Решение № 1851 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10919/2010 г.

Решение № 1851 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10919/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Георгиев Бойчев от гр. Хасково срещу решение № 291 от 19.07.2010 г. по адм. дело № 128/2010 г. на Административен съд - гр. Хасково. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу решение № Ж-2-1 от 24.02.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково и го е осъдил да заплати разноски в размер на 150 лв. За да постанови този резултат административният съд е приел, че директорът на РУСО и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) законосъобразно са приели, че с удостоверение обр. УП-3 изх. № 166 от 26.08.2009 г. на "Химмаш" АД, гр. Хасково, е удостоверен една година новопридобит (след пенсионирането му) осигурителен стаж от трета категория, а както по пенсионната преписка, така и по делото липсват доказателства за новопридобит от жалбоподателя осигурителен стаж от първа категория, поради което законосъобразно пенсията на жалбоподателя е изменена за доказаната от него една година новопридобит осигурителен стаж от трета категория и също така законосъобразно са били взети предвид при това преизчисляване средномесечният осигурителен доход за страната за последните 12 календарни месеци преди първоначалното отпускане на пенсията и определения на жалбоподателя индивидуален коефициент 2.380. Това решение е правилно. С касационната жалба за пореден път се поставя въпросът дали правилно е бил определен (изчислен) и зачетен всичкият придобит от касационния жалбоподател до пенсионирането му през 2003 г. трудов, респ. осигурителен стаж от първа категория и дали правилно този осигурителен стаж е превърнат в осигурителен стаж от трета категория. Този въпрос обаче е разрешен окончателно и със сила на присъдено нещо със съдебните решения, подробно изброени в сега оспореното с касационната жалба решение на Хасковския административен съд и поредното обсъждане на същия въпрос е процесуално недопустимо - влезлите в сила съдебни решения, с които той е разрешен, са задължителни в отношенията между страните по тях (чл. 177, ал. 1, изр. 1-во АПК). Затова подадената за разрешаването на същия въпрос касационна жалба е неоснователна, а в оспореното с нея съдебно решение правилно се обсъжда единствено новопридобития сега от жалбоподателя една година осигурителен стаж от трета категория и изводът на съда, че длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО и директорът на РУСО - Хасково акуратно са определили новия размер на пенсията с оглед на този новопридобит осигурителен стаж, е обоснован и законосъобразен. Решението на Хасковския административен съд е правилно и в частта, с която е осъдил жалбоподателя да заплати на РУСО - Хасково разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 150 лв. В тази му част то е изцяло съобразено с тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Върховния административен съд, според което в случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната (оспорващият) дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В развилото се пред Хасковския административен съд производство директорът на РУСО е бил представляван от юрисконсулт, поради което и в изпълнение на посоченото тълкувателно решение правилно този съд е присъдил на РУСО юрисконсулско възнаграждение, определено по правилата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 АПК. Позоваването в касационната жалба на чл. 120, ал. 1 КСО, според която разпоредба за делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса, е неудачно. Пенсионерите са освободени от заплащане на държавна такса за заведените от тях дела по глава осма на КСО, но не са освободени от заплащане на разноски по тези дела и още по-малко са освободени от отговорност за разноските, които е направила и се дължат на другата страна по делото. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,