Решение № 8457 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 773/2022 г.

Решение № 8457 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 773/2022 г., I о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на и. д. началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 6414 от 05.11.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. дело № 5363/2021 г. С посоченото решение по жалба на "Еко България" ЕАД, [ЕИК], гр. София, представлявано от изпълнителния директор А. Триантопулос, чрез адв. Л. Андонова от САК, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-83-0079450/09.03.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бензиностанция, находяща се в гр. Хасково, бул. "Васил Левски" № 18 и забрана на достъп до него за срок от 3 дни. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че безспорно е доказано неспазването на конкретните задължения от търговеца по Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана за краткост Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /. Поддържа се, че заповедта съответства на чл. 22 от ЗАНН и при издаването й са спазени принципите, заложени в АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което жалбата на търговеца да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Еко България" ЕАД, чрез чрез адв. Л. Андонова, в писмен отговор оспорва нейната основателност. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-83-0079450/09.03.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бензиностанция, находяща се в гр. Хасково, бул. "Васил Левски" № 18 и забрана на достъп до него за срок от 3 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "Г" от ЗДДС. Според фактическите установявания на АССГ при извършена проверка на 11.02.2021 г. и 27.02.2021 г. на търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр. Хасково, бул. "Васил Левски" № 18, стопанисвана от "Еко България" ЕАД, е констатирано, че за периода от 01.02.2021 г. до 11.02.2021 г. не са предавани данни от нивомерната измервателна система на ЕСФП с ИН на ФУ ДР002155 и ИН на ФП 55002155 за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки шест часа, чрез фискалното устройство по установената дистанционна врезка към НАП, както следва: за 02.02.2021 г. не са подавани данни в 1: 00 ч.; за 03.02.2021 г. не са подавани данни в 1: 00 ч.; за 04.02.2021 г. не са подавани данни в 1: 00 ч. и 7: 00 ч.; за 06.02.2021 г. не са подавани данни в 1: 00 ч.; за 10.02.2021 г. не са подавани данни в 1: 00 ч.; за 11.02.2021 г. не са подавани данни в 13: 00 ч. Административният орган е приел, че "Еко България" ЕАД не е подавало данни от ЕСФП по чл. 118 от ЗДДС в НАП, с което е извършило нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4, т. 5 от ЗДДС. С обжалваното решение АССГ е отменил административния акт, като е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. Според съда чрез процесната ПАМ, която след да бъде изпълнена година след констатиране на нарушението, посочените цели в чл. 22 от ЗАНН не могат да бъдат изпълнени. Съдът е приел, че се касае за единични периоди от денонощието, за които не са изпращани данни до НАП, като само за 04.02.2021 г. е констатиран пропуск в подаването на данни за 1: 00 ч. и 7: 00 ч., а за останалите дни се касае за неизпращане на данни в един от 4 пъти. Крайният извод на съда е, че прилагането на мярката ще има ефект на допълнителна санкция за нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от АССГ. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Както правилно посочва АССГ запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. Правилно АССГ е приел, че в разглеждания случай при констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 3 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая, както вече беше посочено, налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед незаконосъобразна / в този смисъл Решение № 17185 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10184/2019 г. /. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на ПАМ и е отменил същата, АССГ е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за две инстанции в размер на 600 лв., съгласно представения по делото договор за адвокатска защита /л. 36/. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,