Решение № 6295 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2014 г.

Решение № 6295 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено на 26.11.2013 г. от Найден Петков Стойков за отмяна на влязлото в сила решение № 15213 от 19.11.2013 г. по адм. д. № 152/2013 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменено решение № 5523 от 22.10.2012 г. по адм. д. № 6248/2012 г. от Административен съд София-град, в частта, с която Агенция Митници е осъдена да заплати на Найден Петков Стойков от гр. Русе, на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба за разликата над 2497, 45 лв. до присъдения размер от 4372,50 лв. и деловодни разноски над 463 лв. до присъдения размер от 508 лв. Претендира се основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Подателят на искането заявява, че в производството пред Административен съд София- град в съдебно заседание и в писмено становище по същество се е позовал на датата 29.06.2012 г., като дата на завеждане на иска за заплащане на обезщетение, видно от пощенското клеймо върху плика, с което е подадена исковата молба. Представя като нови доказателства фискален касов бон от 29.06.2012 г., разписка от същата дата и обратна разписка с дата на изпращане 29.06.2012 и дата на получаване в Административен съд София град на 2.07.2012 г., от които е видно, че исковата молба и приложенията към нея са изпратени преди датата на влизане в сила на законодателната промяна в Закона за държавния служител, в редакцията му преди изменението от 1.07.2012 г., а не както е приел касационният състав постановил решението. Счита, че се касае до открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които се е снабдил от "Български пощи" след като узнал за постановеното решение. Ответната страна счита искането за неоснователно. Представя писмена защита, претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира искането за процесуално допустимо, подадена в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С влязло в сила решение № 14064 от 1.11.2011 г. по адм. д. № 13788/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменена заповед № 10039 от 16.12.2009 г. на Директора на Агенция Митници, с която служебното правоотношение с Найден Стойков е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Последствие е предявена претенция пред Административен съд София-град за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Административният съд София- град е приел, че претенцията на Стойков за заплащане на обезщетение е основателна в размер на 10 брутни работни заплати или в размер на 6270 лв., съобразно редакцията на чл. 104, ал. 1 ЗДСл ДВ бр. 95/2003 г., предвиждаща максимален размер на обезщетението 10 брутни работи заплати, изменена с ДВ бр. 38/2012 г., като изменението е в сила от 1.07.2012 г. (един ден преди предявяване на иска) и новата редакция предвижда максимален размер на обезщетението - шест основни заплати. Посочил е, че независимо, че искът е предявен на 2.07.2012 г. размерът на обезщетението следва да се определи съобразно брутната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно за период от 10 месеца. Касационният състав е приел, че след като Стойков е заявил претенцията си за изплащане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл на 2.07.2012 г. след влизане в сила на новата редакция, то тя е приложимата норма и съобразно посоченото в нея претенцията е основателна до размер на 6 основни заплати. В настоящото производство по отмяна се представят доказателства, че искът е предявен на 29.06.2012 г. Разпоредбата на чл 104, ал. 1 от ЗДСл, след изменението в сила от 1.07.2012 г. предвижда, че държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Както заявява подателят на искането, в производството пред Административен съд София- град в съдебно заседание и в писмено становище по същество се е позовал на датата 29.06.2012 г., като дата на завеждане на иска за заплащане на обезщетение и е представил докозателства в тази насока. Към исковата молба подадена до Административен съд София- град е приложена оригинална разписка на BULPOST "Български пощи" ЕАД, от която е видно, че пратката е подадена с пощенско клеймо 29.06.2012 г. и е получена в Административен съд- София- град на 2.07.2012 г. Същата тази разписка, в копие, се представя с искането за отмяна като ново писмено доказателство, но то не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като е представено пред Административния съд. Поради това не е налице една от предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК да са открити нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната. В случая писменото доказателство приложено към искането за отмяна не само, че е било известно на страната, но то е и представено в първоинстанционното производство по делото, поради което не е налице твърдяното основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Представената в настоящото производство разписка с дата на подаване 29.06.2012 г. и фискален бон на Пощенска станция 7 Русе от 29.06.2012 г. са за същото обстоятелство за което е представена и разписката - датата на подаване на исковата молба и не са ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като не е налице изискването на посочената разпоредба - новите доказателства да не са могли да бъдат известни на страните. В този смисъл не е налице соченото основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия