Решение № 10590 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 355/2014 г.

Решение № 10590 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 355/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "АВ-ДЕ" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Вихър" № 9, ет. 3, ап. 5 срещу решение № 291 от 26.11.2013 г. на Административен съд, гр. Хасково, постановено по административно дело № 329/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "АВ-ДЕ" ЕООД срещу заповед № Т-175 от 4.09.2013 г. на кмета на Община Хасково, с която е обявен спечелилият публичен търг за отдаване под наем на общински имот кандидат.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно кредитирал точното приложение на разпоредбите на Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост (Наредбата), Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и др., поради което постановил несъответстващо на правните норми решение. Неправилен счита извода на съда за допустимо саниране на нищожността на заповед № Т-165 от 12.08.2013 г., издадена без валидно правно основани. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени изцяло като незаконосъобразна заповед № Т-175. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Венелин Челебиев, Адвокатска колегия, гр. Хасково.

Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Хасково, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неоснователно е твърдението за нищожност на оспорената заповед. Неоснователни са и наведените доводи за незаконосъобразност на заповедта. Касаторът правилно бил отстранен от участие в процедурата, тъй като не са били спазени изискванията на Наредбата, поради което и изводът на съда за законосъобразност на заповедта е правилен.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 28.06.2013 г. Общински съвет - Хасково взел решение № 450, по протокол № 23, с което дал съгласие да бъде отдаден под наем, след провеждане на публично оповестен конкурс, недвижим имот с идентификатор 77195.742.48 като определил и условията на търга.

1. На 12.08.2013 г. кметът на общината, със заповед № Т-165, издадена на основание чл. 14, ал. 7 и 8 от Закона за общинската собственост и чл. 83 и 84 от Наредбата за общинската собственост, обявил публично оповестен конкурс за отдаване под наем на процесния имот. Заповедта съдържала условията на конкурса и с нея били утвърдени конкурсните книжа.

1. На 29.08.2013 г., със заповед № Т-168, кметът на общината наредил в състава на определената с негова заповед № Т-113 от 3.07.2012 г. постоянно действаща комисия по общинска собственост и публичните търгове и публично оповестените конкурси да се включат главният архитект и юрисконсулт.

1. На 02.09.2013 г. комисията започнала работа, установила, че ценовото предложение на "АВ-ДЕ" ЕООД не е поставено в отделен плик и липсва на пълномощно и отстранила, на основание чл. 104, ал. 1, т. 7 от Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост (НУРОС), фирмата от участие в конкурса.

1. На 04.09.2013 г. кметът на общината, със заповед, № Т-175, издадена на основание чл. 44, ал. 2ЗМСМА във вр. с чл. 105, ал. 2 НУРОС и протокол № 9 от 2.09.2013 г. на комисията обявил "Авентек - И - 2010" ЕООД за спечелил конкурса.

Въз основа на така установените факти съдът приел от фактическа страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че доводите за нищожност на заповед № 165, с която е открита процедурата, са неоснователни - заповедта на кмета е издадена в изпълнение на решение на общинския съвет за разпореждане с процесния имот и в съответствие с условията, определени от общинския съвет. В заповедта е посочено фактическо основание за издаването й - решение № 450 от 28.06.2013 г. на общинския съвет, и адекватно правно основание - чл. 14, ал. 7 и 8 от Закона за общинската собственост. Приел, че посочените в заповедта чл. 83 и 84 от Наредбата за общинската собственост не са верни правни основания, тъй като тази наредба вече е била отменена, но това не означава липсващо правно основание, тъй като законовото такова е надлежно посочено, а и чл. 100 НУРОИ регламентира точно това правомощие на кмета на общината. Приел, че процесният имот е ясно индивидуализиран, а доводите на жалбоподателя за несъответствие на заповедта за обявяване на конкурса с утвърдената конкурсна програма приел за неотносими към предмета на спора. Приел за ирелевантни доводите на жалбоподателя, че критериите за оценка на офертите не били конкретизирани и не били обективни, тъй като не е допуснат до участие. За неоснователно приел и възражението, че утвърдената тръжна документация не съответства на нормативните изисквания - чл. 101, ал. 2 и чл. 81, ал. 2 НУПОС. Приел, че мотивите на органа за отстраняване на "АВ-ДЕ" ООД - неокомплектовано предложение, са доказани безспорно от доказателствата по делото и са в съответствие с изискванията на чл. 103, ал. 3 НУРОС. Въз основа на това съдът направил извод, че са били налице и двете предпоставки, предвидени в чл. 103, ал. 5 НУРОС, за отстраняване на кандидата, че заповедта съответства на материалния закон и на неговата цел и е законосъобразна.

Този извод на съда е правилен.

Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК Върховният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Касаторът твърди два порока на обжалваното съдебно решение - нарушение на материалния закони и необоснованост. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяните пороци са два - неправилно приложение на материалния закон, като визира основно Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост, и невъзможност за саниране липсата на валидно правно основание. По своето съдържание доводите са идентични и касаят преценката на съда за безспорно допуснатата от органа неточност на част от посоченото правно основание на заповедта за обявяване на конкурса.

Първо. Следва да се посочи, че и двата довода на касатора не са досежно оспорената заповед № Т-175 от 4.09.2013 г., а относно заповедта на кмета за обявяване на публично оповестения конкурс. Безспорно, ако в хода на конкурсната процедура акт или действие на органа са незаконосъобразни те могат да опорочат следващите елементи на фактическия състав. Въпросът е те наистина да са незаконосъобразни.

И второ. Вярно е, както изрично посочил в мотивите си и съдът, че като правно основание на заповед № Т-165 органът посочил чл. 14, ал. 7 и 8 ЗОС, но и чл. 83 и 84, ал. 1 от Наредбата за общинската собственост. От приложената по делото Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост е видно, че същата е приета с решение № 155 от 27.04.2012 г. на общинския съвет. Следователно към датата на издаване на заповед № 165 - 13.08.2013 г., общинският акт, който на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 14, ал. 6 и 7 ЗОС регламентира реда за отдаване под наем на общински имоти е именно Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост, а не Наредбата за общинската собственост. Но както обосновано приел и съдът тази неточност не означава, че заповедта няма правно основание. Посочените чл. 14, ал. 7 и 8 ЗОС са именно законовите основания, които оправомощават общинския съвет и кмета да извършват процесните действия. Много подробно и прецизно съдът обсъдил довода на касатора досежно посочената неточност на заповед № Т-165 и направил обоснования извод, че в случая не е налице изначална липса на правно основание, както и че допуснатата неточност не се отразява на законосъобразността на заповедта за откриване на конкурса, а чрез нея и на оспорената заповед. Касационният съд счита за правилни мотивите на първоинстанционния съд, приема ги изцяло и не счита за необходимо да ги преповтаря.

Други доводи за неправилност на обжалваното решение касаторът не сочи. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за съответствието на обжалваното решение с материал закон съдът констатира, че решението е в съответствие със закона. Съдът изключително подробно обсъдил доказателствата относно всеки един акт и действие от сложния фактически състав на производството по отдаване под наем на процесния общински имот и ги съотнесъл към правилната материалноправна норма, която вярно тълкувал и приложил. Мотивите на съда са ясни и аргументирани. С оглед на това обжалваното решение е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд