Решение № 4271 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 40/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район Източен Община Пловдив, чрез процесуален представител с юридическо образование М. Сукарева, против решение 1729 от 18 октомври 2023 г., постановено по адм.д. 2770/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Ш. Милашинова и Р. Шолева, ответници в това производство. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ш. Милашинова и Р. Шолева, против заповед ЗРИ-410/21 юни 2022 г. на кмета на район Източен" Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Двуетажна масивна сграда с мансарда", с идентификатор 56784.553.227.1, с приблизителна площ от 200 кв. м., построена в имот ЧОС /АЧОС 2486/2010 г./, с идентификатор 56784.553.227 по КК и КР на гр. Пловдив, в УПИ VI - 553.227, жилищно застрояване и общ. дейности, кв.11 /нов/ по плана на кв. Дружба", с административен адрес: гр. Пловдив, улица Елба" 11, собственост на неизвестно лице. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при съществено нарушение на административно-производствените правила, поради неуведомяване на жалбоподателките, вследствие на което те са лишени от участие и право на защита в хода на издаване на индивидуалния административен акт, който пряко рефлектира върху тяхната правна сфера. В противоречие с принципите на истинност и на служебно начало, установени в чл. 7 и чл. 9 АПК, административният орган е нарушил и правото на страната да участва в процеса, да се защитава и да представя доказателства, което е съществено нарушение на административно производствените правила. На следващо място е приел, че заповедта е неясна, с неточно индивидуализиран обект - незаконен строеж, което представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правата на адресата на акта. Констатирал е съществено разминаване между описаното в оспорената заповед и фактическото положение, което препятства възможността да се извърши преценка за законността, респ. търпимостта на строежа, доколкото неговите параметри, вид и предназначение не са изяснени. Приел е и, че двуетажната сграда е търпим строеж по см. на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като същата е била допустима съгласно действащия ПУП и е била декларирана до 31 декември 1998 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В настоящия случай съдът е изследвал обстоятелствата и е стигнал до правилния извод, че оспорената пред него заповед е материално незаконосъобразна. Предметът на премахване не е индивидуализиран в достатъчна степен. Разпоредено е премахване на двуетажна масивна сграда с мансарда, с идентификатор 56784.553.227.1, с приблизителна площ от 200 кв.м., построена в имот ЧОС /АЧОС 2486/2010 г./, с идентификатор 56784.553.227 по КК и КР на гр. Пловдив. Видно от заключението на вещото лице инж. Я. Ранделова по приетата и неоспорена от страните СТЕ е, че на място такъв обект, какъвто е разпореден за премахване не съществува. Налице е разминаване с 11 кв. м. от посоченото в заповедта, а тази разлика не може да бъде определена като несъществена. Сградата е отразена в кадастралната карта с невярна конфигурация и размери в западната страна. Нещо повече, в буква В", т. 7 от СТЕ е посочено, че премахването ще засегне друга съседна сграда с идентификатор 56784.553.227.2 - външна тоалетна. Тоалетната няма самостоятелни стени от юг и от изток, а е долепена до ограждащите стени на процесната сграда. Премахването на двуетажната жилищна сграда ще предизвика събаряне на тоалетната. А от разпита на вещото лице Ранделова по делото, при изслушването на представената от нея СТЕ, се установява, че има грешка в кадастралната карта на този квартал и за тези имоти и сгради. Т.е., заповедта за премахване стъпва изцяло на данни в кадастралната карта, но от приетата СТЕ се установява, че означената по кадастъра сграда с идентификатор 56784.553.227.1, брой етажи 2, не съществува на място в посочените размери, местоположение и характеристики. Следователно съдът правилно е констатирал, че заповедта е издадена в нарушение на съществени административно производствени правила при неизяснена и непълна фактическа обстановка. Поради това, че фактите не са били установени и обсъдени от административния орган, е нарушено правото на защита на страната. Посочените несъответствия са съществени и е налице самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй като сочат на липса на индивидуализация на строежа, който следва да бъде премахнат по силата на оспорената заповед, както и идентичност между него и действително изграденото на място. Установяването на вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти произтича от задължението на административния орган, което му вменяват административно-производствените правила, а така също установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Именно неточното описание на подлежащия на премахване строеж, води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно - релевантни факти и норми, а по същество прави заповедта неизпълнима, тъй като не се установява действителното местоположение на процесния строеж. Първоинстанционният състав е извел законосъобразен извод, че иде реч за нарушение по чл. 35 АПК, тъй като не са установени в цялост всички обстоятелства от значение за случая. Поради това, че фактите не са били установени и обсъдени от административния орган, е нарушено правото на защита на страната, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Отделно от това, оспорената заповед е издадена и в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая ако постройката се премахне изцяло ще се засегне и строеж, за който не е установено, че е незаконен. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на заповедта и отменя същата Административен съд Пловдив постановява решение в съответствие с материалния закон. Освен възприетия от решаващия съд извод за незаконосъобразност на заповедта в изложения по-горе смисъл, настоящият съдебен състав счита, че е налице и допълнително основание за отмяна на заповедта, поради допуснато съществено нарушение в хода на административното производство. Същото се е провело без участието на оспорващите, доколкото органът е съставил констативния акт и е издал заповедта без посочването на конкретен извършител или собственик на строежа, като погрешно е приел, че няма установен такъв. Същевременно, събраните по делото доказателства, които са възприети и обсъдени от съда обуславят фактически констатации, които се различават от възприетите от органа спрямо адресата на заповедта и по-конкретно неговата липса. Установено е, че към датите на извършване на проверката за законност на процесния строеж, съставяне на констативния акт и издаване на заповедта, както служителите на общинската администрация, така и органът е разполагал с възможност да установят кои са конкретните лица, спрямо които е следвало да се проведе производството по реда на чл. 225а ЗУТ. Налице са множество документи, установяващи кой е извършил строежа, както и данни за неговите наследници, които именно са оспорили заповедта, в качеството си на собственици на постройката. Тези документи са били на разположение на общинската администрация, но въпреки това не са съобразени, поради което са възприети неправилни фактически констатации. Административният орган не е изяснил относимите факти за това кой е извършителя и/или собственика на установения незаконен строеж, въпреки, че е имал обективната възможност за това, което представлява съществено нарушение на административно производствените правила в производството по издаване заповед за премахване на незаконен строеж. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Предвид изхода на настоящото производство и своевременно заявената претенция за разноски от ответниците, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер общо на 2000 лева. Същите съставляват заплатено адвокатско възнаграждение, което е доказано по своя размер, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 01 март 2024 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Налице е искане за редуциране поради възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., поради което същите не следва да се редуцират. Касационната жалба срещу решението в частта относно съдебните разноски, присъдени от административния съд, представлява искане по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските, приложим на основание чл.144 АПК. Поради това в тази част производството следва да се прекрати и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по посочения процесуален ред. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав