Решение № 7948 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11492/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда", Дирекция Инспекция по труда Варна, чрез процесуален представител, срещу решение 182/04.08.2020 г. по адм. дело 81/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ. Иска отмяна на оспорваното решение. Ответникът - Бетройер ООД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция по представен списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и банков документ за извършено плащане. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова иска да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е уважил предявения от Бетройер ООД, с. Горановци, общ Кюстендил иск по чл. 1 ЗОДОВ, като е осъдил Дирекция Инспекция по труда Варна да заплати на дружеството сумата от 2040 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено наказателно постановление (НП) 03-007394/15.05.2017 г., издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда - Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски в размер на 825 (осемстотин двадесет и пет) лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Кюстендил, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административнонаказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен по размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. По делото е установено, че дружеството е санкционирано с НП 03-007394/15.05.2017 г., издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, с административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ. Образувано е АНД 4081/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, в което дружеството е представлявано от адвокат, съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие, на когото е заплатило адвокатско възнаграждение от 1140 лв., установено с фактура и вносна бележка, приети по делото. С решение 446/11.03.2019 г. по описа на Районен съд Варна НП 03-007394/15.05.2017 г. е отменено. Съдебният акт е оставен в сила с решение на Административен съд - Варна 1057/30.05.2019 г., постановено по КАНД 1008/2019 г. В касационното производство дружеството е ползвало адвокатска защита, като е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие. Правилно административният съд е определил адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Според Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело 2/2016 г. на Общото събрание на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По основният повдигнат като спорен въпрос дали адвокатското възнаграждение, уговорено между страните е действително заплатено, съдът е дал положителен отговор, който е подкрепен от доказателствата по делото и следва да се счита за правилен и обоснован. Видно от доказателствата пред първата съдебна инстанция уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено, като плащането е извършено по банков път и в брой. Налице са всички предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ за удовлетворяване на исковата претенция, основана на твърдение за имуществени вреди, произтичащи от заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление. С оглед изложеното оспорваното решение следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 лв., за които се представя списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че договорената сума е изплатена изцяло и в брой. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда", Дирекция Инспекция по труда Варна, чрез процесуален представител, срещу решение 182/04.08.2020 г. по адм. дело 81/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ. Иска отмяна на оспорваното решение. Ответникът - Бетройер ООД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция по представен списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и банков документ за извършено плащане. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова иска да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Кюстендил, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административнонаказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен по размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. По делото е установено, че дружеството е санкционирано с НП 03-007394/15.05.2017 г., издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, с административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ. Образувано е АНД 4081/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, в което дружеството е представлявано от адвокат, съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие, на когото е заплатило адвокатско възнаграждение от 1140 лв., установено с фактура и вносна бележка, приети по делото. С решение 446/11.03.2019 г. по описа на Районен съд Варна НП 03-007394/15.05.2017 г. е отменено. Съдебният акт е оставен в сила с решение на Административен съд - Варна 1057/30.05.2019 г., постановено по КАНД 1008/2019 г. В касационното производство дружеството е ползвало адвокатска защита, като е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие. Правилно административният съд е определил адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Според Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело 2/2016 г. на Общото събрание на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По основният повдигнат като спорен въпрос дали адвокатското възнаграждение, уговорено между страните е действително заплатено, съдът е дал положителен отговор, който е подкрепен от доказателствата по делото и следва да се счита за правилен и обоснован. Видно от доказателствата пред първата съдебна инстанция уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено, като плащането е извършено по банков път и в брой. Налице са всички предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ за удовлетворяване на исковата претенция, основана на твърдение за имуществени вреди, произтичащи от заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление. С оглед изложеното оспорваното решение следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 лв., за които се представя списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че договорената сума е изплатена изцяло и в брой. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение