Решение № 3194 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 517/2016 г.

Решение № 3194 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 517/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. Х. против решение № 2367/09.11.2015 г. по адм. дело № 290/2015 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-27-1304618-091-01/02.10.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърдена с Решение № 752/15.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП", гр. В., с която са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди, както следва: за 2008 г. - главница в размер на 117, 35 лв. и лихва в размер на 66, 56 лв., за 2009 г. - главница в размер на 58, 67 лв. и лихва в размер на 26, 60 лв. и за 2011 г. главница в размер на 810, 50 лв. и лихва в размер на 200, 44 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за необосновани изводите на съда, че РА не е нищожен, както и за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията. По съществото на спора излага съображения за неправилност на изводите на съда за получени суми през процесните 2008 г., 2009 г., 2011 г., като счита, че неправилно съдът е кредитирал приложените към административната преписка разпечатки за получени суми. Според касатора по делото следва да се кредитират само бланки в оригинал, в които е положен негов подпис, а по делото такива няма приложени. В този смисъл се е позовал на решение по адм. д. № 10982/2014 г. на ВАС. М. касационния съд да постанови решение, с което да прогласи нищожността на РА, а в случай, че бъде приет същият за валиден, то да бъде отменен като материалнонезаконосъобразен. Иска присъждане и на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът – директор на Д "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 02.03.2017 г. от юрк. Великова е постъпила молба, в която излага доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрк. възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решението, Административен съд-В. е отхвърлил жалбата на М. Р. Х., против РА № Р-27-1304618-091-01/02.10.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., в частта потвърдена с Решение № 752/15.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП", гр. В., с която са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2011 г., ведно със съответните лихви за забава. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният ревизионен акт, е законосъобразен, като издаден от компетентен орган. Съобразно установените данни е приел, че законосъобразно ревизията е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 2 и сл. от ДОПК, поради наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на укрити доходи. Приел е, че получените от М. Х. парични средства от чужди граждани със страна на изпращане – Турция представляват "други доходи" по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В тази връзка решаващият състав се е позовал на приложеното на л. 116-120 от делото писмо на ФК [фирма] ( финансовата институция, която предлага услугите на W. U. ), както и на липсата на доказателства, че получените средства представляват необлагаеми доходи. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Неоснователна е тезата на касатора за нищожност на РА поради липса на компетентност на ТД на НАП - В., с оглед обстоятелството, че посоченият от физическото лице постоянен адрес по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК е в [населено място], считано от 26.02.2014 г. Действително, първоинстанционният съд не е обсъдил това възражение в заявения от касатора контекст, но този пропуск не би могъл да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, тъй като не е рефлектирал върху правилността на формирания краен правен извод за валидност на процесния РА. Той е издаден в ревизионно производство, образувано на 25.10.2013 г. със ЗВР № 1304618, издадена от Е. Х., началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП- В., към която дата постоянният адрес на М. Р. Х. е в [населено място], ул. В. Л., .№..., общ. В., обл. Ш.. Постоянният и настоящ адрес на М. Х. е променен от [населено място], в [населено място], считано от 26.02.2014 г., но това обстоятелство е настъпило в хода на ревизионното производство и не е дерогирало териториалната компетентността на органите при ТД на НАП - В. за провеждане на ревизията и издаване на РА. Този извод следва пряко от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК, която сочи, че при промяна на обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал. По аргумент от чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, а връчването й определя началния момент, от който тече срокът за извършването й - чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Поради това датата на връчване на ЗВР е ирелевантна за преценката коя е компетентната териториалната дирекция по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, тъй като тази преценка се осъществява в зависимост от постоянния адрес на физическото лице към датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизия. По съществото на спора настоящият състав констатира, че ревизионното производство е проведено по особения ред, поради наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Направените от приходните органи фактически констатации за преминаване към облагане по аналог са свързани с получени от страна на М. Х. парични преводи от 600 евро през 2008 г., 300 евро през 2009 г. и 4144 евро през 2011 г. от Турция, което е установено от данните в писмото на ФК [фирма] ( л. 116-120 от делото). Касаторът оспорва изводите на съда за реалното получаване на сумите. Счита, че по делото не са представени оригинали на бланки подписани лично от него, които да удостоверяват безспорно получаването на горепосочените суми. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство носи приходната администрация, като част от задължението й да установи наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагането по аналог, респективно да удостоверят получаването на облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който е следвало да бъде деклариран от ревизираното лице с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Основателно е касационното оплакване, че решението е необосновано. Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се формира достигнатия от приходната администрация извод, че РЛ е получило сумите, вменени му като доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Получаването на горепосочените суми не е установено по делото предвид непредставянето в заверено копие или оригинал на бланката "Получаване на пари" от третото лице по реда на чл. 192 ГПК. Изводът на съда, че доход в посочените размери е получен от ревизирания субект е в противоречие с доказателства по делото. Принципно правилно е становището на касатора, че по силата на чл. 183 ГПК, непредставянето на документа в оригинал има за последица изключването на приложения препис от същия от доказателствата по делото. Това се отнася и за непредставянето на документи в оригинал от трето лице, неучастващо в процеса, по реда на чл. 192 от ГПК. В конкретния случай по делото по реда на чл. 192 от ГПК не са събрани разписките за изплащане на посочените суми. По делото не са налице други доказателства относно релевантното обстоятелство - сумите от 600 евро, 300 евро и 4144 евро да са получени от М. Х. на датите, отразени в системата на услугата WESTERN UNION. Констатациите за получени суми чрез услугата за преводи W. U. в хода на ревизията са установени въз основа на писмо на ФК [фирма] /л. 244 от адм. преписка/, към което е приложена разпечатка за получени преводи от М. Х. /л. 246-248 и изявлението на ФК [фирма], в писмото й до съда от 09.06.2015 г., че тези суми са изплатени на касатора. Тези писма сами по себе не могат да служат като доказателство за изплащане и получаване на сумите от ревизираното лице, тъй като по делото не са представени оригинални бланки за получаване на пари. Наред с отразяването на получателя в платежната системата на услугата, проверката на неговата самоличност и "изтеглянето" на превода от системата според писмото на ФК [фирма], процедурата по извършване на услугата завършва с разпечатка "Получаване на пари", която се подписва от получателя. Такива разпечатки подписани от М. Х. не са налични по делото. Към писмата на ФК [фирма] е представена разпечатка от информационната база данни удостоверяваща получаването на преводи. От данните в тази разпечатка обаче се установява изплащането на суми на конкретен получател, но не и факта на получаване на парите в брой от посочения получател. От изложеното следва, че по делото не е доказано от страна на органите по приходите наличието на получени доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за процесните 2008 г., 2009 г. и 2011 г. Не е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което незаконосъобразно с РА е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2008 г., 2009 г. 2011 г., ведно с лихви за забава. В този смисъл са и решенията на ВАС по адм. д. № 10982/2014 г.; адм. № 9197/2015 г.; адм. д. № 5239/2015 година. Съобразно горното, решението се явява неправилно, постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, то същият следва да се реши по същество, като се отмени процесния ревизионен акт. При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта на присъдените в полза на дирекция "ОДОП" гр. В. разноски в размер на 319, 60 лв. С оглед резултата по делото на касатора се дължат разноски за двете инстанции в общ размер на 175 лева, от които 160 лв. - такса за СГЕ и 15 лв. – държавни такси за двете съдебни производства. Разноски за адвокат в размер на 500 лв. не следва да бъдат присъждани, т. к. липсват доказателства за реалното им заплащане – в брой или по банков път. Приложеният договор за правна защита и съдействие от 15.01.2015 г. /л. 22 не може да бъде приет за разписка за получаване на договорената сума, тъй като в него липсва отбелязване относно начина на заплащането на възнаграждението. В този смисъл е и т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,