Решение № 2494 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 400/2015 г.

Решение № 2494 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 400/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 237 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

I. Образувано е по искане на Тенчо Христов Василев от Свиленград, със съдебен адрес в гр. София, за отмяна по реда и при условията на чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение № 12609 от 23.10.2014 г. по адм. дело № 7352/2014 г. на Върховния административен съд, второ отделение, което според молителя противоречи на влезлите в сила съдебни решения:

а) решение № 8893 от 20.06.2012 г. по адм. д. № 4291/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение;

б) решение № 7610 от 5.06.2014 г. по адм. д. № 1668/2014 г., също на Върховния административен съд, второ отделение;

в) решение № 437 от 15.07.2011 г. по адм. д. № 75/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково.

Според искането за отмяна "всички описани влезли в сила съдебни решения касаят един и същ казус - премахването на незаконни строежи, намиращи се в землището на с. Дъбовец, община Любимец, област Хасково, заливен обем - чашката на язовир "Ивайловград" и с тях са отменени издадени заповеди за премахване (а) единствено с решение № 12609 от 23.10.2014 г. на Върховния административен съд, второ отделение, постановено по адм. дело № 7352/2014 г., с което е отменено решение № 45 от 3.04.2014 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. д. № 84/2011 г., е оставена в сила заповедта за премахване на строежа".

II. От данните по приложените към настоящето дело административни дела на Хасковския административен съд и на Върховния административен съд е видно, че:

1. С решение № 45 от 3.04.2014 г. по адм. д. № 84/2011 г. Административен съд - гр. Хасково е отхвърлил жалбата на Тенчо Христов Василев срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-33 от 10.11.2010 г. в частта, с която началникът на РДНСК "Южен централен район" нарежда да се премахне незаконен строеж - "Вилна сграда 1", находящ се в землище на с. Дъбовец, община Любимец, в чашка на язовир "Ивайловград". Със същото решение Хасковският административен съд е отменил същата заповед в частта, с която началникът на РДНСК Южен централен район е наредил незаконният строеж да бъде премахнат от Тенчо Христов Василев.

С решение № 12609 от 23.10.2014 г. по адм. д. № 7352/2014 г. (чиято отмяна сега се иска) тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, е отменил решението на Хасковския административен съд в частта, с която заповед № ДК-02-ЮЦР-33 от 10.11.2010 г. е частично отменена и вместо него е постановил друго, с което отхвърля жалбата на Тенчо Христов Василев и в тази й част. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че "строежът е извършен в имот, публична държавна собственост - чашката на язовир "Ивайловград" и като такъв е незаконен (а освен това) строежът не може и да бъде и търпим, тъй като същият е недопустим с оглед статута на земята и нейното предназначение, което не е променено; липсата на строителни книжа сочи не само на незаконен строеж, но с оглед статута на земята сочи и на невъзможност за узаконяване или прилагане на режим на търпимост; поради това са ирелевантни всички наведени в касационната жалба доводи за незавършено производство по узаконяване (на този строеж)".

Така заповед № ДК-02-ЮЦР-33 от 10.11.2010 г. е станала влязъл във формална сила административен акт, който подлежи на изпълнение, вкл. и принудително.

1. С решение № 9 от 1.02.12 г. по адм. д. № 82/2011 г. Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Агнес Ганчева Василева от Свиленград срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-31 от 10.11.2010 г., с която началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) строеж "Вилна сграда № 3", находящ се в землището на с. Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасково в чашката на язовир "Ивайловград", извършен от (нейния съпруг) Тенчо Христов Василев.

С решение № 8893 от 20.06.2012 г. по адм. д. № 4291/2012 г. Върховният административен съд (тричленен състав на второ отделение) е отменил това решение на Хасковския административен съд и вместо него е постановил друго, с което е отменил заповед № ДК-02-ЮЦР-31 от 10.11.2010 г. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че "целта на административното производство по чл. 225 ЗУТ е премахването на конкретен, точно индивидуализиран строеж, както по параметри, местонахождение и пр., така и с оглед неговия извършител, адресат на заповедта, чиято правна сфера се засяга чрез вменяване на задължение за доброволното му премахване или понасяне на разноските за принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед (поради което) точното описание на незаконния строеж е елемент от законосъобразността на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, тъй като индивидуализира строежа като конкретен предмет на доброволното или принудително изпълнение на административния акт след влизането му в сила". В административната преписка липсвали данни, въз основа на които строежът е определен като "вилна сграда № 3" - нямало изчертана скица на местността с номерация на построени в нея сгради, както и каквото и да е било друго описание, което да конкретизира сградата именно като № 3, а не като № 4 или друг номер. Констатирано било различие в квадратурата и височината на сградата 12.0/6.0 м и 4.0 м до кота корниз по заповедта и 10.20/6.60 м и от юг 5,40 м до стрехата и 10.00 м до билото съгласно писменото заключение на в. л. Мирчева, изготвено след оглед и замерване на място. Налице било и различие в етажността на сградата - посочена е в заповедта като едноетажна, а в писменото заключение - двуетажна, гледана откъм язовира и едноетажна от противоположната страна. Неточност съществувала и по отношение на покривната конструкция, посочена като дървена четирискатна в заповедта, а при огледа на вещото лице установена като двускатна дървена. Във връзка с тази констатация на вещото лице Хасковският административен съд незаконосъобразно се бил позовал на очевидна фактическа грешка в заповедта. Ако такава е налице, компетентен да я поправи е издаващият административен орган по реда на чл. 62, ал. 1 и 2 АПК, но такава възможност по отношение на процесната заповед не била налице, тъй като е оспорена по съдебен ред и наличието на очевидна фактическа грешка следвало да се преценява на плоскостта на преценката за законосъобразност на тази заповед.

1. С решение № 7610 от 5.06.2014 г. по адм. д. № 1668/2014 г. Върховният административен съд (тричленен състав на второ отделение) е отменил решение № 287 от 5.12.2013 г. по адм. д. № 119/2012 г. на Административен съд - Хасково и вместо него е постановил друго, с което е отменил заповед № ДК-02-ЮЦР-98 от 26.11.2010 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която е разпоредено Лата Тенева Димитрова от Свиленград (майка на Тенчо Христов Василев) да премахне незаконния строеж "Жилищна сграда - бивше Кметство", намиращ се в землището на с. Дъбовец, община Любимец, в чашката на язовир "Ивайловград". Всъщност тази сграда някога е била административна сграда, в която се е помещавало кметството на бившето село Ставри Димитрово, изселено през 1963 г. при построяването на язовир "Ивайловград". Поради това че язовирът не е залял цялото село (Ставри Димитрово) и неговото землище, на останалото незалято от водата място от селото било построено т. нар. ваканционно селище "Арда", което и днес е с неизяснен застроителен статут, а остатъците от бившето с. Ставри Димитрово и от неговото землище са причислени към землището на с. Дъбовец (със заповед № РД-02-14-1038 от 6.06.2000 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е одобрил кадастрален план на местност "Ваканционно селище Арда" в землището на с. Дъбовец, община Любимец, област Хасково - л. 45 от адм. д. № 75/2011 г. на ХАС, по което е постановено решението, посочено по-горе в т. I, б."в" на тези мотиви). В случая, за да отмени заповедта за премахването на бившето кметство на с. Ставри Димитрово като незаконен строеж, Върховният административен съд, второ отделение, е приел, че "разпореденият за премахване строеж е построен през 1946 г. като сграда на бивше кметство на б. с. Ставри Димитрово и е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му; строежът е актуван с Акт за публична общинска собственост № 19/13.01.1998 г. и за него има издадено удостоверение от Главен държавен инспектор ДНСК, че е търпим строеж по смисъла на чл. 320 ППЗТСУ (отм.) вр. § 28, ал. 4 ПЗР ЗИД ЗТСУ; следователно за този строеж е възникнал статут на търпим и неподлежащ на премахване, което е надлежно признато от компетентен държавен орган и този статут не може да бъде отменен, респ. незачетен, след деактуването и прехвърлянето му през 2001 г. въз основа на у-нието за търпимост на частно лице".

