Решение № 6435 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2014 г.

Решение № 6435 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Емил Николов и Петя Дибекова от гр. Самоков срещу решение № 1188/02.12.2013 г., по адм. д. № 729/2013 г. на Административен съд-София област. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответницата Венета Георгиева, чрез адв. Вададжийска, в писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно. Останалите ответници-началник на СГКК-Софийска област и Мария Николова не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № КД-14-23-106/28.05.2013 г. на началника на СГКК-Софийска област, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и регистър, одобрени със заповед № РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК за имоти с идентификатори 65231.908.242 и 65231.908.243,с нанасяне на границата между имотите въз основа на влязло в сила съдебно решение и даване на нови идентификатори на поз. имоти и сграда в имот 65231.908.243, а именно: 65231.908.481, 65231.908.482 и 65231.908.482.2.За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в процедура по чл. 53 ЗКИР, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 194/06.11.2012 г. по адм. д. № 6/2011 г. на Самоковски районен съд, с което е прието за установено, че 15 кв. м. от имот с идентификатор 65231.908.242 са погрешно заснети в кадастралната карта към съседния имот с идентификатор 65231.908.243,с точно означение по скицата-неразделна част от решението. Изложени са мотиви за спазена процедура по т. 2, ал. 1, чл. 53 ЗКИР във връзка с чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г., с оглед допускане на процесното изменение на основание съдебно решение. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед е издадена в процедурата по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, която касае изменение на кадастралната карта при констатирана незаконосъобразност при първоначалното й одобряване със заповед № РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК. Допуснатото със заповедта изменение на кадастралната карта е съобразено с влязлото в сила решение № 194/06.11.2012 г. по адм. д. № 6/2011 г. на Самоковски районен съд, което се ползва със сила на присъдено нещо между страните в настоящето производство. Безспорно е установено от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че границата между процесните имоти е нанесена точно по скицата-неразделна част от съдебното решение - буквено означение А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А. Следователно правният извод на административния съд за липса на изискване на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в кадастъра е обоснован и съответен на нормата на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. Освен това от приложените писмени доказателства се установява, че с влязло в сила съдебно решение от 15.04.2002 г. на Самоковски РС /потвърдено с решения на СОС и ВКС от 2002г и 2005 г./ е разпоредено премахване на част /3,20 кв. м./ от гаража с нов идентификатор 65231.908.482.2,поради попадане на тази част в съседния имот /с нов идентификатор 65231.908.481/, като премахването е изпълнено. Неотносими в настоящето производство са доводите по касационната жалба за неизследване въпроса за местонахождението на оградата извън буквеното означение А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А, тъй като тази част не е в обсега на оспорената заповед. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. Претенцията на ответницата Венета Георгиева за разноски е основателна, но такива не следва да се присъждат, тъй като няма данни за направени разноски в настоящата инстанция. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК