Решение № 6088 от 8.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу Решение 23 от 06.07.2022 г. по адм. д. 522/2021 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено негово Решение с рег. 32-250487/04.08.2021 г. към митническа декларация MRN 21BG002002044965R6/16.02.2021 г., подадена от "Астра Биоплант" ЕООД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото и погрешно е приел, че само количеството на установения холестерол е достатъчно основание да се приеме, че внесената стока съдържа животински мазнини. Счита, че аргументите на вещите лица по основната и допълнителната СХЕ са непоследователни, едностранчиви и взаимно изключващи се. Твърди, че предназначението на стоката представлява обективен критерий за правилното класиране, като подчертава, че суровините за производство на биодизел нормативно са зададени алтернативно. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявеното оспорване, ведно с присъждане на разноски за първоинстанционното и касационното производство. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Астра Биоплант" ЕООД, гр. Сливо поле, обл. Русе, чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна услуга. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият касационен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - Русе е Решение с рег. 32-250487/04.08.2021 г. към митническа декларация MRN 21BG002002044965R6/16.02.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници, с което посочената митническа декларация е коригирана в частта относно декларирания код на внесената стока по Комбинираната номенклатура, като вместо 15180095 е разпоредено той да се чете 15180099, в резултат на което е коригирана и ставката на митото от 2 % на 7,7 % и са установени публични задължения за досъбиране - мито (А00) в размер на 45 092,35 лв. и ДДС (В00) в размер на 9 018,47 лв., ведно с лихвата за забава върху тях. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 16.02.2021 г., с митническа декларация MRN 21BG002002044965R6/16.02.2021 г., "Астра Биоплант" ЕООД е декларирало с режим допускане за свободно обращение стока, описана като Отработено масло за технически цели, бруто тегло 499 540,00 кг., с деклариран код по ТАРИК 1518009590, със ставка на митото по отношение на трети страни 2%, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка СРТ Варна, валута и обща фактурна стойност 791 093,92 BGN. Към митническата декларация са приложени: търговска фактура 1000000282 от 25.01.2021 г., търговска фактура K2020/0120 от 01.10.2020 г., опаковъчен лист от 01.01.2020 г., коносамент 155000102664 от 08.11.2020 г., информационен документ, съпътстващ превози на отпадъци, съгласно Регламент (ЕС) 1013/2006 - чл. 18 и приложение VII- 23 броя, договор между KAZHOU PTE LTD и Астра Биоплант ЕООД, фактура за терминални разходи 2000065093 от 22.02.2021 г., фактура за митническа представителство 0000003636 от 08.02.2021 г., Certificate of origin от 01.10.2020 г., Certificate of analysis от 01.10.2020 г. и Certificate of insurance. На 19.02.2021 г. от стоката по митническа декларация MRN 21BG002002044965R6/16.02.2021 г. е взета проба за проверка на тарифно класиране с Протокол за вземане на проба 25/19.02.2021 г. Пробите са изпратени до Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) с писмо с рег. 32-65495/25.02.2021 г. и Заявка за анализ/експертиза Рег. 25/19.02.2021 г. От ЦМЛ е изготвена митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) 11_26.02.2021/04.06.2021 г. за анализ на стока с описание "Отработено масло за технически цели", по протокол за вземане на проба рег. 25/19.02.2021 г. Съгласно експертизата, анализираната проба представлява кафеникава, непрозрачна, маслообразна течност с фина утайка, със силен, неспецифичен за определен вид масло мирис. Пробата се охарактеризира като негодни за консумация смеси или препарати от растителни мазнини и масла и техни фракции. Според становище от дирекция "Митническа дейност и методология" с рег. 32-181633/09.06.2021 г. относно тарифното класиране на стоката в Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз, на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1518, стоката, с определените с МЛЕ характеристики и съгласно данните от приложените документи, попада в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от декларирания. Предвид състава на стоката митническият орган е приел, че приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на митото по отношение на трети страни - 7,7%. Според становището, стоката не се класира в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като той обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а анализираните стоки представляват негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла. След анализ на проведените изследвания и цялостната експертна оценка, с Решение рег. 32-250487/04.08.2021 г. към митническа декларация MRN 21BG002002044965R6/16.02.2021 г., Директорът на ТД Митница Варна при Агенция "Митници", на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 56 Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 77, § 1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, е коригирал МД MRN 21BG002002044965R6/16.02.2021 г. относно Е.Д. 6/14 "Код на стоката - код по Комбинираната номенклатура", като е разпоредил същият да се чете 15180099; Е.