1. С решение № 437 от 15.07.2011 г. по адм. д. № 75/2011 г., което е окончателно (необжалваемо) по силата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, Хасковският административен съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ДК-02-ЮЦР-105 от 26.11.2010 г., с която началникът на РДНС Южен централен район е разпоредил да бъде премахната като незаконен строеж масивна ограда в землище на с. Дъбовец, община Любимец, Област Хасково - заливен обем - чашка на язовир "Ивайловград", изградена от Тенчо Христов Василев от Свиленград под хоризонтал 131.00 м. (според писменото заключение на в. л. Лидия Пенчева Господинова "обектът попада на хоризонтал 127.60 м."). За да постанови този резултат съдът е приел, че:

а) сроковете за узаконяване на оградата по реда на § 27, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗТСУ са отдавна пропуснати, а и не е без значение обстоятелството, че процесният строеж не попада в строителните граници на населени места и други селищни образувания, в каквато насока е даденото от вещото лице заключение, според което оградата се намира в територия, обозначена като бяло петно по Плана за земеразделяне на землището на с. Дъбовец - чашка на язовир "Ивайловград" (в този план за земеразделяне, обн. ДВ, бр. 18 от 1994 г., според в. л. Лидия Пенчева Господинова са включени и терените на заличеното с. Ставри Димитрово, а земята под хоризонтал 131.00 м. е обозначена като бяло петно - чашка на яз. "Ивайловград");

б) от даденото от вещото лице заключение е видно, че процесният строеж не е бил допустим нито по действащите към момента на извършването му правила и нормативи (намира се върху имот, който е в границите на заливния обем на яз. "Ивайловград"), нито по сега действащите правила (доколкото е изпълнен в противоречие с изискването на чл. 48, ал. 7 ЗУТ, според която разпоредба височината на плътната част на огради откъм улица не следва да превишава 0,6 м);

в) въпреки това, обаче, заповедта за премахването на масивната ограда е незаконосъобразна, защото при издаването й началникът на РДНСК-ЮЦР е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които са довели и до материалната незаконосъобразност на тази заповед:

• процесната масивна ограда е свързана конструктивно с вилната сграда, като част от оградата с дължина 18,70 м. представлява задна стена на вилната сграда, поради което евентуалното премахване на оградата би повлияло върху конструкцията и здравината на сградата, като последната ще остане без задна стена;

• освен това от доказателствата по делото било видно, че не оспорващият Тенчо Христов Василев е възложил, изпълнил или заплатил строителството на масивната ограда, а тези действия са били осъществени от свид. Ефтим Ефтимов, поради което последният следва да бъде определен като извършител на незаконния строеж, който се явява адресат на задължението за премахване на строежа; неправилното посочване на адресата на разпореденото премахване с оспорената заповед води и до нейната материална незаконосъобразност.

III. При тези данни настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че искането за отмяна е неоснователно на заявеното с него правно основание чл. 239, т. 4 АПК. Според тази разпоредба влязло в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед на белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват (реш. № 7149 от 21.05.2012 г. по адм. д. № 1023/2012 г. на ВАС, петчл. с-в; в този смисъл е трайно установената съдебна практика). Идентичната или сходна фактическа обстановка, при която са издадени различни индивидуални административни актове не обуславя извод за идентичност на правните спорове при съдебното обжалване на тези актове, поради което наличието на съдебни решения в различен смисъл по делата образувани по жалби против различните административни актове, макар тези актове да са били издадени при сходни или еднакви фактически обстоятелства, не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Затова с тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. ОСК на ВАС прие, че "разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи". Тълкувателните решения са задължителни - чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Поради това тълкуването и прилагането на чл. 239, т. 4 АПК следва да бъде съобразено с посоченото тълкувателно решение.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,