Решение № 3478 от 3.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Лозанов инспектор контрол паркиране в Център за градска мобилност ЕАД, срещу Решение 4774 от 12.07.2022г. на Административен съд София-град по административно дело 1385/2022 . С обжалваното решение съдът е отменил принудителна административна мярка (ПАМ) Преместване на моторно превозно средство (МПС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" на основание чл.171, т.5, б."б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) по отношение на лек автомобил марка Мерцедес , модел ГЛ 450 4 Матик , индивидуализиран с регистрационен номер и собственик, приложена на 03.02.2022 г. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че безспорно е доказано, че автомобила спрямо който е приложена ПАМ е паркиран в нарушение на чл. 98, ал.1, т. 6 ЗДвП, създавал е опасност и е пречил на преминаването на другите участници в движението с спрямо него законосъобразно е приложена ПАМ на основание чл.171, т.5, б б ЗДвП в хипотезата, когато МПС създава опастност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли подадената от И. Георгиев първоначална жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен списък и доказателства за плащането им. Ответникът - И. Георгиев оспорва касационната жалба в писмен отговор, чрез адв. Б. Ковачка излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното съдебно решение. Иска и присъждане на разноски по условията на чл. 38, ал.1, т.3, предл. 3 от Закана за адвокатурата. Представен е договор за правна-защита и съдействие, в който е отбелязано, че процесуалното представителство се осъществява при условията на чл. 38, ал.1, т.3, предл. 3 от Закана за адвокатурата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С оспорения пред първоинстанционния съд ПАМ, обективирана в протокол от 03.02.2022г., съставен от А. Лозанов инспектор контрол паркиране в Център за градска мобилност ЕАД на основание чл. 171, т. 5, б."б" ЗДвП, по отношение на И. Георгиев е приложена принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач . В обстоятелствата част на акта е посочено, че на 03.02.2022г., около 11.45 часа в град София, на ул. Подуево в районна на кръстовищетос ул. Топли дол е паркиран лек автомобил, марка Мерцедес, с рег. [рег. номер], в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Констатацията е направена в отсъствие на водача на МПС. След съставяне на констативен протокол от същата дата, окомплектован със снимки за месторазположението на автомобила, е наложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач . Административният съд София-град приема от правна страна, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, доколкото за този вид ПАМ е допустима и устната форма за издаване, няма нарушение на изискванията за форма, мярката е приложена при неправилно приложение на закона, тъй като чл. 171, т. 5, б."б" ЗДвП изисква освен да се установи, че автомобила е паркиран в нарушение на правилата за движение (прието е за доказано по делото), то и мястото, да е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване. Последното не е доказано, поради което не са налице всички материалноправни предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ. Съдът обсъжда и другите две хипотези, при които може да се приложи законосъобразно ПАМ на основание чл. 171, т. 5, б."б" ЗДвП като приема че видно от приложени снимки и събрани гласни доказателства не се установяват материалноправни предпоставки за прилагане на мярката, поради което прави заключение, че същата е приложена при неправилно приложение на закона и я отменя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно Административен съд София-град приема, че ПАМ, доколкото въздейства пряко и непосредствено върху правната сфера на адресата си, следва да се прилага стриктно и ограничително. В този смисъл стриктно и ограничително следва да се тълкуват и материалноправните основания за налагане на ПАМ по чл.171, т.5, б. б ЗДвП. Първоинстанционният съд пълно и точно е установил фактите по делото и обосновано е приел, че не са доказани предпоставките на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП в нито една от трите хипотези, при които мярката може да бъде приложена. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика или на упълномощения от него водач . Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, сочат на една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка. От доказателствата по делото снимков материал и скица, безспорно се установява, че ответникът по касация е паркирал управлявания от него автомобил на по-малко от 5 метра от къстовището на улиците Подуево и Топли дол и това е нарушение на забраната по чл. 98, ал.1, т. 6 ЗДвП съгласно която престоят и паркирането са забранени: на кръстовище и на по-малко от 5 метра него. От приетата като доказателство схема на пътните знаци в този участък от пътя се установява, че на мястото няма поставен неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Следователно правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че въпреки, че лицето е паркирало МПС в нарушение на забраната по чл. 98, ал.1, т. 6 ЗДвП, поради липсата на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство не са изпълнени предпоставките по чл. 171, т.5, б. б ЗДвП в първата хипотезата - когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Съдът е обсъдил наличието и на другите две хипотези, позволяващи законосъобразното приложение на ПАМ по чл. 171, т.5, б. б ЗДвП. Правилен в тази връзка е изводът на съда, че от събраните доказателства се установя, че превозното средство не е паркирано по начин, който да създава опасност за другите участници в движението, както и че преминаването на другите участници в движението е възможно предвид, че автомобила е паркиран до тротоара, а пътното платно е с ширина, която позволява въпреки паркирането да се осъществява безпрепятствено паркирането. Видно от представените с преписката снимки двете улици, формиращи кръстовището са еднопосочни,а посоките им на движение са обозначени така, че от улица Топли дол към ул. Подуево левият завой е забранен, поради което действително паркираното МПС не създава опасност за другите участници в движението и пречи на преминаването на другите участници в движението. С оглед посочено, изводът на първоинстанционният съд е правилен и съответен на събраните по делото доказателства и закона. Изводът не се променя при съобразяване на Решение 471 от 14.01.2021 г. на Върховен административен съд по адм. дело 3208/2020 г. предвид, че установените при него факти са различни, а именно пътното превозно средство е било паркирано изцяло на тротоара, а в настоящия случай не е така. Неотносимо към настоящия случай е и Решение 2234/02.03.2023 г. на Върховен административен съд по адм. дело 5744/2022 г., доколкото то се отнася до друга по вид ПАМ, приложена на друго правно основание и за друго нарушение на правилата за пъркиране по ЗДвП чл. 167, ал.2, т. 2 ЗДвП. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани и верни фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно - чл. 143 АПК съдът следва да осъди Център за градска мобилност ЕАД юридическото лице, в структурата на което се намира органът касатор и издател на оспорения акт, направените по делото разноски. По делото е доказаното, че правната помощ и процесуалното представителство е осъществено на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, поради което съдът е длъжен да определи в полза на адвоката възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 12.08.2022 г., при действието на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към ДВ бр.68 от 31.07.2020 г., съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500 лв. С оглед изложеното съдът следва да осъди Център за градска мобилност ЕАД юридическото лице, в структурата на което се намира органът касатор и издател на оспорения акт да плати в полза на адв. Б. Ковачка с [ЕГН] от Адвокатска колегия София разноски по дело размер от 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд седмо отделение