Решение № 1092 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2018 г.

Решение № 1092 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ганев от [населено място] срещу Решение № 521 от 15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 750 по описа за 2017 г. на Административен съд Велико Търново, с което съдът е отхвърлил жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 17-1275-001091 от 29.08.2017 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР – Велико Търново, с която спрямо Ганев е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател е недопустимо да се налага ПАМ без да е издаден АУАН, тъй като не става ясно за какво административно нарушение се налага ПАМ. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-1275-001091 от 29.08.2017 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР – Велико Търново за прилагане спрямо Д. Ганев на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба. В първоинстанционното производство е установено, че на 29.08.2017 г. около 01. 20 часа Д. Ганев е управлявал в гр. Велико Търново по ул. Васил Левски лек автомобил с марка Пежо 306 с рег. [рег. номер на МПС]. Същият бил спрян за проверка, при която след извършена справка било установено, че има незаплатена глоба, наложена с фиш серия М № 510567 от 25.07.2017 г. На същата дата – 29.08.2017 г., – младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Велико Търново е издал процесната заповед, с която спрямо Д. Ганев е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП - отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба. При така установеното от фактическа страна, съставът на АС- Велико Търново е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че фишът не му бил връчен и не бил получавал такъв, предвид факта, че глобата се смята наложена и подлежи на плащане от момента на издаването на фиша. С издаването на процесния фиш за жалбоподателя е започнал да тече 7-дневният срок по чл. 186, ал. 7 ЗДвП за доброволно плащане на наложената глоба. Тъй като в рамките на този срок глобата не е била платена, съдът е обосновал извод за наличие на предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП. Обжалваното решение е неправилно-постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. В съответствие с чл. 186, ал. 3 ЗДвП, фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша, като ал. 7 предвижда, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Материалните предпоставки за налагане на процесната ПАМ са управление на МПС от водач, на когото е наложено наказание глоба и наличието на неплатена глоба в срока за доброволно заплащане. В случая втората материална предпоставка не е била установена към момента на налагане на оспорената ПАМ. Видно от доказателствата по делото за установеното нарушение не е съставен АУАН, който по силата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, в случай че е бил редовно съставен би имал доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна липсва каквото и да е друго писмено или гласно доказателство, от което да се установява, че към датата на налагането на процесната ПАМ, посочената в заповедта глоба не е била платена. Нещо повече в материалите по делото се съдържа справка, представена от издателя на наложената ПАМ, от която се установява точно обратното, а именно, че цитираната в заповед № 17-1275001091/29.08.2017 г. глоба в размер на 20 лева, наложена с фиш серия М № 510567/25.07.2017 г., е платена. Изложеното до тук води до извод, че към датата на издаване на процесната заповед не е доказано наличието на всички материални предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП Предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган трябва да установи, съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При положение, че не е издаден АУАН, който да констатира извършеното нарушение и при липсата на други доказателства, установяващи допуснатото от водача нарушение, фактическите основания за издаването на процесната ПАМ са останали недоказани. Административният съд в случая е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като не е дал конкретни указания на ответника за представяне на определени доказателства, установяващи горните обстоятелства. Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, задължаваща съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. Съдът е приел за доказани факти, за съществуването на които не са представени доказателства. Поради това в нарушение на служебното начало за събиране на доказателства по чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е решил делото при неизяснена фактическа обстановка. Видно от данните по делото, останало е неизяснено дали действително към датата на налагането на процесната ПАМ, посочената в заповедта глоба не е била платена. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 АПК, като укаже на ответника за кои конкретни факти не сочи доказателства. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 2 във вр. чл. 222, ал. 2 т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,