Решение № 3788 от 10.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ срещу Решение 540/27.04.2022 г. на Административен съд /АС/ Бургас, постановено по адм. дело 2230/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., изх. 02-020-6500/11823 от 04.08.2021 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която по подадено от К. Донев заявление е отказано финансиране по мярка СП/основна/ в размер на 4 728,58 лв. и са наложни санкции за бъдещ период в размер на 4 728,58 лв., като преписката е върната на органа за ново произнасяне, при съобразяване на мотивите на решението - в частта относно заявеното подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за плодове/основна група/ /СП- основна/, за кампания 2019 г., и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения относно това по кои схеми и мерки е заявил участие К. Донев за кампания 2019 г. и какво е посочено в процесното уведомително писмо. За всяка от заявените схеми и мерки сочи каква е декларираната площ, каква е установената в резултат на извършените административни проверки площ и какъв е размерът на санкционираната площ. Счита, че приетата по делото съдебно техническа експертиза /СТЕ/ потвърждава тезата на административния орган, обективирана в процесния административен акт. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, направените съдебно - деловодни разноски и платена държавна такса. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касация К. Донев в съдебно заседание не се представлява. Депозирано е писмено становище от адв. Комбалов, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както твърди касаторът. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че К. Донев е регистриран земеделски производител с УРН 234765. Донев е подал заявление за подпомагане 2019 /форма за физически лица/ на 07.05.2019 г., с което е заявил искане за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане и съответните площи. Към заявлението са приложени Резултати от автоматични проверки на въведените данни, от които е видно, че не са установени несъответствия относно заявените имоти към датата на подаване на заявлението. На 04.08.2021 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което са оторизирани и изплатени част от сумите заявените за подпомагане за 2019 г. Решаващият съд подробно е възпроизвел съдържанието на уведомителното писмо, вкл. дадените пояснения към таблица 1. В хода на съдебното производство е приета Съдебно техническа експертиза/СТЕ/. Установеното от вещото лице подробно е описано в оспорваното решение. От заключението е установено, че по подаденото заявление на Донев са извършени всички предвидени административни проверки. В резултат от тях не са установени застъпени и двойно заявени площи, не са установени площи извън слоя ПДП, като всички площи са с налично правно основание. За недопустими да подпомагане са определени само 2,52 ха по СП/основна/. По тази схема е заявен за подпомагане парцел с площ от 2,52 ха, с код култура - 224010 и култура Ягоди, а е следвало кодът по НТП да е 023 и НТП Други трайни насаждения/ДТН/. Експертът сочи, че парцелът е във ФБ с код 010 и НТП Обработваеми земи/03/ и по тази причина е определен като недопустим за подпомагане. В хода на съдебното производство е постъпило писмено становище по жалбата от ответника в производството, в което са изложени съображения относно определените в уведомителното писмо намаления, с което се установява, че отразените намаления, представляват санкция на заявените площи за подпомагане, относно частта от тях, която е определена като недопустима. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на мотиви относно фактическите и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат намалени. В тази връзка е посочил, че в оспореното уведомително писмо не са изложени фактически и правни основания, които да са послужили за крайния резултат, изразяващ се в намаляване на сумите за подпомагане. Посочил е, че в уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Посочил е още, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактически то основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт, било с представеното становище, цитирано по - горе, било посредством ангажиране на съдебно - техническа експертиза. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 02-020-6500/11823 от 04.08.2021 г. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. Причината за намаляването на исканата субсидия /причината за частичния отказ за подпомагане/ е установена едва в хода на съдебното производство. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба 5/2009 г./ е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им, както е посочил и решаващият съд, е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Такива не са и представени като част от административната преписка. От доказателствата, събрани по делото е установено, че подпомагането е отказано поради несъответствие на вида култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата. Липсва позоваване на друг документ, съставен в хода на издаване на уведомителното писмо, от който да е ясно защо е отказано подпомагането. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Към административната препика не е приложено доказателство какво точно е установено при извършените проверки и съпоставянето им с наличната информация. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че земеделският стопанин е бил уведомен за причините за отказаното подпомагане още при подаване на заявлението за подпомагане, с оглед отразеното в бланката Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 г.. Видно от посоченото в самата бланка автоматичните проверки се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Отделно от това съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба 5/2009 г. автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. По делото е установено, че при автоматичните проверки на заявлението не са открити грешки по изложените от ответника причини за постановения частичен отказ за подпомагане, поради което няма как кандидатът да е уведомен за наличието на такива, каквато теза поддържа ответникът. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото - 600 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от касатора, което настоящият съд преценява за неоснователно предвид предмета на делото, както и поради обстоятелството, че същото е определено в размер, по - нисък от минималния такъв, предвиден с чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение