Решение № 13776 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15131/2014 г.

Решение № 13776 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15131/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощения юрисконсулт Димитър Димитров, срещу Решение № 5842 от 06.10.2014 г., постановено по адм. д. № 11688 по описа на Административен съд София - град (АССГ), 38 състав за 2013 г. С обжалваното съдебно решение по жалба на Лъчезар Асенов Михайлов е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-230-6500/5174 от 20.09.2013 г. (УП), издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта му, с която са определени като недопустими за подпомагане площи в общ размер на 2,72 ха и за тях е отказана субсидия по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащания за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2), и административната преписка е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила, като ДФЗ е осъден да заплати на Михайлов разноски в размер на 710,00 лв. Касационният жалбоподател твърди, че решението предмет на контрол, е постановено при наличието на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според него съдът неправилно е приел за разглеждане възражения различни от тези, дали заявените за подпомагане площи попадат или не в слоя. Изразява несъгласие и с извода на съда, че за заявените парцели не са извършени самолетни снимки от 2012 г. и това е нарушение на реда, по който е актуализирана цифровата ортофотокарта (ЦОФК). Иска отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В постъпило по делото писмено становище поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Лъчезар Михайлов не се явява, но се представлява в съдебното заседание от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу спорното УП, в частта му, с която са определени като недопустими за подпомагане площи в общ размер на 2,72 ха и за тях е отказана субсидия по СЕПП и НР2. Приел е за установено, че Михайлов е подал Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер (УИН) 23/110512/57212 за кампания 2012 г., като е заявил за подпомагане по СЕПП и НР2 тридесет и един парцела с обща площ от 33,70 ха, намиращи се в землището на с. Алдомировци и с. Извор, община Сливница. По повод констатирани застъпвания при извършените административни проверки на Михайлов е връчено уведомително писмо с приложена към него таблица на установените застъпвания, като в дадения му срок той се е отказал от някои застъпвания и е потвърдил заявлението си за други, за които е представил договор за наем. За заявените площи не са извършени самолетни снимки от 2012 г., а допустимата площ е определена въз основа на извършени теренни проверки в периода 27.09.2012 г. - 09.10.2012 г., въз основа на които е актуализирана ЦОФК. Въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съдът е направил извод, че в два парцела - БЗС 00223-148-6-2 и БЗС 32411-2-2-1 са установени площи, които неправилно са определени като недопустими в резултат на грешно разчитане на ЦОФК. Съгласно заключението общият размер на недопустимата площ, установен от експертизата е 1,91 ха, като процентът на наддеклриране е 6,01%. От правна страна съдът е приел, че спорното УП е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и изискванията за форма, както и в съответствие с материалния закон. Според съда експертизата е установила грешки в определянето на допустимата за подпомагане площ, които се дължат на неправилно и непрецизно разчитане на ЦОФК. Предвид това е приел, че фактическите констатации в УП не съответстват на действителното фактическо положение. Затова съдът е отменил УП в обжалваната част, като е върнал преписката на административния орган за повторно разглеждане в определения срок при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона - за отстраняване на грешките при изчисляване на допустимите за подпомагане площи в съответствие с установеното от експертизата. Предвид изхода на делото ДФЗ е осъден да заплати на Михайлов и сторените разноски в размер на 710,00 лв. Решението е недопустимо, в частта, с която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-230-6500/5174 от 20.09.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му относно парцели/БЗС 00223-132-8-13, 00223-148-6-2, 00223-176-7-6 и 00223-179-9-1, а в останалата част е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че е сезиран с жалба срещу спорното УП, в частта му, с която са определени като недопустими за подпомагане площи в общ размер на 2,72 ха и за тях е отказана субсидия по СЕПП и НР2. Видно е от жалбата, с която е сезиран съдът, Михайлов е оспорил издаденото УП, в частта относно парцели 00223-111-5-1, 00223-123-12-1, 00223-148-11-1 и 32441-2-2-1, като е поискал неговата отмяна именно в тази част. Предвид това, като е приел, че УП се оспорва и по отношение на парцели/БЗС 00223-132-8-13, 00223-148-6-2, 00223-176-7-6 и 00223-179-9-1 и го е и отменил относно тях, съставът на АССГ е постановил решение свръх петитум, което се явява недопустимо в тази част. В същата част то подлежи на обезсилване като постановено при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно. Производството по делото в тази част подлежи на прекратяване. В останалата част решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид което подлежи на отмяна. Съдът е разрешил въпроса по жалбата досежно парцели/БЗС 00223-111-5-1, 00223-123-12-1, 00223-148-11-1 и 32441-2-2-1 без да събере в цялост административната преписка, тъй като не е изискал и приобщил към доказателствата по делото възражение № ВС-31-020 от 17.01.2013 г., подадено от Михайлов. Наред с това при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като в мотивите на обжалвания акт не са посочени фактите по делото (фактическите констатации), такива каквито са възприети от съда въз основа на приобщените по това дело доказателства. Така съдът е формирал обобщения извод, че фактическите констатации в УП не съответстват на действителното фактическо положение, без конкретизация. Съдът изцяло се е позовал на заключението на СТЕ без да извърши собствен анализ на доказателствата, въз основа на които е работило вещото лице, вкл. относно застъпванията. В експертизата е налице позоваване на протоколи за извършени теренни проверки и снимки, оформени като приложения към заключението. Последните, видно от съдебния протокол от 18.06.2014 г., когато е било прието заключението на СТЕ, не са били приети по делото като доказателства, респективно подложени на самостоятелна оценка от съда при постановяване на съдебния акт. Вещото лице е посочило, че за района, където попадат заявените от Михайлов за подпомагане парцели няма актуални самолетни снимки, а ЦОФК е изготвена въз основа на извършени теренни проверки от ОСЗ. Въпреки че съдът не е приобщил тези протоколи към доказателствата по делото, е направил извод, че са допуснати от административния орган грешки при определянето на допустимата за подпомагане площ поради неправилно и непрецизно разчитане на ЦОФК. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се обезсили в посочената по - горе част на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а производството по делото в същата част да се прекрати. Доколкото не се установява посоченото в първоинстанционното решение, че е постановено в производство по чл. 226 АПК, в останалата част то подлежи на отмяна на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АССГ, на основание чл. 222, ал. 2 АПК. При това съдът следва на първо място да попълни административната преписка с цитираното в жалбата на Михайлов възражение и да приеме като доказателства по делото приложените към заключението на СТЕ документи. Следва да постанови крайния съдебен акт след като извърши самостоятелна преценка на приетите по делото доказателства и заключението на СТЕ, обсъди ги поотделно и в съвкупност, и направи фактическите установявания и правни изводи въз основа на тях. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и ал. 3 АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,