Решение № 4740 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7581/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Лазаров в качеството му на кмет на Община Вършец чрез процесуални представители юрисконсулти А. Тошев и П. Петкова против Решение 429 от 4.07.2023г. на Административен съд Монтана по адм. дело 369/2023г. С него се отхвърля жалба на кмета на общината против Предписание в Констативен протокол УО ма, мм, бг, ад-46/16.05.2023г. на служители в РИОСВ Монтана, с което на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/ е предписано в срок до 16.06.2023г. да се почистят замърсените с отпадъци терени, подробно описани в т. IV от протокола. Ответникът, Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ -Монтана чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административен съд Монтана е образувано по жалба на кмета на Община Вършец срещу цитираното предписание, издадено от упълномощени служители на РИОСВ Монтана. Възраженията са за незаконосъобразност на предписанието, поради липса на компетентност и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 146 АПК за отмяната му като незаконосъобразно. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и я отхвърлил. Установил от приложената преписка, че проверката е извършена от упълномощени служители на РИОСВ да извършват такива проверки, за които да съставят констативни протоколи за нарушения и да дават предписания във връзка с тях. Възраженията за некомпетентност на органа приел за неоснователни. По отношение нарушението на материалния закон е прието от разпоредбите на ЗУО, че кмета на общината е адресат на предписанията и че директорът на РИОСВ или упълномощени лица от него могат да издават предписания. Обсъдени са всички възражения на кмета на общината и са приети за неоснователни. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗУО предвижда, че директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на условията на разрешението, съответно по регистрационния документ за дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделно съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията на съответната РИОСВ. Съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗУО въз основа на констатирани нарушения при извършената проверка директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения. Така цитирана разпоредбата е основанието на което са издадени предписанията в настоящият случай. Правомощието на административния орган е да констатира нарушение и да издаде предписание и да състави акт за установяване на административно нарушение, да издаде предписание или да състави акт за установяване на административно нарушение и кое правомощие ще бъде упражнено е предоставено на преценката му. Тези правомощия са различни от правомощията на Директора на РИОСВ по чл. 128, т. 1 от ЗУО да издава предписание за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя и за възстановяване качествата на околната среда и по т. 2 и по т. 3 като принудителни административни мерки, което се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 128. В този случай се определя видът на принудителната административна мярка и начинът на прилагането й, връчва се нарушителя, тази заповед може да се обжалва по реда на АПК и обжалването не спира изпълнението й. Смесването на двете производства като доводи за защита за некомпетентност на органа, нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон са неоснователни. Както се посочи цитираната уредба в чл. 113 от ЗУО и по чл. 126-131 от ЗУО урежда различни производства. Съдебната практика е в смисъл, че и предписанията по чл. 113, ал. 3 са допустим предмет на обжалване с мотивите, че правните последици които настъпват от констатирането на нарушения, сроковете за преустановяването им, съставянето на актове и констатации за изпълнени или не предходни предписания са в хипотезите на правни действия, с които може да започне санкционно производство. Предвид изложеното всички доводи на касатора са обсъдени в мотивите на обжалваното решение и поддържани в касационната жалба като касационни основания за отмяната му са неоснователни. При тези съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 22,, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд шесто отделение