Решение № 15277 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8130/2012 г.

Решение № 15277 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8130/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на Борис Николов Панов, от гр. Русе, за отмяна на влезлите в сила решения по адм. д. № 7545/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд и адм. д. № 26/2011 г. на Административен съд Русе, като противоречащи на решения по адм д. № 1638/2005 г., по адм. д. № 1057/08 г., по адм. д. № 33/09 г. и по адм. д. № 4952/2010 г. на Върховния административен съд. В писмената защита на повереника на молителя се претендира, че решението на Русенския административен съд по адм. д. № 26/2011 г. противоречи решението по адм. д. № 33/09 г. на Административен съд Варна. Ответникът по молбата за отмяна в писмено становище намира същата за неоснователна. Настоящият съдебен състав, с оглед направеното уточнение и посоченото правно основание по чл. 239, т. 4 АПК, намира следното: С решение по адм. д. № 33/2009 г. на Варненския окръжен съд е отменено съобщение № 4476-1-1/11.08.2005 г. на данъчен инспектор към ДП "МДП" при ТДД, Русе, потвърдено с решение № 15/2005 г. на териториалния данъчен директор, с която са му определени данъчни задължения за недвижим имот, находящ се в град Русе, местност "Сръбчето", представляващ УПИ III-19 в кв. 1 по плана на града, както следва: данък върху недвижими имоти 2005 г. в размер на 24.07, данък върху недвижими имоти за периода 2000 - 2004 г. в размер на 106.01 лв., ведно с лихвата за забава в размер на 33.40 лв. С решение по адм. д. № 26/2011 г. на Административен съд Русе е обявен за нищожен акт за установяване на публични вземания № СУД-0128/19.11.2010 г. на старшия инспектор на сектор РКПМДТ в частта, с която е извършено прихващане недължимо платени и събрани суми за ДНИ и ТБО до 2004 г., отнасящи се за парцел III-19, изпратил е преписката на органа по приходите в сектор РКПМДТ - отдел МДТ на Община Русе за ново произнасяне на въпросите по същество чрез издаване на акт за прихващане и е отхвърлил жалбата в останалата му част. Решението е потвърдено с решение № 5827/24.04.2012 г. по адм. д. № 7545/2011 г. В случая не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай, визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. По посочените дела обаче предмет на разглеждане са различни заповеди, както и различни страни като жалбоподатели и ответници. Различните актове, предмет на разглеждане по различните дела, формират различно основание и искане за отмяната им като евентуално незаконосъобразни. Не е налице идентичност и между страните по цитираните дела, поради което не е налице и основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Всъщност, доводите на молителя в писмената защита са такива като проверка законосъобразността на един административен акт, но не и като за основания за отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав