Решение № 17617 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2018 г.

Решение № 17617 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. Маринов срещу решение № 86 от 1.10.2018 г. по адм. д. № 117/2018 г. на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена подадената от него жалба против отказ № УРИ199300- 4869/06.07.2018 г. издаден от началника на РУ – Търговище за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не взел предвид свидетелските показания, които сочат не само, че са налице данни за заплаха срещу живота и имуществото на жалбоподателя през 90-те години, а и към настоящия момент. И двамата свидетели, бивши колеги служители в МВР, сочат, че и към настоящия момент са налице заплахи от същите лица, които жалбоподателят, бивш служител на МВР, е задържал през годините. Единият тях посочил, че роднини на лицето, което жалбоподателят е прострелял при самозащита, когато го напада през 90 -те години, обикалят покрай блока на жалбоподателя и към настоящия момент - доказателства че продължава да бъде следен и заплашван от ромска фамилия известна в града и че жалбоподателят след като е получил обжалвания отказ не смее да излезе на улицата, поради наличието на множество заплахи. Заплахите срещу жалбоподателя не са ставали винаги пред други свидетели, реално са налице косвени доказателства за тях, поради което не са подавани жалби в ОД на МВР Търговище. Изложените от жалбоподателя по време на административното производство факти и обстоятелства за наличието на заплахи срещу него не са проверени от служителите на ОД на МВР - Търговище. Според събраните данни хората, които заплашват жалбоподателя ги възпира единствено обстоятелството, че е притежавал разрешение за носене на оръжие. Жалбоподателя е разполагал с разрешение за носене на оръжие като сега се иска неговото подновяване и е дългогодишен служител на ОД МВР - Търговище към настоящия момент пенсионер, много добре е запознат как да борави с огнестрелно оръжие, кога и по какъв начин следва да бъде използвано. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът установил, че съгласно докладна записка 199 зр-14162 г. и справка в деловодството на РУ-Търговище през последните три години от името на Маринов няма постъпили жалби за посегателства спрямо него или престъпления против личността му. Предложено е на началника на РУ – Търговище да не издава разрешение на жалбоподателя за огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Съгласно докладна записка от 24.07.2018 г. по повод на извършена проверка на постъпило заявление на жалбоподателя за издаване на разрешение за придобиване късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси към него за самоотбрана, е имало инцидент през 90-те години, като жалбоподателя е прострелял лице от ромски произход, но няма данни след напускане на системата на МВР спрямо него да има заплахи. Съдът споделил мотивите на административния орган, че жалбоподателят не е доказал основателна причина за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. В негова тежест е да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. В мотивите към подаденото заявление жалбоподателят посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, но липсват доказателства, като подадени сигнали през последните три години, които да са свързани със заплаха за личността и живота му. Гласните доказателства по делото сочат период от 90-те години, като до настоящи момент липсват конкретни доказателства, че го застрашават. Приел че, жалбоподателят не е посочил конкретни факти и обстоятелства, сочещи на необходимост за самоотбрана. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя, необходимостта от издаване на разрешението не е доказана. Решението е правилно като правен резултат. В случая на 12.04.2018 г. жалбоподателят е подал заявление образец 10 и в него е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Заявлението е на основание чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ, който касае подновяване на разрешение след изтичане на срока за който е издадено. В мотивите на акта административният орган е посочил, че към заявлението са приложени документи, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ. Неоснователни са доводите, че административния орган не е извършел проверка на твърдяните от жалбоподателя обстоятелства, изготвена е докладна записка от 19.04.2018 г. във връзка с извършената проверка от инспектор Кирилов. В докладната записка е посочено, че са проведени беседи с лица които са били служители през 1991 г. и са потвърдили за наличието на инцидент, но не и че е била организирана охрана на жалбоподателя. Правилни са изводите на административния съд, че жалбоподателят не е обосновал по несъмнен начин пред административния орган необходимостта от издаването на разрешение за носене на оръжие за самоотбрана. Жалбоподателят е напуснал системата на МВР през 2008 г., преди десет години, поради което независимо, че е имало инцидент през 90 -те години, в който е участвал, не е доказано, че понастоящем е налице непосредствена опасност за живота му. Независимо от твърденията за скрити заплахи е установено, че жалбоподателят не е подавал молби за отправени срещу него заплахи. Въпреки и формален този критерий е показателен макар и не единствен за необходимостта за носене на късо огнестрелно оръжие. В съдебното производство са разпитани свидетели бивши колеги на жалбоподателя, които са дали показания във връзка с това което жалбоподателят им е споделил, като един от свидетелите е заявил, че преди три месеца е видял някого да обикаля около блока в който живее жалбоподателя, въз основа на което не може да се приеме, че административният акт е незаконосъобразен. Наличието на заплаха следва да се установи пред административния орган, който да извърши преценка от необходимостта за самоотбрана. При наличие на заплаха се изисква да бъдат уведомени компетентните органи. С оглед на това правилно е прието от съда, че не е доказана необходимостта от носене на оръжие. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение