Намир Мехди, за него съществува риск от посегателства. При положение обаче че административният орган не е обсъдил в пълнота обстоятелствата, въз основа на които да се направи такъв извод, административният съд основателно е отменил администратвния акт и е върнал преписката за ново разглеждане. При новото разглеждане органът следва да изложи съображения дали в района, в който молителят е живял и където живее семейството му, съществува вътрешен въоръжен конфликт, както е определен в решението по дело С-285/2012 г. на Съда на Европейския съюз, и може ли сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, без животът и личността му да бъдат изложени на опасност. При отсъствието на сочените касационни основания за отмяна, постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд