Решение № 7564 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 635/2020 г.

Решение № 7564 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 635/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 578 от 13.11.2019 г. по административно дело № 337/2019 г. Административен съд – Монтана е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Т. от [населено място] против решение № 2153-11-25/27.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което последният е оставил без уважение жалбата на М. Т. против разпореждане № [ЕГН] от 15.02.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Монтана. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от М. Т. По съображения за неправилност относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. В касационната жалба се излагат доводи за неправилно определен размер на отпуснатата пенсия. Прави се искане решението да бъде отменено, а делото върнато на ТП на НОИ със задължителни указания да се изчисли наново размера на пенсията му. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ – Монтана, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Каменова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението – оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Със заявление № 2113-11-1375 от 07.12.2017 г. М. Т. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № [ЕГН] от 15.02.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Монтана е отпусната пенсия за ОСВ считано от 06.12.2017 г. в размер на 285, 15 лева като е признат осигурителен стаж от втора категория 18 г. 02 мес. и 28 дни, стаж от трета категория труд 5 г. 08 мес. и 15 дни или общ стаж по чл. 104 от КСО в размер на 28 г. 06 мес. и 05 дни. С разпореждането е определен индивидуален коефициент 1. 089, доход за изчисляване размера на пенсията 888, 58 лева, процентен осигурителен стаж 28 г. 06 мес. по 1, 126 % равен на 32, 09%. Разпореждането е обжалвано и с решение № 2153-11-23/10.04.2018 г. същото е потвърдено от Директора на ТП на НОИ Монтана. Решението на горестоящия административен орган е оспорено пред Административен съд Монтана, който с решение постановено по адм. д. № 227/2018 г. е отхвърлил жалбата на Т. Решението на съда е обжалвано пред ВАС, където с решение постановено по адм. д. № 10942/2018 г. решението на административния съд е отменено и преписката е върната на ТП на НОИ Монтана за ново произнасяне. В тази връзка е издадено последващо разпореждане № 2186-11-1/10.05.2019 г., с което на М. Т. отново е определен размер на пенсия за ОСВ 285, 15 лева при признаване на осигурител стаж от втора категория труд 18 г. 02 мес. и 28 дни, стаж от трета категория труд 5 г. 08 мес. и 15 дни или общ стаж по чл. 104 от КСО в размер на 28 г. 06 мес. и 05 дни. С разпореждането е определен индивидуален коефициент 1. 089, доход за изчисляване размера на пенсията 888, 58 лева, процентен осигурителен стаж 28 г. 06 мес. по 1, 126 % равен на 32, 09%. Това разпореждане е обжалвано и с решение № 2153-11-25/27.06.2019 г. директорът на ТП на НОИ Монтана е отхвърлил жалбата на Т. като е приел, че същата е неоснователна, тъй като касае единствено начинът на изчисляване на размера на пенсията. В решението си органът е изложил пространни мотиви защо счита, че пенсията на лицето е правилно определена, а оттам, че жалбата е неоснователна. Това решение е потвърдено от Административен съд Монтана. Същото е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно съдът е възприел изводите на административния орган и е отхвърлил оспорването, защото изводът на органа, че пенсията на лицето е правилно определен се подкрепя от доказателствата по делото и най-вече от заключението на вещото лице. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт административен съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е аргументирал диспозитива си. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, Административен съд – Монтана е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на ТП на НОИ – Монтана следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,