Решение № 1114 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10270/2010 г.

Решение № 1114 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10270/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-София против решение № 2038 от 22.06.2010 г., постановено по адм. д. № 2515/2010 г. от Административен съд София-град. С обжалваното решение, по жалба на "ИН ПРЕС БГ"АД е отменен РА № 2000902865 от 03.11.2009 г., издаден от ТД на НАП-София. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1140 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведеното касационно основание от касатора е неправилно приложение на материалния закон- чл. 208, т. 3 от АПК. Конкретните възражения, релевирани в жалбата са насочени предимно срещу довода на жалбоподателя за нищожност на обжалвания РА. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство "ИН ПРЕС БГ"АД чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмено възражение и изложени устно в съдебно заседание. Прави се възражение за нередовност на касационната жалба, поради липсата в нея на точно посочване на пороците на обжалвания съдебен акт. В случай, че възражението не се възприеме се поддържа неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Жалбата е подадена от легитимирана страна в рамките на 14 - дневния срок за касационно обжалване. Основателно е възражението на процесуалния представител на "ИН ПРЕС БГ"АД, че в касационната жалба липсва точно посочване на пороците на решението. В конкретния случай обаче, този пропуск не обуславя оставянето на жалбата без движение, тъй като твърдяният от касатора порок е неправилно приложение на материалния закон, за което съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът следи служебно. По основателността на касационната жалба съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 2000902865/03.11.09 г., с който на ревизирания субект са определени задължения за ДДС за м. 07.2004 г. в резултат на непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ"Красимир Донов". Безспорно е между страните, че този ревизионен акт е издаден след като с решение на СГС е прогласен за нищожен ДРА за същия период, по приложението на същия закон. Безспорно е също така, че за м. 07.2004 г. на жалбоподателя е издаден ДАПВ № 1925/10.09.2004 г. Видно от решението на СГС (решение от 25.03.09 г. по адм. д. № 2367/06 г.), представено по делото е, че първоначално издаденият ДРА за процесния период е прогласен за нищожен именно поради това, че за същия период има влязъл в сила данъчен акт, какъвто е ДАПВ, поради което ревизията за този период е следвало да се извърши при наличието на определени предпоставки и актът за възлагането й е трябвало да бъде издаден от регионалния данъчен директор, което в случая не било направено. От доказателствата по делото се установява, че заповедта за възлагане на процесната ревизия е издадена от началник сектор "Ревизии" в дирекция "ДОК" на ТД на НАП София-град, видно от която е, че ревизията е възложена на осн. чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, т. е. по общия ред. Пред административния съд жалбоподателят е твърдял нищожност на обжалвания РА, изтъквайки, че поради наличието на ДАПВ за ревизирания период, ревизията е следвало да се извърши по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК и да бъде възложена от териториалния данъчен директор. Твърдението на жалбоподателя е, че след като не е налице материална компетентност на лицето, възложило процесната ревизия и издало заповедта за определяне на компетентния орган за издаването на РА, то не е налице материална компетентност на издателя на РА. Първоинстанционният съд е преценил като неоснователен този довод, приемайки, че разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК е процесуална и с оглед редакцията й към момента на възлагане на процесната ревизия, наличието на ДАПВ, касаещ ревизирания период не е пречка за възлагане на ревизия за същия период по общия ред. По тези съображения и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизия и са налице делегирани правомощия със заповед № РД-01-131/22.03.07 г. ревизията е възложена от компетентно лице, респективно РА е издаден от компетентен орган. Административният съд е разгледал по същество спора между страните приемайки, че спорните фактури са издадени във връзка с действителна и реална доставка по договора от 30.06.2004 г. поради което не е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.), сочена от органа по приходите. Съдът е приел за необоснована пазарната е определената от органа по приходите пазарна стойност на стоката (комбайна) по този договор. По тези съображения административният съд е отменил като незаконосъобразен обжалвания РА. Настоящата съдебна инстанция преценява като неправилен извода на първоинстанционния съд за действителност на обжалвания РА. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в приложимата й редакция е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие, поради което тази разпоредба действа занапред във времето. С тази разпоредба изрично е уреден въпросът относно стабилитета на влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, като е прието, че въпреки влизането им в сила същите могат да бъдат изменяни или отменяни чрез извършване на ревизия по общия ред ( извън случаите, в които по законосъобразността им има влязло в сила съдебно решение). Не така стоеше въпроса относно стабилитета на ДАПВ/АПВ преди допълването на разпоредбата с ДВ, бр. 108 от 2007 г. Ако се приеме, че разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в редакцията и след ДВ, бр. 108 от 2007 г. намира приложение и по отношение на ДАПВ/АПВ, издадени преди влизането й в сила, означава да се преуреди с обратна сила статута на един административен акт от стабилен, неотменим акт, същият да се превърне в акт, който може да бъде изменян или отменян без наличие на специални основания и спазване на определена процедура. Това положение би противоречало на основополагащия принцип за правната сигурност, поради което не може да бъде възприето. Именно поради това, за да се приеме, че разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в приложимата й редакция ще се прилага и за ДАПВ/АПВ, издадени преди допълнението й, е следвало изрично да бъде предвидено обратното й действие. В случая обаче липсва изричен текст, предвиждащ, че разпоредбата се прилага и за актове, издадени преди влизането в сила на допълнението й. Като се има предвид, че на посочената разпоредба не е предадено обратно действие, то следва да се приеме, че за да намери приложение, следва и АПВ трябва да са издадени след 19.12.2007 г. В този смисъл е налице практика на ВАС - решение № 7443/2010 г. по адм. д. № 383/2010 г.; решение № 8221/2010 г. по адм. д. № 1847/2010 г. и др. Предвид изложените съображения, следва да се приеме, че в конкретния случай ревизията е следвало да се възложи от органа по чл. 134, ал. 1 ДОПК при съблюдаване на специалната процедура, уредена в чл. 133 от ДОПК. След като това не е направено, обжалваният РА е нищожен, тъй като е резултат на ревизия, възложена от некомпетентен орган и при неспазване на приложимите административно-производствени правила (чл. 133 и сл. ДОПК) за извършването й. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че преценявайки РА като валиден и произнасяйки се по съществото на спорния въпрос, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което се прогласи нищожността на атакувания РА. Воден от горното, Върховният административен съд