Решение № 6829 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2010 г.

Решение № 6829 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Адел Наджем Абедали, гражданин на Ирак, подадена от адвоката му повереник Татяна Личикова, против решение № 1265 от 01.02.2010 г. на Върховен административен съд, трето отделение по адм. д. № 13413/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 405/04.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че изводът на съда за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на Адел Наджем Абедали е необоснован и неправилен и в противоречие с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Представителят на ДАБ поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Адел Наджем Абедали, гражданин на Ирак, против решение № 405/04.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и е прието, че лицето може да бъде върнато в Ирак, която за него е сигурна страна на произход. Съдът е посочил, че изложените причини в бежанската история, свързани с желанието му да работи в България, не са основание да се приеме, че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Анализът на изяснените обстоятелства от обясненията на кандидата не съдържат никакви мотиви за обоснован страх от преследване по причина на своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт, а пожелал да дойде в Европа да намери работа тъй като в Сирия където пребивавал преди това имал проблеми с пребиваването си. Поради това, съдът е направил извода, че по отношение на чужденеца, търсещ закрила не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Така постановеното решение е правилно. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, изведени от обясненията на лицето, търсещо закрила Адел Наджем Абедали, съпоставени с данните от справка вх. № при ДАБ № 2122/20.07.2008 г., изпратена от Министерство на вътрешните работи относно обстановката в Ирак, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. От обясненията на кандидата е установено, че същият е напуснал легално страната си на произход. Известно време живял в Сирия, но тъй като имал проблеми с престоя там решил да търси работа в Европа. Нелегално влязъл в България и вече имал работа поради което желае да остане да живее и работи тук. Правилно е прието от административния орган и първоинстанционния състав на съда, че бежанската история на кандидата не се обхваща от чл. 8 и чл. 9 на ЗУБ. Установените обстоятелства и наведените доводи от кандидата във връзка с исканите видове закрила, не обосновават наличие на предпоставките за предоставяне на такава закрила. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание за отмяна на решението. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства по казуса, като въз основа на тях е направил обоснован правен извод. От доказателствата не може да се приеме обоснован извод за наличие на ситуация на въоръжен конфликт по смисъла на международното право. Поради това и приетото, че чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ не може да се приложи, е правилно. Съгласно тази норма хуманитарен статут се предоставя когато в държавата си е бил изложен на тежки и лични заплахи срещу живота и личността като гражданско лице в случай на въоръжен конфликт. При липсата на ситуация на въоръжен конфликт, което е един от елементите на състава, не може да се приеме, че са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Позоваването на решение по дело № С-465/2007 г. относно тълкуване на чл. 15, б."в" на Директива 2004/83/ЕО е неоснователно. В случая се има предвид наличие на въоръжен конфликт, при който безогледното насилие представлява такова ниво, че съществуват сериозни основания да се счита, че цивилното лице, върнато в страната поради факта на присъствието си се излага на реална опасност да претърпи заплахите за живота и личността. В настоящият казус тези обстоятелства не са налице. Освен това в посоченото решение е дадена възможност да се прецени ситуацията във всеки случай, а не да се прилага без да се обсъдят конкретните факти. Самото пребиваване на територията не може да се приеме като предпоставка да се упражни насилие спрямо лицето или наличие на данни за подобряване на ситуацията и наличие на отделни инциденти, без да бъдат част от въоръжен конфликт. Правилно е приложен материалния закон при постановяване на решението. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия