Решение № 9791 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9725/2011 г.

Решение № 9791 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9725/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника му юрк. Ирена Мочурова, срещу решение № 7798 от 3 май 2011 г., постановено по адм. д. № 8593/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № РД-02-16-606/2 юни 2010 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Йордан Кънчев Тодоров, чрез пълномощника си адв. Мирослава Манева, намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-02-16-606/2 юни 2010 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която служебното правоотношение на Йордан Кънчев Тодоров е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, считано от датата на връчването на заповедта. В административния акт като фактическо основание органът е посочил обективна невъзможност на Тодоров да изпълнява служебните си задължения поради липса на разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво "Секретно" в изпълнение на разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация. За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че не са налице изискванията на материалноправната разпоредба на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като в случая не е установена обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на служителя. Така постановеното решение е правилно. Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед съответства на установените по делото фактически обстоятелства и закона. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предоставя право на органа по назначаването да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. От представените по делото доказателства е установено, че с Устройствения правилник на МРРБ и новото длъжностно разписание, в сила от 1 декември 2009 г., е създадена длъжността "началник отдел "Информационна сигурност, регистри и охрана" към Дирекция "Информационни системи и сигурност" и на 15 януари 2010 г. е утвърден списък на длъжностите и заемащите ги лица в МРРБ, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация. На 26 януари 2010 г. Йордан Кънчев Тодоров е преназначен на новосъздадената длъжност началник на отдел и на 31 май 2010 г. на държавния служител е връчена длъжностна характеристика за посочената длъжност, в която е отбелязано, че за заемане на същата се изисква разрешение за достъп за класифицирана информация - ниво "Секретно". Едва в този момент ответникът по касация узнава за изискванията за заемане на длъжността. До момента на връчването на длъжностната му характеристика не е уведомяван за по-горе посоченото изискване за заемана на новосъздадената длъжност. На това основание и след констатация, че Йордан Тодоров не отговаря на тези изисквания, министърът на регионалното развитие и благоустройство издава оспорената заповед и служебното правоотношение на лицето е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл промяната в длъжностната характеристика с въвеждане на горните изисквания, не представлява обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. За да е налице обективна невъзможност, следва да са осъществени три правнорелевантни факта: да е създадена нова фактическа обстановка, тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията за съответната длъжност и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. За да е законосъобразно прекратяването на посоченото правно основание, изброените три правнорелевантни факта трябва да са налице, което в случая не е установено. Изложените от тричленния състав съображения в тази връзка се споделят напълно от касационната инстанция. С оглед горното и предвид липсата на релевирания порок на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Йордан Тодоров направените в касационното производство разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,