Решение № 3842 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11718/2018 г.
ВАСVIII отделение15.03.2019 г.докладчик Красимира Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2813 от 25.04.2018 г. постановено по административно дело 11714 от 2017 г. по описа на АССГ. ОСЪЖДА Дера "ООД" да заплати на дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 2853 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3842 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11718/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Дера" ООД против решение № 2813 от 25.04.2018 г. на Административен съд - С. град, постановено по адм. д. № 11714/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22002216008054-091-001/13.06.2017 г., на органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 1466 от 14.09.2017 г. на директора на дирекция ОДОП - С. С РА на дружеството допълнително е начислен ДДС и лихви за неотчетени продажби на стоки, както и задължения по ЗКПО. Наведени са доводи, че решението в атакуваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. С., чрез процесуален представител - главен юрисконсулт, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. С решението, предмет на касационно оспорване, Административният съд – С. град е отхвърлил жалбата на "Дера" ООД, против РА № Р-22002216008054-091-001 от 13.06.2017 г., в частта потвърдена с Решение № 1466 от 14.09.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. досежно допълнително начислен ДДС, ведно със съответни лихви, както и в частта на определен корпоративен данък. Присъдени са и разноски на Д "ОДОП" - С. в размер на 2853 лв. Фактическите основания да се премине към облагане по аналог са констатациите в хода на ревизията, че през процесния период дружеството не е отразило в счетоводството част от фактурите издадени от "Аник 2002"ЕООД. В хода на ревизията не са установени излишъци или липса на стоки, поради което е формиран извод, че същите са реализирани, а приходите от тях н са отчетени. За да приеме, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съдът е анализирал приложените по делото писмени доказателства, както Приел е, че основанието за облагане по особения ред е видно от подписаните от служители на управителя фактури. Фактурите са осчетоводени при доставчика. Отчетена е спецификата на търговските обекти на ревизираното лице - пицарии. Заявки за процесните стоки са давани по телефона, като същите са получавани в процесните обекти от служители. Съдът е обсъдил подробно и възражението за изтекла погасителна давност на определените допълнителни задължения. Така според съда правилна е преценката за извършване на ревизия по реда на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Посочено е, че т. к. основанието по чл. 122, ал. 1 е подкрепено с доказателства, по силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Така мотивиран, въз основа на събраните доказателства и тези приобщени с Протокол от предходно ревизионно производство съдът е намерил за доказано наличието на укрити приходи и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице. Решението е правилно. В случая няма спор, че през ревизирания период предмета на дейност на ревизираното лице е ресторантьорство, като същата е упражнявана в пицарии "Анкона". Следва да се отбележи, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, както е в процесния случай, фактическите констатации в РА се считат верни до установяване на противното. В случая при извършените насрещни проверки на доставчика "Аник 2002" ЕООД е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, доказан е транспорт, представени са товарителници, пътни листа, плащане при доставката в брой, видно от представените извадки от контролни ленти на касовия апарат и стокови разписки. Фактурите са подписани от управителя или от служители на ревизираното лице - готвачи, сервитьори и бармани. Не са установени липси или излишъци на стоки. Неоснователни са доводите в касационната жалба и за изтекла погасителна давност. Съдът е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни. Ревизията е повторна и налице спиране на давността, поради което правилно е съобразено, че не е изтекла абсолютната десетгодишна давност. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение