Решение № 9241 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е депозирана от Р. Д. П., подадена чрез адв. Димитрова срещу решение №30977/23.09.2025 г., постановено по адм. дело № 11525/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу РА № Р- 22221422007958-091-001/11.07.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- гр.София, в частта в която е изменен и потвърден с Решение № 402/30.10.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отмени РА в съответната част. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение неоснователност на касационната жалба. Втората касационна жалба е депозирана от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив подадена чрез гл. юрк. Панова срещу решение № 30977/23.09.2025 г., постановено по адм. дело № 11525/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта отменяща РА. Kaсаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и процесуалния закон, необоснованост- съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба- Р. Д. П., чрез процесуалния си представител, в писмено становище, оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Всяка една от касационните жалби е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу частта от решението, която я засяга неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което са процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била законосъобразността на РА № Р- 22221422007958-091-001/11.07.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- гр.София, в частта в която е изменен и потвърден с Решение № 402/30.10.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив Касационните жалби са неоснователни. Решението е правилно и обосновано. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационните жалби не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано с оглед доказателствената съвкупност и приложимите правни норми се явява заключението на решаващия орган, че учреденото право на строеж върху процесния недвижим имот на 13.09.2021г. от страна на Р. П. и съпругата му не представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл.З, ал.2 ЗДДС. Разпореждането в случая е еднократен акт, не е извършвано по занаяти или с цел получаване на доходи. Не се установява правните субекти да са предприемали действия по повишаване стойността на прехвърленото право или реализиране на максимална печалба. Изложените в касационната жалба на Директора на „ОДОП - Пловдив“ възражения в обратната насока не могат да бъдат споделени, тъй като са направени при неправилен анализ на събраните по делото доказателства и в отклонение на приложимите правни норми. С оглед на горното правилен се явява изведения от съда довод, за незаконосъобразност на ревизионния акт и решението на директора на Дирекция „ ОДОП“ - Пловдив в частта, с която на Р. П. са определени допълнителни задължения по ЗДДС за м. 09. 2021г. В съответствие с материалния закон съдът е отхвърли жалбата на Р. Д. П., против издаденият РА и решението на директора на Дирекция „ ОДОП“ - Пловдив, в частта, в която на същия са били определени допълнителни задължения по ЗДДС за м. 09. 2022г. Събраните по делото доказателства недвусмислено сочат, че при сключване на сделката материализирана в НА № 96/ 07. 09. 2022г., с която са Р. П. и съпругата му са прехвърлили на „ БАЛКАН СТРОЙ БГ‘ ЕООД идеални части от УПИ в замяна на строителна услуга, е договорено и парично изражение на замяната. Поради тази причина законосъобразно данъчната основа е определена по реда на чл. 26, ал.2 ЗДДС, а не по претендирания от жалбоподателя П. чл. 26, ал.7 ЗДДС. Наведените съображения в тази насока пред първоинстанционния съд основателно и мотивирано са били отхвърлени. В тази връзка решението на Административен съд-София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателна и своевременна е претенцията на НАП за присъждане на разноски, които се констатираха в общ размер на сумата от 100 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,