Решение № 346 от 2.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1041/2014 г.

ВКСII наказателно отделение02.10.2014 г.докладчик Бисер Троянов

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. К. И. за възобновяване на в. н. ч. д. № 343/2013 г., по описа на Окръжен съд - Добрич. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 346 от 2.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1041/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения К. К. И. за възобновяване на в. н. ч. д. № 343/2013 г. на Окръжен съд - Добрич, отмяна на решение № 151 от 09.12.2013 г. и връщане на делото за ново групиране на наказанията. Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, допуснато от съда при извършената кумулация. В открито съдебно заседание осъденият настоява за отмяна на института по чл. 24 от НК. Неговият служебен защитник адвокат П. В. поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображенията в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 151 от 09.12.2013 г. по в. н. ч. д. № 343/2013 г. Добричкият окръжен съд потвърдил определение № 55 от 11.09.2013 г. по н. ч. д. № 1191/2013 г., по описа на Районен съд - Добрич, с което били групирани наложените на осъдения К. К. И. наказания: по н. о. х. д. № 480/2013 г. на Районен съд - Добрич (от три месеца лишаване от свобода), по н. о. х. д. № 1707/2012 г. на Районен съд - Добрич (от една година и четири месеца лишаване от свобода) и по н. о. х. д. № 1874/2012 г. на Районен съд - Добрич (от една година лишаване от свобода), като е определено едно общо най-тежкото от тях: лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чийто размер бил увеличен, на основание чл. 24 от НК, допълнително с още шест месеца. За така увеличеното общо най-тежко наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода бил определен първоначален строг режим за изпълнение в затвор. Процесуално допустимото искане на осъдения К. К. И. е неоснователно. С решението си въззивната инстанция е потвърдила законосъобразно приложения от районния съд институт на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК, определяйки едно общо най-тежко наказание за извършените в периода от юни 2012 г. до март 2013 г. при разнородна реална съвкупност две престъпления по чл. 195, ал. 1 от НК и по чл. 346, ал. 2 от НК. Тези престъпни прояви са осъществени при условията на рецидив спрямо предходните съдимости на осъдения А. и не са налагали преуреждане на извършените по-рано съвкупности (между н. о. х. д. № 224/2003 г. и н. о. х. д. № 575/2004, както и между н. о. х. д. № 1585/2006 г. и н. о. х. д. № 1644/2007 г. - всички по описа на Районен съд - Добрич). Законосъобразно е приложен и институтът по чл. 24 от НК, за което са изложени убедителни съображения за необходимостта от увеличаване на общото наказание лишаване от свобода с още шест месеца - високата степен на обществена опасност на осъдения И., който е осъждан многократно за престъпления от общ характер; наложените към минимален размер наказания лишаване от свобода за включените в съвкупността тежки умишлени престъпления. Отсъстват законовите предпоставки за възобновяване на въззивното решение, поради което и не са налице основания за удовлетворяване на искането на осъдения К. К. И.. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК

Цитирани разпоредби

2