Решение № 6057 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8633/2017 г.

Решение № 6057 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8633/2017 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-С. моли да бъде отменено като неправилно решение № 3261/12.05.2017 г. по адм. д. № 3156/2016 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № 1002794/04.10.2010 г. на ТД на НАП-С. в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. и за определени вноски за ДОО и ЗО за периода м. 1.2003 г. - м. 11.2006 г. с лихви в общ размер 120 287,80 лв. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 3752,88 лв. Втора касационна жалба е подадена от Р. Г. против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена за определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) с лихви за 2006 г. и за 2007 г., задължения за ДОО и ЗО за м. 12.2006 г. с лихви, задължения за ДОО и ЗО за 2007 г. с лихви. Поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА в тази част да бъде отменен. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила в частта, обжалвана от другата страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1002794/04.10.2010 г. на ТД на НАП-С. в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) с част от определените лихви за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. и за определени вноски за ДОО и ЗО за периода м. 1.2003 г. - м. 11.2006 г. с лихви в общ размер 120 287,80 лв и е отхвърлил жалбата в останалата й част за определени в РА задължения по ЗОДФЛ(отм.) с лихви за 2006 г. и за 2007 г., задължения за ДОО и ЗО за м. 12.2006 г. с лихви, задължения за ДОО и ЗО за 2007 г. с лихви. Съдът е обсъдил доводите на втория касатор за нищожност на РА поради допуснати процесуални нарушения при възлагане на ревизията и издаване на РА и обосновано е приел, че не са основателни. Спазена е процедурата по чл. 113 и чл. 114 от ДОПК при издаване на ЗВР и ЗВР за изменение на първоначалната заповед за възлагане на ревизията. Правилен е изводът на съда, че не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на ревизията и издаване на РА, които да водят до нищожност на РА. Съдът е отменил РА в описаната част поради изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В срока за произнасяне Върховният административен съд констатира, че в мотивите си съдът е приел, че са погасени по давност задълженията за лихви по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., 2004 г. и 2005 г., но в диспозитива е пропуснал да се произнесе в този смисъл за начислените лихви в РА за 2003 г. в размер 2563,98 лв, за 2004 г. в размер 29 883,34 лв и за 2005 г. в размер 32 776,34 лв, в която част следва да се постанови допълнително решение от АССГ. В диспозитива на решението е допусната и очевидна фактическа грешка относно доначислените лихви по ЗОДФЛ (отм.) за периода 19.06.2010 г. - 20.09.2010 г. за 2005 г., които в мотивите са посочени в размер 1585,04 лв, както са определени в РА, а в диспозитива на решението са посочени в размер 585,04 лв. Следва да се отмени определението от съдебно заседание на 13.02.2018 г. за даване ход по същество на делото в частта по жалбите против РА в частта, с която са определени лихви за задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер 2563,98 лв, за 2004 г. в размер 29 883,34 лв и за 2005 г. в размер 32 776,34 лв, и в частта за доначислените лихви по ЗОДФЛ (отм.) за периода 19.06.2010 г. - 20.09.2010 г. за 2005 г., а също и в частта за разноските и делото следва да се изпрати на същия съд за произнасяне с допълнително решение за посочените по-горе лихви за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. и поправка на очевидна фактическа грешка в решението за допълнителните лихви по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. Определението за даване ход по същество следва да бъде отменено и за останалите определени в РА лихви за 2003 г. - 2005 г. След постановяване на допълнително решение от АССГ делото следва да бъде изпратено на Върховния административен съд за произнасяне по жалбите на двамата касатори в частта, с която са определени лихви за задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за периода 2003 г., 2004 г. и 2005 г. за произнасяне по исканията на страните за разноски. В частта по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за определените данъчни задължения: Съдът е отменил РА в описаната по горе част поради изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 2 от ДОПК. По делото не е направено възражение за изтекла погасителна давност от жалбоподателя, поради което съдът е нарушил съществено процесуалните правила като не е разгледал спора в тази част по същество. Основателен е доводът на първия касатор, че могат да се погасят по давност само съществуващи задължения. Давността не се прилага служебно - чл. 120 от ЗЗД, а само при направено възражение от данъчнозадълженото лице. Предвиденото в чл. 173 от ДОПК служебно отписване на задължения, погасени поради изтекла абсолютна погасителна давност, не е основание съдът да прилага института на абсолютната погасителна давност служебно. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА поради изтекла погасителна давност и вместо него следва да се разгледа спора по същество в тази част. За 2003 г. ревизираното лице е осъществявало дейност на като ЕТ "П.-Р. Г." от 22.12.2003 г. до 1.12.2004 г., когато е прехвърлил фирмата и предприятието на ЕТ на трето лице, вписано с решение на СГС на 13.12.2004 г. Доход от дейността като ЕТ за 2003 г. не е деклариран, не е установен и по време на ревизията. В РА е определена данъчна основа за облагане по чл. 15, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) в общ размер 241 722,16 лв, която включва изплатени от "Гея 96" ЕООД 7800 лв за услуги с личен труд, изплатени от "Мобил 91" АД 1852,56 лв за управление и контрол, 12 000 лв доход от наемно правоотношение, 205 448 лв данъчна основа от продажба на акции, дялове по договор за цесия на основание чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.) и 18 000 лв доход от продажба на недвижим имот в СИО - продаден за 70 000 лв, закупен за 34 000 лв. Вторият касатор оспорва дохода от продажба на недвижим имот като поддържа, че актуализираната цена на имота при продажбата по нотариалния акт е 49 254 лв. Видно от приложения нотариален акт **** г. имотът, който е придобит за 34 000 лв в СИО е продаден на трето лице за 70 000 лв при данъчна оценка от 49 254 лв. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъчната основа при продажба или замяна на недвижимо имущество е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализирана цена на придобиване на това имущество. По нотариален акт № **** г. имотът е придобит в СИО от ревизираното лице за 34 000 лв при данъчна оценка от 32 066,70 лв. По чл. 24, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) при определяне на актуализираната цена на придобиване по ал. 1 се прилага чл. 33, ал. 1 от ЗМДТ, според която имущество се оценява по данъчната оценка. По цитираната ал. 1 от чл. 24 от ЗОДФЛ (отм.) законосъобразно органите по приходите са определили дохода от продажбата на имота като разлика между продажната цена от 70 000 лв и по-високата от фактическата цена - 34 000 лв или актуализираната цена на придобиване - 32 066,70 лв. Възражението е неоснователно. При определяне на данъчната основа в РА не са признати 221,10 лв авансово удържан данък върху дохода от "Мобил-91"АД. Вещото лице от първата счетоводна експертиза дава заключение, че са му удържани 221, 16 лв за авансов данък, която сума макар, че няма данни да е внесена от платеца в ТД на НАП, не е изплатена на ревизираното лице и за нея няма доход. Сумата следва да се спадне от общо определената данъчна основа след спадане на платени данъци и осигурителни вноски, и остава данъчна основа в размер 241 501 лв, за която дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е в размер 69 375,29 лв, от който са внесени авансово 1170 лв и 65 935 лв на 7.06.2004 г., като оставят за внасяне 2270,29 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2003 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за внасяне 2270,29 лв и в тази част следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата част за задълженията за данък по ЗОДФЛ (отм.) 2003 г. е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. За 2004 г. в РА е определена данъчна основа за облагане по чл. 15, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) в общ размер 174 992,20 лв, която включва изплатени от "Гея 96" ЕООД 7817,55 лв за услуги с личен труд, изплатени от "Мобил 91"АД 1874,56 лв за управление и контрол, 21 394,08 лв доход от наемни правоотношения, 144 009,95 лв доход от продажба на недвижими имоти: 2499,82 лв от продажба на недвижим имот в гр. П., определен от оценителна експертиза, определяща продажната цена в размер 36 667 лв и фактическа цена на придобиване - 31 667,37 лв; 98 648,88 лв за имот в с. Л. с бензиностанция и крайпътен комплекс, оценен от ревизионна експертиза на 385 300 лв, с фактическа цена на придобиване 187 930,25 лв; 1137,50 лв за продажба на имот с бензиностанция в гр. Р., продаден за 23 275 лв с фактическа цена на придобиване 21 000 лв; 41 009,95 лв от продажба на имот бензиностанция, газостанция и КАО в Д., като доходът е определен по данните за продажна и покупна цена в нотариалните актове и 1526,80 лв доход от продажба на имот в с. К., получен по дарение от сина на ревизираното лице. Вторият касатор основателно оспорва дохода от продажба на подарен имот - 1526,80 лв. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ(отм.) не се смята за доход полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по наследство, завет, дарение. Посоченият доход следва да се спадне от годишната данъчна основа. Вторият касатор поддържа, че в РА неправилно не е признат удържан авансов данък от изплатените възнаграждения от "Гея-96"ЕООД и "Мобил 91"АД. Видно първата счетоводна експертиза не са представени счетоводни данни за изплатени възнаграждения през 2004 г. от двете фирми. Възражението като недоказано е неоснователно. Ревизираното лице оспорва също определените с ревизионната експертиза доходи от продажбата на имотите в гр. П. от 5000 кв. м. и в с. Л. Ревизираното лице е извършвало многобройни покупки на имоти и последващи продажби на същите, като в РА е прието, че покупките и продажбите са извършени на цени значително отличаващи се от пазарните, поради което на основание чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 14 и чл. 15 от ЗКПО за някои от имотите дохода от продажбите им е определен чрез оценителна ревизионна експертиза за определяне на пазарни цени на имотите. За 2004 г. до 2006 г. включително, в РА погрешно е посочено основание по ЗКПО, действащ от 1.01.2007 г., но изводът, че следва да се определят пазарни цени за някои от покупките и продажбите на недвижими имоти е правилен и се потвърждава от установените от вещото лице пазарни цени на имотите, отличаващи се значително от посочените в нотариалните актове. За периода 2004 г. - 2006 г. основанието за определяне на пазарни цени на имотите е по чл. 18 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 13 и 14 от ЗКПО (отм.). При второто разглеждане на делото от АССГ е назначена оценителна експертиза с вещо лице Б. Т., което е дало заключение за покупните и продажни пазарни цени на имотите, като е приложило методът на сравними, неконтролирани цени по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. Към заключението са приложени нотариални актове на ползваните аналози при определяне на пазарните цени на имотите, за разлика от ревизионната експертиза и експертизата, приета при първото разглеждане на делото от АССГ, поради което настоящият състав на съда приема заключението на вещото лице Терзиев за обективно и обосновано, а оспорването на заключението от ревизираното лице за неоснователно. Съгласно заключението на вещото лице имотът от 5000 кв. м. в гр. П. е с пазарна цена при закупуването за 23 588 лв и с пазарна цена при продажбата - 63 346 лв. При така определените покупна и продажна пазарна цена на имота, определената в РА данъчна основа на дохода от продажбата на този имот в размер 2499,82 лв не следва да се променя, за да не се влоши положението на обжалващия на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК. За имота в с. Л. вещото лице Терзиев определя пазарна цена на придобиване 1 167 298 лв и пазарна цена при продажбата в размер 1 691 736 лв, които формират доход от продажбата в размер 524 438 лв. За да не се влоши положението на обжалващия на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК определения доход от продажбата на имота в с. Л. не следва да се променя. За 2004 г. от данъчната основа, определена в РА в размер 174 992,20 лв като се спаднат 1526,80 лв остава данъчна основа в размер 173 465,40 лв, за която дължимият данък е в размер 49 616,17 лв. Авансово е внесен данък в размер 415,65 лв, а на 2.08.2005 г. са внесени 5314,64 лв данък и остава данък за внасяне 43 885,88 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2004 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за внасяне 43 885,88 лв и в тази част следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата част за определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. За 2005 г. в РА е определена данъчна основа по чл. 15, ал. 2 от ЗОДФЛ(отм.) в общ размер 282 745,46 лв, която включва доход от услуги с личен труд от "Нафтекс груп" ООД 2600 лв, доход от управление и контрол от "Мобил 91"АД 783,36 лв, доход от наемни правоотношения 33 000 лв, доход от продажба на имущества общо 247 547,36 лв: 26 537 лв от продажба на имот в гр. П., Промишлена зона, с цена