Д. 6/15 "Код на стоката код по ТАРИК" да се чете 90; данните в поле "Задължения" за стока 1 да се четат съобразно отразеното в таблицата в решението и са установени публични задължения за досъбиране мито 45 092,35 лв. и ДДС в размер на 9 018,47 лв., ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания, на основание чл. 114 от Регламент / ЕС/ 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 ЗДДС. В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства и са изготвени основна и допълнителната химическа експертиза. Според заключенията на вещите лица, кредитирани изцяло от административния съд като обективно и компетентно дадени, в изследваните проби от стоката са налични животински мазнини. Констатирани са негодни за консумация смеси или препарати от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции. Според експертите, сигурен показател за присъствието на масла/мазнини от животински произход е наличието на холестерол 43,5 %, спрямо 43,1 % бета-ситостерол. За сравнение, според наличните литературни данни за стеролов състав на растителните масла, в най-голямо количество холестеролът е откриван в палмовото масло - до 7 % от общото стеролово съдържание. Посочено е, че в растителните масла основният стерол е бета-ситостеролът, докато холестеролът е в минимални количества. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с реда и начина на вземане на проба от процесната стока, както и при нейния лабораторен анализ в Дирекция Централна митническа лаборатория, като тези нарушения са обусловили и неправилното приложение на материалния закон от гледна точка на извършеното тарифно класиране на стоката. Според съда приложеният способ за вземане на проби изцяло не съответства на този, описан в БДС EN ISO 5555, с приложимото негово изменение относно вземане на проби от гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти (т.нар. флекситанкове). Преценено е, че това обстоятелство изцяло компрометира представителността на пробата предвид възможното разслояване на стоката според степента на наситеност на съдържащите се в нея мастни киселини и последващото преминаване на стоката от течно в твърдо агрегатно състояние предвид температурата, при която са вземани пробите на 18.02.2021 г., на терминал Варна запад на Пристанище Варна, при студено време, според показанията и на двамата свидетели. Обстоятелството, че пробите са били взети от св. Кавджиев, като представител на Контрол Юнион България ЕООД, осъществяващо независим сървей на внасяната стока, е отчетено като неосвобождаващо митническите органи от отговорността за правилното пробовземане, съгласно приложимия стандарт, посочен в съответната карта (процедура) за вземане на проби, а именно SAM-102 Храни, течни, висок вискозитет в Ръководството по вземане на проби за митническата и данъчната администрация (SAMANCTA), приложима и за стоки с код 1518 от раздел III, глава 15 от КН, между които са примерно изброени и следните: животински мазнини и високо вискозни растителни масла, сланина, маргарин, какаово масло, фъстъчено масло, растителна мазнина и подобни продукти. Решаващият състав е посочил, че дори и да се приеме, че пробата е представителна, то при нейното изследване в ЦМЛ също са допуснати нарушения, констатирани от вещото лице по първоначалната химическа експертиза. Позовал се е на писмените доказателства по делото и на поясненията на вещото лице Станчева, според които приложеният при изпитването метод за установяване на мастнокиселинен профил не е в обхвата на акредитация на ЦМЛ. На следващо място съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при отсъствието на фактическите предпоставки за това и в противоречие с материалния закон. Съдът е анализирал приложимата нормативна уредба. Съобразил е, че съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективните характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Посочено е, че предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. Пояснил е, че предназначението на продукта е релевантен критерий, само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества, а обстоятелството, че процесната стока представлява смес от растителни и животински масла и мазнини се потвърждава и от посочването ѝ с приложимия код по ХС 15180095 в придружаващите я търговски документи: търговска фактура от 01.10.2020 г., опаковъчен лист, кантарна бележка, сертификат за произход и в декларацията за устойчивост, като този код е отразен и в документите, съпътстващи всеки от 23-те контейнера със стоката, представляващи Приложение VII към Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци. Позовавайки се на експертните заключения, които обосновават извод за смесен химичен състав на внесената стока, както и въз основа на останалите кореспондиращи помежду си доказателства по делото, решаващият състав е достигнал до извод, че посоченият в декларациите код по КН съответства на нейните обективни характеристики и състав. Поради това е приел, че административният орган не е доказал, че процесната стока е смес само от растителни мазнини и масла, както е прието в административния акт. С тези мотиви административният съд е отменил изцяло оспореното решение на Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция "Митници". Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е отграничил спорът между страните, концентриращ се върху тарифното класиране по КН на процесния продукт - "отработено масло за технически цели" по код 1518009590 или 15180099. В този аспект обосновано решаващият състав е съобразил, че митническото класиране на стоките, внесени в Европейския съюз, се регламентира от Комбинираната номенклатура /КН/, която се основава на хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък "ХС"), съставена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация (СМО), и установена с Конвенцията за създаване на този съвет, сключена в Брюксел на 15 декември 1950 г. Според член 12 от Регламент 2658/87 Европейската комисия приема всяка година с регламент пълен текст на КН, заедно със съответните автономни и конвенционални равнища на митата по Общата митническа тарифа, така както произтича от мерките, приети от Съвета на Европейския съюз или от Комисията. Част първа от КН съдържа съвкупност от уводни разпоредби. Съгласно дял A, който е озаглавен "Общи правила за тълкуване на КН", класирането на стоките в КН се подчинява на следните принципи: Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите. Част втора от КН включва раздел III, озаглавен "Мазнини и масла от животински или растителен произход; продукти от тяхното разпадане". Според КН в код 1518 се включват "животински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде". Под код 1518 00 95 е посочено, че това класиране се отнася за "негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции", а по код 1518 00 99 са класифицирани "други" видове мазнини, различни от тези, изброени в позиции от 1518 00 до 1518 0095. Според трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C-423/10). Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C-568/11, т. 41 и Oliver Medical, C-547/13, т. 47). В допълнение, предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C-339/09). В този смисъл, решаващият състав правилно е приел, че от съществено значение за определяне на тарифния код на стоката са нейните обективни характеристики и състав, като под код 1518 00 95 се изисква по съдържанието си стоката да е от смесен произход, без да е посочено изискване към конкретното съотношение на растителни към животински мазнини в нея. Несподелими са доводите на касатора, че първоинстанционният съд необосновано е кредитирал заключенията по основната и допълнителната съдебно-химическата експертиза. Той правилно е счел, че отговирите на вещите лица са компетентно, обективно и обосновано дадени, като в изпълнение на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК, е обсъдил същите с другите доказателства по делото. Според експертите, пробата представлява негодни за консумация смеси или препарати от растителни и животински масла и мазнини и техните фракции, а не само от растителни масла и мазнини. Присъствието на животински мазнини се доказва категорично и недвусмислено от съдържанието на холестерол над определена стойност - над 7 % от общото стеролово съдържание, като в растителните масла основният стерол е бета-ситостеролът, докато холестеролът е в минимални количества. В най-висок процент около 7 % от стероловото съдържание, холестеролът се открива в палмовото масло. Заключението на вещите лица е, че в животинските мазнини холестеролът е преобладаващият стерол, поради което установяването му в пробата в количества над 7 % недвусмислено сочи на наличие на животинска мазнина в нея. Именно този обективен признак на отроботеното масло обосновава извод за значително надвишаващо присъствие на животински мазнини във внесената стока, а това обстоятелство е основание за класирането й в декларирания код 1518 00 90 на КН. Противно на разбирането на касатора, вещите лица изрично разясняват, че макар при пържене на храна с животински произход основното движение да е в посока проникване на растителните масла в храната, то обективно протича, макар и в значително по-малка степен, и обратният процес от храната животинската мазнина преминава в олиото. Този отговор е обоснован с цитирана научна литература. Наред с това, според експертите, мастнокиселинният профил на пробата от стоката, използван от ЦМЛ като решаващ критерий за определяне на растителния произход на съдържащите се в нея масла, не може да служи за определяне на растителен или животински произход на съдържащите се в нея масла/мазнини, тъй като химичният състав на растителните и животинските масла и мазнини е приблизително еднакъв, а разликата се проявява единствено и само в съотношението на съдържащите се в тях мастни киселини. В този аспект първоинстанцинният съд правилно е съобразил, че начинът на извършеното пробонабиране от стоката не съответства на приложимите стандарти, независимо от доказателствената сила на съставения протокол, подписан без възражения. Същият е изготвен от трето за митническия орган лице, а е следвало да бъде съставен под неговото ръководство, а взетата проба, анализирана от ЦМЛ, да бъде представителна с оглед начина на извършеното пробонабиране. Неоснователни са доводите на касатора, че предназначението на стоката е водещ обективен критерий за правилното й класиране. Действително, предназначението на продукта е релевантен критерий, но само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества. Съгласно практиката на Съда на ЕС, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективните характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. Поради това правилно решаващия състав е приел, че в случая тарифното класиране на стоката, предвид събраните в рамките на съдебното производство доказателства, може да бъде извършено и само въз основа на обективните й характеристики, без за това да се прибягва до нейното предназначение като допълнителен критерий. Несъобразени с нормата на чл. 170, ал. 1 АПК са аргументите, че вносителят следва да понесе своята отговорност, след като сам е определил организацията по стоков контрол, която да вземе пробите. Визираната норма еднозначно сочи, че в тежест на административния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, е да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В частност, събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да обоснове корекция на декларирания код по ТАРИК 1518009590 в процесната митническа декларация, а възприетото фактическо основание за неговата промяна не се подкрепя от събраните доказателства. Останалите възражения в касационната жалба се препокриват с тези, релевирани и пред пръвоинстанционния съд, който систаматично и обстойно ги е обсъдил при постановяване на обжалваното решение. Изложените от него мотиви изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл. 221, ал.2 АПК не следва да бъдат преповтаряни, а да се препрати към тях. В обобщение, като и достигнал до извода, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от 4500 лв. Неговият размер не е прекомерен, както възразява касатора, а е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение