Решение № 6175 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2020 г.

Решение № 6175 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, подадена от процесуални представители главен юрисконсулт С. Илова и главен юрисконсулт К. Цветкова. Оспорва се Решение № 1981/19.11.2019 г., постановено по административно дело № 2449/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № 1647/03.09.2019 г. на Заместник – кмета на Община Несебър. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Развиват се съображения за това, че държавата неправилно е посочена като адресат на процесната заповед, респективно административният орган е допуснал съществени нарушения на чл. 35 и чл. 36 АПК, като я е постановил без да установи лицето, субект на задължението за премахване на незаконния строеж. Касационният жалбоподател се представлява от главен юрисконсулт Цветкова, която поддържа жалбата и моли за отмяна на съдебното решение, ведно с последиците от това. От процесуален представител на ответника – Заместник–кмета на Община Несебър, е постъпило писмено становище по съществото на спора, с което се изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна, поради което предлага оспореното решение и заповедта да бъдат отменени. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е заповед, издадена от заместник–кмета на Община Несебър, при надлежно предоставени му правомощия от кмета на общината, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж "Открит паркинг с два броя площадки", находящ се в поземлен имот с идентификатор 51500.505.218 по КККР на гр. Несебър, морски плаж "Слънчев бряг – централен", квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били спорни между страните. Основният спорен въпрос е свързан с ангажирането на Държавата като носител на задължението да премахне незаконния строеж в качеството на собственик на поземления имот, върху който се намира този строеж. Настоящия съдебен състав счита, че с оглед на установените факти правилно Държавата е посочена като адресат на заповедта. Съгласно действащата правна уредба, съдържаща се в чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, в зависимост от категорията на строежа, като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен извършителя на строежа или неговия възложител. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. На свободната преценка на административния орган е предоставено дали да ангажира отговорността по чл. 225а ЗУТ на извършителя или на собственика на строежа, ако тези лица са различни. В конкретния случай не е установен извършителя на незаконния строеж, но безспорно установено е, че имотът върху който се намира е държавна собственост, от което следва, че държавата по приращение е собственик и на самия строеж, поради което законосъобразно е посочена като адресат на заповедта за премахването му. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения в хода на административното производство. Съставен е констативен акт съгласно изискването на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, който е съобщен на Министъра на регионалното развитие и благоустройството като представляващ българската държава, с указание за правото му на възражение срещу констатациите в акта. Установени са всички относими за случая факти, които са обсъдени от административния орган, видно от подробните мотиви, съдържащи се в оспорената заповед. По изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се дължи на основание на чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,