Решение № 3620 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 706/2010 г.

Решение № 3620 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 706/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Стойков Абрашев от гр. Сопот със съдебен адрес в гр. София срещу решение № 13152/5.11.2009 г., постановено по адм. дело № 4050/2009 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-9/05.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено от длъжността "инструктор V степен в Пожарна безопасност и спасяване във "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД - гр. Сопот при Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив, категория "В". От краткото изложение на касационната жалба и още по-краткото допълнение към нея касаторът релевира оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не бил изяснил фактическата обстановка по делото, както и че не е уважил всички негови доказателствени искания, вследствие на което е нарушил правото му на защита. Ответникът по касационната жалба министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител юриск. Люнчева я оспорва и моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, тъй като към датата на освобождаването на Стоян Абрашев от служба са били изпълнени изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР във връзка с чл. 69 КСО. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неуважавайки молбата на жалбоподателя за отлагане на делото, а исканите от него доказателства са били неотносими към спора. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че към момента на предложението за уволнението, служителят е имал служебен стаж от 17 г., 11 м. и 5 дни действително прослужени на офицерски длъжности и длъжности на държавен служител в МВР и общ осигурителен стаж 27 г., 1 м. и 12 дни, т. е. налице са предпоставките за пенсиониране. Според съда след като законът дава право на органа на назначението да пенсионира служителят при наличие на предпоставките по чл. 69 КСО, то административният орган е бил овластен да го направи и затова заповедта за уволнение е законосъобразна. Освен това съдът е приел, че не е необходимо кумулативното условие възраст, както изисква чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР и ТП № 6/2007 г. и в тази връзка е отговорено в съдебното решение, че няма колизия между т. 2 и т. 13 на цитираната правна норма от закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито са оплакванията на касатора. Фактическата обстановка по делото правилно е установена от съда и са събрани относимите към правния спор доказателства. Поисканите от касатора доказателства - класификатор на длъжностите, акта за встъпване и щатното разписание правилно е преценено от първоинстанционния съд, че нямат пряко отношение към делото. По този начин обаче не е нарушено правото на защита, както и фактическата обстановка по делото е правилно установена. По отношение правилното прилагане на материалния закон, касаторът не сочи конкретни оплаквания, но настоящата касационна инстанция служебно е длъжна да провери на основание чл. 218, ал. 2АПК. В процесния случай е следвало да се установи дали касаторът отговаря на изискванията на чл. 69 КСО за пенсиониране и след като това обстоятелство е установено, законът е овластил органа по назначението да прекрати служебното на служителя поради пенсиониране. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР позволява на органа по назначението при придобиване на служител на право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО да прекрати служебното му правоотношение поради пенсиониране. Следователно, за да се изпълни успешно уволнението по посочената правна норма от ЗМВР е необходимо служителят да е навършил 25 години осигурителен стаж, като 2/3 от него да са действително изслужени като държавни служители в министерството. Тези две предпоставки на чл. 69, ал. 2 КСО са изпълнени в процесния случай и затова е без значение възрастта на служителя, както е в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР. В цитираната разпоредба е дадена възможност, както на служителя, така и на органа по назначението да поискат прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране. Правилно първоинстанционният съд е установил, че не е налице колизия между т. 2 и т. 13 на чл. 245, ал. 1 ЗМВР, тъй като те са два отделни фактически състава, като т. 2 е свързана с чл. 68 КСО, а т. 13 - с чл. 69 КСО. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО предвижда пенсиониране на определените в него категории служители без оглед на възрастта, поради което не е налице колизия между т. 2 и т. 13 на чл. 245, ал. 1 ЗМВР. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на ВАС по този вид дела - вж. адм. дело 3293/2009 г., № 12810/2009 г. и № 12023/2009 г., всичките на 5-членни състави. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на приложимия материален закон и на съдопроизводствените правила, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,