Решение № 231 от 10.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5410/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез процесуален представител срещу решение 1973 от 27.03.2023 г., постановено по административно дело 1056/2023 г. от Административен съд София-град(АССг), с което е отменена негова заповед СОС-НОО2/12.01.2023 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено и му бъдат присъдени деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба М. Стоев, чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на целта на закона. Съдът е установил релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства е приел, че в случая не са налице фактическите и правни основания за издаване на процесната заповед. Решението е законосъобразно и обосновано. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка не е спорна, като настоящият състав споделя извода, че в случая срокът по чл. 12, ал. 1 ЗДСл е бил изтекъл към момента на постановяване на заповедта, при което не са налице предпоставките по ал. 2. Служебното правоотношение на Стоев е започнало на 01.12.2021 г., когато е встъпил в длъжност главен експерт в отдел Организация и управление на граничния контрол до завръщане на титуляря, в дирекция Граничен контрол при ЦУ на БАБХ, като със заповед на Изпълнителния директор на БАБХ му е възложено да изпълнява функциите на главен експерт в отдел Здравеопазване на животните , дирекция Здравеопазване и хуманно отношение към животните при ЦУ да назначаване на служител на незаетата длъжност. Служебното му правоотношение прекратено на 10.10.2022 г., за длъжността главен експерт в отдел Организация и управление на граничния контрол, като същата дата е назначен на длъжност главен експерт в отдел Контрол на хранителните добавки, материали и предмети, предназначени за контакт с храни, търговия от разстояние и измама с храни отново до завръщане на титуляря. С оспорената пред АССг заповед е прекратено служебното му правоотношение за длъжността главен експерт в отдел Контрол на хранителните добавки, материали и предмети, предназначени за контакт с храни, търговия от разстояние и измама с храни. Преназначаването на друга длъжност в същата администрация има правна последица продължаване на срока за изпитване по чл. 12, ал.1 ЗДСл, а обстоятелството, че служебното му правоотношение е прекратено на 10.10.2022 г. и на същата дата отново е назначен като държавен служител в ЦУ на БАБХ правото на органа да прекрати служебното правоотношение по този ред е погасено. Обстоятелството, че същият не е преназначен по реда на чл. 82 ЗДСл, при съобразяване от страна органа на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗДСл не променя, релевантния за случая факт, че служителят е заемал длъжност без прекъсване в една и съща администрация през периода 01.12.2021 г. до датата на издаване на процесната заповед 12.01.2023 г., като към момента на прекратяване на правоотношението му е възлизал на 1 г., 1 месец и 12 дни, при което не са налице предпоставките по чл. 12, ал. 2 ЗДСл. Правилно, в тази насока, първоинстанционният съд е изложил съображения, че срокът по чл. 12, ал. 1 ЗДСл е срок за изпитване, въведен от законодателя в полза на органа по назначението, в който срок той може да извърши преценка за качествата на служителя по отношение на изпълнение на служебните му задължения, като от установените в хода производството факти безспорно се установява, че органът е направил положителна преценка в тази насока, възлагайки му да изпълнява различни задължения. При извършената проверка не се констатира допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, а и такива конкретно не са посочени в жалбата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател като разпоредител с бюджета следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него деловодни разноски в настоящето производство в размер на 800лв. заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение