Решение № 13771 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14603/2016 г.

Решение № 13771 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14603/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Мидия" АД със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. "В." ..№..., подадена чрез изпълнителния му директор Д. Я., против решение № 1748/31.10.2016 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. д. № 505/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-02000215003321-091-001/03.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., поправен с РА за поправка № П-02000215212753-003-001/04.12.2015 г., в потвърдената част от него с решение № 35/09.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Б. при ЦУ на НАП, и е осъдено да заплати на ответника разноски в размер на 9 264 лв. В касационната жалба се твърди наличието на отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, а именно неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон. По отношение на разноските според касатора съдът не е извършил преценка на реално извършеното от юрисконсулта, който е представлявал ответника, и не е съобразил ниската правна и фактическа сложност на делото. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Илиева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № Р-02000215003321-091-001/03.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., поправен с РА за поправка № П-02000215212753-003-001/04.12.2015 г., в потвърдената част от него с решение № 35/09.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП. С него на ревизираното дружество са установени следните задължения: 1. Лихви за невнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в общ размер 230 899.32 лв.; 2. Лихви за невнесен в срок деклариран корпоративен данък за 2010 г., 2011 г., 2013 г. и 2014 г. в общ размер 181 345.39 лв.; 3. ДДС за д. п. м. ноември 2010 г. в размер на 507.75 лв. и лихва 258.20 лв.; 4. Лихви за невнесен в срок деклариран ДДС за данъчните периоди от м. декември 2010 г. до м. април 2015 г.; 5. Данък по чл. 42 ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. в общ размер 579.86 лв. и лихви за 2010 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., 6. Вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ, ДЗПО-ППФ и ФГВРС в качеството му на осигурител и лихви за периода 2010 г. - 2015 г. Бургаският административен съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата от закона форма по чл. 120 ДОПК, че не са допуснати н ревизионното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на направената преценка на установените факти чрез събраните в ревизионното производство и в съдебното производство доказателства е обосновал извод за материална законосъобразност на акта и неоснователност на жалбата. При извършената служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция преценява оспореното в настоящото производство първоинстанционно решение като валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалните закони. Неоснователен е доводът на касатора за неправилност на решението в частта му, в която е прието, че РА е издаден от компетентни органи по приходите. Първоинстанционният съд е обосновал извод за валидност на РА в съответствие с приетото от ОСС на ВАС, I и II колегии ТР № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г., според което РА, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Във връзка със законосъобразността на РА в частта му относно установените лихви за забава за невнесен в срок деклариран корпоративен данък за 2010 г., 2011 г., 2013 г. и 2014 г. и за невнесен в срок деклариран ДДС за данъчните периоди от м. декември 2010 г. до м. април 2015 г. "Мидия" АД не е оспорило констатациите в него относно размерите на декларираните данъци с подадените годишни данъчни декларации по чл. 92, ал. 1 ЗКПО и справки-декларации по чл. 125, ал. 1 ЗДДС, както и относно невнасянето на така декларираните данъци в сроковете по чл. 93 ЗКПО и чл. 89, ал. 1 ЗДДС, съответно не е оспорен размерът на лихвите и периодите, за които са изчислени. Доводи в тази насока липсват във всички подадени жалби /против РА по административен ред, против РА по съдебен ред, против първоинстанционното решение в касационната жалба/. Не са оспорени и установените с РА задължения за данък по чл. 42 ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. и вноските за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ, ДЗПО-ППФ за периода 2010 г. - 2015 г., лихви за невнасянето им в срок, съответно лихви за невнасяне в срок на вноските за фонд ГВРС за 2010 г. Изброените задължения са установени въз основа на данните в подадените от дружеството декларации обр. 6 и начислените задължения. Не се оспорва от жалбоподателя дължимостта на данъка по чл. 42, ал. 5 ЗДДФЛ в качеството му на работодател, нито установените размери на дължимите данъци за съответните години, нито констатираното от ревизиращия екип неизпълнение или неточно изпълнение на задължението му като работодател да внесе данъка в срока по чл. 65, ал. 1 ЗДДФЛ. Не се оспорва дължимостта на осигурителните вноски по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. "Мидия" АД е начислило дължимите осигурителни вноски за работещите по трудово правоотношение лица към осигурителните фондове на ДОО съобразно определените от ЗБ ДОО размери и при спазване съотношението за сметка на осигурител и осигурени лица, регламентирано в чл. 6, ал. 3 КСО за съответната календарна година. Правилно е определена и основната икономическа дейност в контекста на чл. 6, ал. 3 КСО - строителство на жилищни и нежилищни сгради /код 4120 КИД/. Наетите лица са работили при условията на втора и трета категория труд. Работните заплати са начисляване и изплащани ежемесечно, но е констатирано несвоевременно внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 КСО. Не се оспорват и установените размери на невнесените за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. вноски за здравно осигуряване от работодателя на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗО и установените задължения по чл. 20, ал. 3 ЗГВРСНР, съответно неточното изпълнение на задължението за внасянето им едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗЗО и чл. 20, ал. 4 . На основание чл. 175, ал. 1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. /лихви за невнесения в срок корпоративен данък се дължат на основание чл. 9 ЗКПО, който препраща към ЗЛДТДПДВ, а за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване на основание чл. 113 КСО/. За данъчния период м. ноември 2010 г. е определено задължение за внасяне на ДДС в размер на 507.75 лв. и лихви за забава като резултат от непризнато право на данъчен кредит по две фактури, които не са издадени на "Мидия" АД, а последното обстоятелство е безспорно установено. Освен това органите по приходите са констатирали, че за данъчния период м. ноември 2014 г. дружеството само е извършило корекция на неправомерно ползван от него данъчен кредит по фактура, по която то не е получател, тъй като е издадена на друго дружество. В тази връзка с РА са начислени само лихви в размер на 35.66 лв. за периода 15.09.2014 г. - 14.12.2014 г. Относно лихвите върху невнесените авансови вноски за корпоративен данък: Дружеството е било задължено в ревизирания период да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък на основание чл. 84 ЗКПО. За 2010 г., 2011 г. и 2012 г. авансовите вноски не са внасяни. За 2013 г. дружеството не е подало декларация по чл. 87а ЗКПО и не е декларирало прогнозна данъчна печалба за текущата година и определените по реда на чл. 86 и чл. 87 авансови вноски за текущата календарна година с годишната си декларация за предходната календарна година. Лихвата за месечните авансови вноски е определена по реда на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО. За 2014 г. е декларирало по реда на чл. 87а ЗКПО прогнозна данъчна печалба за текущата година в размер на 120 000 лв. и месечна авансова вноска в размер на 1 000 лв. Установени са за тази година лихви върху невнесени в срок авансови вноски в размер на 43.24 лв., от които внесени 3.39 лв. и лихва по чл. 89, ал. 1 ЗКПО в размер на 5 327.35 лв. Единственото възражение на жалбоподателя е за това, че е подавал декларации по чл. 88 ЗКПО за намаляване на авансовите вноски, но представя само две такава декларации - вх. № 0200000234/08.04.09 г. и вх. № 0200000060/15.01.09 г., т. е. да периоди, предхождащи ревизираните. В съдебното производство съдът по искане на ответника е изискал от ТД на НАП - Б. да представи по делото подаваните от дружеството декларации по чл. 88 ЗКПО за периода 2010 г. - 2012 г. В получения отговор е посочено, че такива декларации не са подавани. В касационната жалба се прави искане за допускане на ССЕ, която да извърши проверка в ТД на НАП - Б. и да даде отговор на въпроса подавани ли са декларации за посочения период или не. С определение от открито съдебно заседание на 17.10.2017 г. това искане е отхвърлено като недопустимо на основание чл. 219, ал. 1 АПК. Правилно е приел първоинстанционният съд, че размерът на дължимите авансови вноски е законосъобразно определен с РА при спазване изискванията и по формулата на чл. 86 ЗКПО. Конкретни доводи за неспазването на законовите изисквания при определяне на размера на авансовите вноски не са направени от жалбоподателя в подадената от него жалба, а в съдебното производство не са направени доказателствени искания за допускане и изготвяне на ССЕ с такава задача, както и за определяне размера на лихвите. Лихвата върху авансовите вноски се дължи на основание чл. 9 и чл. 175, ал. 2, т. 2 ЗКПО. С оглед изложеното по-горе, оспореното решение на Административен съд - Б. като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Както е посочено в мотивите на това решение, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, определено в размера по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 9 264 лв. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК /изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Този размер е определен именно в Наредба № 1/2004 г., в чийто чл. 1 е регламентирано, че възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. До изменението на чл. 161, ал. 1 ДОПК в сила от 01.01.2016 г. действително този текст предвиждаше, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, т. е. даваше се възможност по преценка на съда с оглед конкретно осъществената защита по делото и неговата фактическа и правна сложност да присъди юрисконсултско възнаграждение и в по-малък размер от този по наредбата, но приложимата след 01.01.2016 г. редакция на чл. 161, ал. 1 ДОПК не дава такава възможност за преценка, а задължава съда да присъди определеното с наредбата минимално възнаграждение. Поради това касационната жалба е неоснователна и в тази й част, касаеща присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответника. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК юрисконсултско възнаграждение в посочения размер следва да се присъди на ответника и за настоящото касационно производство. Същото е заявено своевременно от процесуалния му представител в проведеното открито съдебно заседание. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение