Решение № 4003 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 484/2021 г.

Решение № 4003 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 484/2021 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител – юрисконсулт И. М., против Решение № 6207/10.11.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 9072/2020 година. С него съдът по жалба на Р. А., гражданин на Република Турция, е прогласил за нищожно Решение № 1870/19.08.2020 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и е постановил връщане на делото като преписка на органа, за повторно произнасяне по молбата на Р. А. за международна закрила. Изтъкнатите от касатора доводи са, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението на административния съд и за отхвърляне на първоинстанционната жалба. Ответникът – Р. А., чрез процесуален представител адв. Г., в открито заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението на АССГ е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването срещу обжалвания административен акт. Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решението си Административен съд София - град е прогласил за нищожно Решение № 1870/19.08.2020 г. на председателя на ДАБ при МС, с което административният орган и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказал статут на бежанец на чуждия гражданин. След осъществения контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът в мотивите си е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата се от закона форма и съдържание, в съответствие с административнопроизводствените правила, предвидени в ЗУБ. На оспорващия е била разяснена административната процедура и на език, който разбира. Установено е, че при постановяване на процесното решение, председателят на ДАБ при МС отново е провел интервюта с търсещия закрила, имащи отношение към бежанската му история и по този начин е направил нови фактически установявания, въз основа на които е приел, че на лицето следва да се откаже предоставяне статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. В съдебното – административно производство и като е преценил влязлото в сила Решение № 987/18.02.2019 г. по адм. дело № 13191/2018 г. на АССГ, ведно с дадените указания по тълкуване и прилагане на чл. 8 ЗУБ, пръвоинстанционният административен съд е намерил, че решението на органа е нищожно поради наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. В този случай, след прогласяване нищожността на акта, преписката следвало да се върне за ново произнасяне от председателя на ДАБ при МС. Решението на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. За да се обоснове в посочения смисъл, административният съд се е позовал на чл. 142, ал. 2 АПК, съгласно който установяването на нови факти от значение на делото, след издаване на акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания. Мотивирайки се, първоинстанционният съд обосновано е заключил, че председателят на ДАБ при МС е нямал правно основание да издаде обжалвания административен акт, въз основа на фактически установявания, които вече са били предмет на съдебен контрол при разглеждане на адм. дело № 13191/2018 г., по което е постановено Решение № 987/18.02.2019 година. Съдът излага правилен извод, че в процесната хипотеза административният орган може да вземе предвид само новонастъпили факти - тези, след приключване на устните състезания по предходното дело, каквито за настоящия случай не са се осъществили. С цитираното решение на АССГ, което е влязло в сила на 29.01.2020 г., съдът е дал задължителни указания по прилагането и тълкуване на закона, като е приел, че за чужденеца са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Административният орган обаче не е изпълнил дадените указания, а е провел повторно интервю, с което да изясни констатирани противоречия. В Решение № 1870/19.08.2020 г. председателят на ДАБ при МС е намерил, че за търсещия закрила не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Административният съд правилно е изложил, че мотивите на органа за неоснователност на молбата на търсещия закрила, не биха могли да повлияят на основните, решаващи изводи, тези, които са послужили като мотив за даване на указания по приложението на материалния закон – чл. 8 ЗУБ. Решаващият състав на АССГ законосъобразно е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 АПК - нищожен административен акт, издаден от административен орган, постановен в противоречие с влязло в сила решение на съда, което е задължително за страните, предвид формираната сила на пресъдено нещо. На соченото основание, като е прогласил нищожността на решението на председателя на ДАБ при МС и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, административният съд е постановил съдебното си решение при липса на релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение