Решение № 143 от 26.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 37/2010 г.

Решение № 143 от 26.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 37/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура срещу присъда № 271 от 10.ХII.2009 г. по внохд № 401/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. Соченото в протеста касационно основание е по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК - въззивният съд е нарушил чл. 14 НПК като не е взел предвид задължението на подсъдимия С. П. Д. да управлява У. "Св. Георги" - Пловдив с "грижата на добър стопанин", което Д. не е сторил; не е обсъдил противоречията в показанията на свидетелката Д. П. Ц., която едновременно твърдяла наличие и липса на настъпила за У. щета в размер на 503 782 лв., като последица от неизпълнението от подсъдимия на задълженията му на изпълнителен директор на болницата; не е обсъдил показанията на свидетелите Ил. Ат. Б., В. Зл. С., С. Т. Р., както и на експерта Л. Й. Христова; неправилно е приел да са неясни съображенията на първоинстанционния съд за нанесена щета в размер на 5 165.58 лв., която в действителност се получавала от заплатените доставки на дизелово гориво на датите 12.IV., 20.IV и 19.V.2005 г. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр не поддържа протеста и иска оставяне в сила на въззивната присъда, каквото е становището и на двамата защитници на подсъдимия, вкл. писмено изразеното от защитника П. Ст. Д., както и възражението на подсъдимия Ст. П. Д., също писмено. Представителят на У. "Св. Георги", конституиран за участие като граждански ищец, иска уважаване на иска му за 503 783 лв., представляващи вреди, причинени от подсъдимия с извършването от него на престъпления по чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК и по чл. 220, ал. 2 НК. ВКС установи: С присъда № 49 от 18.III.2009 г. по нохд № 482/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, подсъдимият С. П. Д. е признат за виновен в това, че за времето от средата на м. III. 2005 г. до 17.VI. с. г., действайки в длъжностното си качество на изпълнителен директор на У. "Св. Георги" ЕАД - Пловдив, е нарушил задълженията си, произтичащи от т. 1 на допълнителното споразумение към договор за възлагане управлението на дружеството, да извършва тази дейност "в съответствие с действащото законодателство, устава на дружеството и с грижата на добър стопанин", от което за У. са настъпили значителни имуществени щети от 5 165.58 лева, за което и на основание чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК - квалификацията е сгрешена, тъй като връзката може да бъде само с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК - е осъден на 6 месеца пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК. По обвинението за настъпили щети, представляващи разликата над 5 165.58 лв. до 19.231.78 лв. за времето от 10.II.2005 г. до средата на м. III. с. г. и от 17.VI.2005 г. до 31.VIII. с. г., Ст. Д. е оправдан. Оправдан е и по обвинението в престъпление по чл. 220, ал. 2 НК, изразяващо се в съзнателно сключване с "ДАМЕКС" ЕООД - Костинброд на неизгодна сделка за доставка на мазут, промишлен газьол и дизелово гориво, от което за У. са последвали значителни вреди за 503 782.55 лв. В полза на болничното заведение подсъдимият е осъден да заплати 5 165.58 лева с отхвърляне на предявения иск за разликата до 503 783 лв. С протестираната въззивна присъда е потвърдено оправдаването на Ст. Д. по чл. 220, ал. 2 НК, отменено е осъждането му по чл. 219, ал. 1 НК, за което престъпление също е оправдан, отменена е първоинстанционната присъда и в гражданско-осъдителната й част с отхвърлянето изцяло на гражданския иск. Протестът е неоснователен. С обвинителния акт, внесен от Пловдивската окръжна прокуратура, Ст. П. Д. е бил обвинен едновременно по чл. 220, ал. 1 и по чл. 219, ал. 1 НК: по чл. 220, ал. 1 НК затова, че съзнателно, в нарушение на чл. 28, ал. 4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, сключил с "ДАМЕКС" ЕООД - Костинброд договор за доставка на 3 вида горива след изтичането срока на валидност на предложените от "ДАМЕКС" ниски цени на горивата, заради които именно цени "ДАМЕКС" е бил предпочетен пред останалите кандидати, а това довело, след сключването на договора, до доставки на значително по-високи цени, ощетили в крайна сметка У. с 503 782.55 лв. и по чл. 219, ал. 1 НК затова, че като сключил горната "финансово неизгодна сделка", пак в нарушение на чл. 28, ал. 4 ЗОП, но още и на чл. 34, ал. 2 ЗОП /не включил в комисията лице, което "да притежава знания, отнасящи се до качеството и характеристиките на горивата"/, "не положил достатъчно грижи за ръководството и управлението на възложеното му имущество" и от това неполагане на грижи за У. последвали същите щети от 503 782.55 лв. Т. е. от така формулираното по чл. 219, ал. 1 НК обвинение изобщо не е било ясно, от Ст. Д. какви "грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното ... имущество или за възложената ...работа" като елементи от изпълнителното деяние са се изисквали, след като, сключвайки сделката с "ДАМЕКС", от Д. се е очаквало единствено изпълнение на поетите с тази сделка задължения, вкл. заплащане на доставяните горива по посочените от доставчика цени. Близо 10 месеца след началото на съдебното производство и проведените в този период множество заседания, в проведеното на 5.II.2009 г. съдебно заседание прокурорът направил и съдът приел на основание чл. 287, ал. 1 НПК изменение на обвинението, допустимо в онзи момент само тогава, "когато на съдебното следствие се установяват обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство" и "ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението". Въпросните обстоятелства, според прокурора неизвестни на органите на досъдебното разследване, макар и приложени на л. 102 и 103 от т. ХIII на дозн. /в мотивите си на с. 6 първоинстанционният съд е посочил местонахождението им/, следвали от т. 1 на допълнителното споразумение от 6.II.2004 г. към договор № Р* от 17.Х.2003 г. за възлагане управлението на У. "Св. Георги" ЕАД - Пловдив и затова измененото обвинение гласяло, че подсъдимият Д периода 10.02.2005 г. - 31.08.2005 г.... не е положил достатъчно грижи за запазване на повереното му имущество... в нарушение на задълженията, възложени му с т. 1... а именно: да управлява лечебното заведение... в съответствие с действащото законодателство, устава на дружеството и с грижата на добър стопанин и от това са последвали значителни щети за УМБАЛ... в размер на 19 231.78 лв. В заключителната си реч, произнесена на 18.III.2009 г., прокурорът поддържал цитираното изменено обвинение и не поддържал обвинението по чл. 220, ал. 2 НК. Първоинстанционният съд, след като оправдал Ст. Д. по обвинението в престъпление по чл. 220, ал. 2 НК, го осъдил за престъпление по чл. 219, ал. 1 НК с обективни и субективни признаци, каквито прокурорът не е посочил нито в първоначалното, нито в измененото обвинение. Според първата инстанция проявената от Ст. Д. безстопанственост се изразява не в действия или бездействие, относими към произтичащите от т. 1 на допълнителното споразумение... към договор за възлагане... задължения, а в бездействие, нарушаващо чл. 23 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие и, по-точно, в това, че от началото на м. III. 2005 г. до 17.VI. с. г. Ст. Д. е бездействал, вместо "да предприеме действия за уведомяване на Съвета на директорите относно ... необоснованото увеличение на цената на доставяните... горива", което било нарушение още и на чл. 237, ал. 2 ТЗ. От дотук изложеното следва, че оправдателната въззивна присъда е правилна първо, защото обвинението против подсъдимия изобщо не е било годно да доведе до осъждането му за престъпление по чл. 219, ал. 1 НК. Изменяйки обвинението и формулирайки го по цитирания по-горе начин, прокурорът е следвало да посочи кое несъответствие и с кой от действащите към инкриминираното деяние нормативни актове Д. не се е съобразил, кои поставени към него изисквания според дружествения устав не е изпълнил и какви действия е бил длъжен да предприеме, за да се докаже като добър стопанин на повереното му имущество. Второто, което следва е, че първоинстанционният съд в нарушение на чл. 287, ал. 1 НПК е приел направеното от прокурора изменение на обвинението въз основа на обстоятелства, които са били известни на органите на досъдебното разследване. И, накрая, вместо да оправдава Ст. Д. по отличаващото се с пълната липса на конкретика обвинение - каквато липса, впрочем, е налице и в първоначалното обвинение - първата инстанция недопустимо го е "обогатила", приписвайки на подсъдимия нарушения и бездействие, в каквито прокурорът не го е обвинявал, при това без да обясни, недопускането на въпросните нарушения и бездействие какви други последици с отношение към обвинението по чл. 219, ал. 1 НК биха имали, освен "отговорността относно продължилото действие на сключения договор... да бъде поета и от останалите членове на съвета на директорите" /мотиви към първ. присъда на с. 50/. Имайки предвид горното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.