Решение № 479 от 10.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1595/2013 г.

Решение № 479 от 10.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1595/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Подсъдимият Б. Н. И. чрез защитника си обжалва по касационен ред въззивно решение № 90 от 18.VI.2013 г. по внохд 47/2013 г. на АС-Варна с доводи за всички касационни основания. Съображенията са, че законът е приложен неправилно защото от субективна страна не са осъществени признаците на опит за убийство по чл. 116, ал. 1, т. 4 от НК и алтернативно - наложеното наказание е явно несправедливо с оглед установените по делото положителни характеристични данни и възможността на целите на наказанието да се постигнат и с условно осъждане. Искането е да се измени решението и наложеното наказание да се редуцира. Частните обвинители не изразяват отношение Прокурорът от ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на присъдата в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С решението, предмет на настоящето производство е потвърдена присъда № 120/17.ХII.2012 г. по нохд № 1033/2012 г. на ОС-Варна, с която подсъдимият Б. Н. И. е признат за виновен и осъден по чл. 116, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 115, чл. 18, ал. 1, чл. 58, б. "а" и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на 4 (четири) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим за изтърпяване за това, че на 19.VIII.2011 г. в [населено място], Варненска област направил опит умишлено да умъртви О. В. Д. и С. Р. И., като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Разкрита е обективна истина, а направените изводи не противоречат на правилата на формалната логика. Доказателствата са преценявани поотделно и в съвкупност, като е посочено кои и защо съдът възприема за достоверни и кои - не. След като въззивният съд е приел за установено, че поради влошени и силно изострени отношения във фамилията на подсъдимия и поддържайки тезата на вуйчо си К. И., той предприел агресия срещу "враговете" С. И. и О. Д., насочвайки управлявания от него лек автомобил срещу последните и по независещи от него причини - проявената ловкост от пострадалите при самозащитата им и настъпилия удар в дърво на местопрестъплението, спрял движението на автомобила, без да е постигнал целта си, законосъобразно съдът е квалифицирал деянието по чл. 116, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 115 и чл. 18, ал. 1 от НК - опит за убийство на повече от едно лице. Правилно са приети за неоснователни доводите, че се касае до случайно деяние. Неоснователна е и поддържаната теза пред настоящата инстанция за действия при неизбежна отбрана, след като няма някакви активни действия от двамата пострадали (Д. седял на зелената площ на местопрестъплението) спрямо подсъдимия, негови близки или други, защитени от закона права и интереси. Липсват съображения в подкрепа на последното в жалбата алтернативно искане за преквалифициране на деянието като престъпление по транспорта по чл. 342, ал. 3, б. "б", предл. I-во от НК, които да налагат обсъждане - между впрочем то не се и поддържа в съдебното заседание. Липсва очевидно несъответствие между наложеното на подсъдимия наказание и извършеното от него престъпление. При определяне на наказанието са съобразени смекчаващите обстоятелства - включително и посочените в допълнението към касационната жалба. Не е налице явна несправедливост на наказанието. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК съдът