на придобиване определена от оценител 27 433 лв /СИО/ и продажна цена, определена от оценител на 270 507 лв; 87 390 лв от продажба на имот в гр. П., местн. Кайлъка, с фактическа цена на придобиване по нотариалния акт в размер 30 000 лв и продажна цена, определена от оценител на 204 780 лв /СИО/ и 133 620 лв от продажба на имот в с. Д. Богров, с цена на придобиване 317 000 лв по постановление за възлагане на недвижим имот и продажна цена, определена от оценител на 584 240 лв/СИО/. Вторият касатор поддържа, че на основание чл. 12, ал. 1, б. "а" от ЗОДФЛ (отм.) дохода от продажбата на вилата в парка "Кайлъка" е необлагаем, тъй като е единствено жилище на ревизираното лице до продажбата през 2005 г. По цитираната разпоредба не подлежат на облагане доходите от продажба на апартамент, къща или вила, включително прилежащата земя, при условие, че са били основно жилище на продавача не по-малко от три години преди продажбата или замяната. При първото гледане на делото в АССГ в том втори са приложени сметки за изплатени суми, в които ревизираното лице през 2003 г. е вписано с адрес в гр. С., ж. к. "Б.", бл. ..., а през 2004 г. е вписано с адрес в гр. С., кв. Л., ул. Д. Хаджиниколов № 76. При тези данни не е доказано вилата в парк "Кайлъка" да е била основно жилище на ревизираното лице в продължение на 3 години преди продажбата й през 2005 г. Второто възражение за този имот, че посочената в нотариален акт № ****г. цена още не е платена също е неоснователно. В нотариалният акт е уговорено отложено плащане на цената до 31.12.2005 г., като при неизпълнение от страна на купувача ревизираното лице и съпругата му са имали право по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да развалят договора по съдебен ред. Неплащането на цената не променя настъпилия вещно-прехвърлителен ефект от изповядване на сделката по нотариален ред. Вещото лице оценител Б. Т. е дало заключение, че покупната цена на имота е 105 000 лв, а пазарната цена при продажбата е 201 000 лв, които суми формират доход от 96 000 лв. Имотът е в СИО, поради което като доход в данъчната основа следва да се включат 46 000 лв вместо приетият доход в РА в размер 87 390 лв - намаление от 41 390 лв. За имота в гр. П., Промишлена зона, вещото лице оценител Терзиев е определил покупна пазарна цена от 102 543 лв и продажна пазарна цена от 194 291 лв, от които доходът на двамата съпрузи е 91 788 лв, а на ревизираното лице е в размер 45 894 лв. В РА е приет доход по тази сделка в размер 26 537 лв, поради което, за да не се влошава положението на обжалващия не следва да се извършва корекция на данъчната основа. За имота в с. Д. Богоров вещото лице оценител Терзиев дава заключение, че покупната пазарна цена е в размер 95 052, а продажната пазарна цена е в размер 350 736 лв, които формират доход в СИО в размер 255 684 лв, от който доходът на ревизираното лице е в размер 127 842 лв. В РА е определен доход по тази сделка в размер 133 620 лв, който следва да бъде намален на 127 842 лв - намаление с 5778 лв. Общо за 2005 г. определената в РА данъчна основа след спадане на платените осигуровки е в размер 282 745,46 лв, следва да се намали с 41 390 лв и 5778 лв по двете сделки и остава данъчна основа в размер 235 577,46 лв, за която дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е в размер 55 998,59 лв. Авансово внесеният данък е 5429,50 лв и на 11.01.2008 г. са внесени 2524,50 лв като остава дължим данък за внасяне 48 049,59 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2005 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за внасяне 48 049,59 лв и в тази част следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата част, с която са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. За 2006 г. в РА е определена данъчна основа по чл. 15, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) в общ размер 21 485 лв, която включва доход от наемно правоотношение 13 520 лв, доход от продажба на имущества: 7465,75 лв от продажба на имот в гр. Б., м. Грамадето с фактическа цена на придобиване 68,50 лв и продажна цена 15 000 лв /СИО/ и 500 лв от продажба на имот в с. К., с фактическа цена на придобиване 2000 лв и продажна цена 3000 лв /СИО/. Съдът е приел, че констатациите в РА се потвърждават от приетата при първото разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза и е отхвърлил жалбата против РА в тази част без да обсъди доводите в жалбата на касатора за неправилно определена цена на придобиване на имота в гр. Б. през 2002 г. В РД е констатирано, че земеделската земя в гр. Б., м. Грамадето е закупена от физическо лице за 68,50 лв с нот. акт № ***** г. Вторият касатор оспорва данъчната основа от продажба на земеделска земя в м. Грамадето като поддържа, че е закупил имота за 5000 лв. Нотариалният акт за покупка на имота, цитиран в нотариалния акт за продажба, не е приложен по делото. Вещото лице Терзиев дава заключение, че пазарната покупна цена на имота е 98 550 лв, а пазарната продажна цена е 266 352 лв, при които се формира доход 167 802 лв, от които за ревизираното лице доходът е 83 901 лв, значително превишаващ приетият в РА доход от 7465,75 лв. За да не се влошава положението на обжалващия корекция на данъчната основа за 2006 г. не следва да се прави. Решението тази част е правилно като краен резултат, с горните допълнения и следва да бъде оставено в сила. За 2007 г. в РА е определена данъчна основа по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер 42 096,84 лв, която включва доход от управление и контрол от "Трансбулком"ЕООД 5400 лв и доход от продажба на имущества: 9000 лв от продажба на подарен имот УПИ и бензиностанция в гр. Р., 29 362,50 лв от продажба на имот в гр. П., кв. Караманица с фактическа цена на придобиване определена от оценител 130 500 лв /СИО/ и продажна цена, определена от оценител на 195 750 лв и доход 975,15 лв от продажба на мезонет в гр. С., с фактическа цена на придобиване по нотариалния акт в размер 87 833 лв и продажна цена от 90 000 лв в /СИО/. Ревизираното лице оспорва определеният доход от продажбата на имат в гр. П. Вещото лице Терзиев дава заключение, че пазарната покупна цена на имота е 41 096 лв, а пазарната продажна цена е 703 136 лв, които формират доход от продажбата 662 040 лв. За да не се влошава положението на обжалващия не следва да се коригира данъчната основа за този имот. В РА правилно е определено основанието за определяне дохода от сделките с недвижими имоти през 2007 г. по чл. 33, ал. 1 и чл. 77 от ЗДДФЛ и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Сключването на сделката за имота в гр. П. при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане по чл. 77 от ЗДДФЛ е доказано от заключението на вещото лице Терзиев. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на данъчна ставка за 2007 г. в размер от ЗОДФЛ (отм.). За 2007 г. дължимият данък за данъчна основа в размер 42 096,84 лв по чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер 1044 лв плюс 24% за горницата над 7200 лв - 9318,44 лв, както правилно е определен в РА. Съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта за определения данък за 2007 г. без да обсъди възраженията на ревизираното лице. Процесуалното нарушение не е съществено, тъй като не е довело до опорочаване крайните правилни изводи на съда. Решението в тази част като правилно с горните допълнения следва да бъде оставено в сила. В частта за задължителни осигурителни вноски вторият касатор оспорва определените вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО в резултат от определените неправилно данъчни основи по години, което възражение предвид приетите по-горе резултати по-години води до извод за неоснователност на оспорването в частта от РА, с която са определи вноски за ДОО и ЗО с лихви за 2006 и 2007 г. В частта за осигурителните вноски за 2003 г. - м. 11.2006 г. и вноските за ЗО за същия период съдът е отменил РА поради погасяване по давност в нарушение на чл. 120 от ЗЗД, без да е направено възражение за давност от ревизираното лице. За 2003 г. в РА са определени за внасяне 1566 лв за ДОО от окончателно преизчисляване на осигурителния доход, както е декларирано от ревизираното лице и са начислени лихви за забавени вноски и дължими 324 лв за ЗО за окончателен размер на годишния осигурителен доход с лихви по данните в декларацията. Намалението на дохода от труд за 2003 г. с 221,16 лв не се отразява на дължимите осигурителни и здравни вноски, които са определени върху доходите от труд в размера по годишната данъчна декларация на ревизираното лице. Промяната в данъчната основа за 2004 г., 2005 г. и м. 1 - 11.2006 г. поради неправилно определен доход от продажба на имуществено не се отразява върху размера на дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40 от ЗЗО, които са определени върху доходите на ревизираното лице от дружествата, за които е работил. Решението в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която са определени вноски за ДОО и ЗО с лихви за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и за м. 1 - 11.2006 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и от АПК Върховният административен съд, I отделение,