Решение № 1377 от 14.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9900/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Я. С. и В. Р. С. против решение 5213 от 11.7.2024 г., постановено по адм.д. 2293/2023г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на касаторите срещу заповед 3699/26.10.2023г. на зам. кмета по Строителство инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, с която е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж Сграда 1 /по работна схема/. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не бил съобразил, че в констативния акт като правно основание е посочена само хипотезата на чл. 225, ал.2, т. 2 ЗУТ липса на строителни книжа, а в заповедта като правно основание била посочена и т. 1 на същата законова норма противоречие с предвижданията на ПУП. Неправилно съдът бил възприел, че касаторите са собственици и извършители на строежа, тъй като освен тях и трети за производството лица били съсобственици на поземлен имот с идентификатор 47202.503.397 по КККР на [населено място], община Бургас. Неправилно била определена годината на изграждане на сградата. Обектът на премахване не бил ясно определен. Молят за отмяната на оспореното решение, отмяна на административния акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът заместник кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Бургас е бил сезиран с жалба на касаторите, в настоящото производство, против цитираната по-горе заповед, с която е наредено, в качеството им на собственици и извършители на строежа, на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ да премахнат незаконен строеж: Сграда 1 /по работна схема/, находящ се в поземлен имот с идентификатор 47202.503.397 по КККР на [населено място], община Бургас. Съдът е отхвърлил оспорването, като е приел, че е налице незаконен строеж и че същият не е търпим. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен правен извод довел до отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства приложените материали по административната преписка, заключението на вещото лице, включително снимковия материал, приложен към същото, става ясно, че строежът представляващ Сграда 1 по работната схема /представляваща приложение към констативния протокол и последвалия го констативен акт/ е изграден без издадено разрешение за строеж, съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, както и че строежът попада частично в сервитутната зона на въздушна електропроводна линия, което е в нарушение на чл.14, ал.1, т.1 от Наредба 16 за сервитутите на енергийните обекти. Вярно е, че в констативния акт като правно основание е посочена само хипотезата на чл. 225, ал.2, т. 2 ЗУТ липса на строителни книжа, а в заповедта като правно основание е посочена и т. 1 на същата законова норма противоречие с предвижданията на ПУП. Не съществува законова пречка, решаващият административен орган, след като се запознае с цялата преписка да даде вярната, според него, правна квалификация на акта, който издава. Нещо повече, в случая в констативния акт, макар че не е посочена с цифри хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, в обстоятелствената част е описано, че строежът попада в сервитутната зона на въздушен електропровод. По делото е установено, че поземлен имот с идентификатор 47202.503.397 по КККР на [населено място] обединява имот с пл. 153 и имот с пл. 154 по плана на новообразуваните имоти, но тъй като не е поставена граница помежду им в кадастралната карта е отразен като един имот с посочения идентификатор. Налице е изработен и одобрен ПУП само за имот пл. 154, който е регулиран като УПИ І-154, за останалата част от поземлен имот с идентификатор 47202.503.397 представляваща имот с пл. 153 по плана на новообразуваните имоти, в която част е изградена постройката, предмет на заповедта няма одобрен ПУП. Макар, че последното явно сочи незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, настоящата инстанция няма да сочи съображения, тъй като в административния акт не са изложени мотиви за липсата на ПУП относно имота в който е изграден строежът. Липсата на строителни книжа /одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж/ е достатъчно основание строежът да бъде квалифициран като незаконен такъв. Видно от приложения по делото Нотариален акт 45, том І, рег. 631, дело 40 от 2015 г. по описа на нотариус С. Димова с район на действие района на Бургаския районен съд, касаторите са придобили на 5.3.2015г. незастроен поземлен имот, който отговаря на имот с пл. 153 по плана на новообразуваните имоти. Следователно процесния незаконен строеж е изграден след тази дата. При положение, сградата е построена след 31.3.2001г., същата не попада в нито една от хипотезите на търпим строеж по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което правилно е наредено неговото премахване. Възраженията на касаторите, че не следва те да бъдат единствените адресати на заповедта, са неоснователни. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговия извършител, така и неговия собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол). Компетентния административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, административния орган дори да е посочил за адресат на заповедта някои от съсобствениците на терена /а не всички/, е изпълнил изискванията на закона. Обектът на заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен и липсва съмнение кой строеж следва да бъде премахнат. Заповедта на заместник кмета на община Бургас е законосъобразна и като е отхвърлил оспорването срещу същата, Административен съд Бургас е постановил правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,