Решение № 4986 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15820/2011 г.

Решение № 4986 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15820/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 440 от 2.11.2011 г., постановено по адм. д. № 732/2011 г. Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на Милко Йозов Павлов от с. Ореш, община Свищов, обл. В. Търново против решение № 38 от 8.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ - В. Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу разпореждане № 510 от 28.04.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - В. Търново, с което е отменено разпореждане № 5008121409/18.01.2008 г. и всички следващи и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както е и прекратено производството по заявление № 3322/2.02.2011 г. Осъдил е Милко Йозов Павлов да заплати на РУ "СО" гр. В. Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Милко Йозов Павлов с оплакване, че е неправилно и моли да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. По делото не е спорно, че с разпореждане № 5008121409/18.01.2008 г. на Милко Йозов Павлов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Според текста на чл. 94, ал. 1 от КСО, действащ към момента на постановяване на оспорения административен акт, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Към заявлението за отпускане на пенсия ОСВ вх. № 32465 от 28.11.2007 г., Милко Павлов е приложил документи, удостоверяващи наличието на условията по чл. 94, ал. 1 от КСО, между които и заповед № 48/21.08.2007 г., от която се установява прекратяване на трудовото му правоотношение с "Астрал" ЕООД гр. Свищов, считано от 21.08.2007 г. В попълнената собственоръчно декларация е посочил, че считано от датата 21.08.2007 г. не работи и не се осигурява по трудово и служебно правоотношение, по граждански договор, като чл. на кооперация, лице на свободна професия и че не упражнява дейност и не подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице. Със заявление вх. № 3322/2.02.2011 г. Милко Павлов е поискал изменение на отпусната пенсия на основание чл. 21, ал. 1 от НПОС, представяйки УП-3 № 864/31.03.2010 г., в което е отразен осигурителен стаж от 3 години и 15 дни, отработени по сключил трудов договор със "Секюрити БР" АД гр. София за периода 16.03.2007 г. - 31.03.2010 г. Спорът пред първата съдебна инстанция касае законосъобразността на административния акт във връзка с установения от пенсионния орган факт на декларирано от страна на Павлов невярно обстоятелство по отношение прекратяването на осигуряването му към датата на отпускане на пенсията - 21.08.2007 г., тъй като не е прекратен вторият му трудов договор със "Секюрити БР" АД гр. София и лицето е било осигурявано. Настоящата инстанция счита за правилен изводът на АС - В. Търново за законосъобразност на оспорения административен акт - решение № 38 от 8.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ - В. Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Павлов срещу разпореждане № 510 от 28.04.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - В. Търново, с което е отменено разпореждане № 5008121409/18.01.2008 г. и всички следващи, и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както е и прекратено производството по заявление № 3322/2.02.2011 г. Видно от изложените по-горе факти, безспорно е, че към датата на подаване заявлението за отпускане на пенсия 28.11.2007 г., Милко Павлов е работил по втори трудов договор и осигуряването му не е било прекратено. Като лице с непрекратено осигурително правоотношение към датата на подаване заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, касаторът не е отговарял на условията по чл. 94, ал. 1 от кодекса и правилно пенсионният орган е издал законосъобразен административен акт, с който е отменил издадените разпореждания по отпускане на пенсията. В касационната жалба се развиват твърдения за добросъвестност на жалбоподателя и се акцентира върху неизпълнение от страна на органа на задължение да уведоми лицето за всички изисквания. Тези доводи са несъстоятелни. След като собственоръчно Павлов е подписал декларация, че не се осигурява, не може да се счита за добросъвестно поведението му при прикриване наличието на втори трудов договор, по който подлежи на осигуряване. Неоснователни са също оплаквания за нарушаване правото на труд, прокламирано в Конституцията на РБ и в ратифицираната Конвенция № 35/1933 г. относно осигуровката старост, развити както в касационната, така и в първоинстанционната жалба. В мотивите на обжалваното решение съдът е отговорил на това възражение, като е развил подробно съображения за липсата на нарушения на конституционните права на Павлов по отношение полагане на труд и право на пенсионно осигуряване, които се споделят и от настоящата инстанция. При безспорното нарушение от страна на Милко Павлов на условията по чл. 94, ал. 1 от КСО (изм.) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, обжалваното решение се явява обосновано, постановено в съответствие с материалноправните норми и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,