Решение № 1378 от 2.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7534/2008 г.

Решение № 1378 от 2.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7534/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ "Мега-ВД-Данчо Демирев, срещу решение № 372 от 23.04.2008 г., постановено по адм. д. 1570/2007 г. на Административен съд - гр. Бургас. Излагат се касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдение за незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна. Ответниците Никола Николов, Стоян Иванов и Началника на РДНСК - Бургас не вземат становище. Ответникът Кмета на Община Приморско, чрез процесуалния си представител, адв. Зафиров, взема становище да се уважи касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора, срещу Заповед № ДК-02- БС- 40 от 05.11.2007 г. на Началника на РДНСК - Бургас. В мотивите е прието, че е налице незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, приема че първоинстанционния съд след анализ на всички доказателства по делото, относими към предмета на спора е изложил мотиви досежно законосъобразността на обжалвания административен акт, които изцяло се споделят от настоящият съд. Анализът на доказателствата по делото сочат, за наличие на незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, констатиран с констативни актове № № 166/2007 г. и 167/2007 г. на РДНСК - Бургас. Законосъобразен е извода на съда, че режимът на процесния временен търговски обект е уреден в чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./ и съгласно нормата на § 6а от ПЗР на ППЗТСУ /отм./ и § 17 от ПЗР на ЗУТ, след възникване на законоустановените условия визирани в горните норми и при липса на траен градоустройствен статут, какъвто е настоящият случай, временния строеж се премахва, до който извод е стигнал и първоинстанционния съд. По делото безспорно е установено, че е налице инвестиционна инициатива предвидена в § 17, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, във връзка с предвижданията на ПУП, поради което правилно, както от административния орган така и от съда, строежът е квалифициран като незаконен, който подлежи на премахване. По наведените доводи от касатора в касационната жалба, първоинстанционния съд, подробно в мотивите си е отговорил на същите, защото са били предмет и на първоначалната жалба, с която съдът е бил сезиран. Както пред първата инстанция, така и пред настоящата не са ангажирани доказателства, които да оборват възприетата фактическа обстановка и правния извод. По отношение възраженията за компетентността на административния орган да издаде обжалвания административен акт, настоящият съд намира за неоснователни. Компетентността на органа е правно регламентиран в нормата на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и е различна от тази по чл. 224, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ на което се позовава касатора. Въпросът, който се поддържа в касационната жалба за нищожност на договора за доброволна делба е неотносим към предмета на спора. Предвид горното, Върховният административен съд, второ отделение, намира че решението е правилно и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК,