Решение № 7540 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15072/2012 г.

Решение № 7540 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15072/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Мирон Милков Славков от гр. Русе, против решение № 30 от 08.11.2010 г., постановено по административно дело № 255/2012 г. по описа на Административен съд - Русе. Исканията са за отмяна на съдебното решение като неправилно и отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен. Ответникът по касация - Директорът на ТП на НОИ - Русе, редовно призован, не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е решение ПЕО № 96 от 12.07.2012 г., на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № ОП - 10225#1/07.06.2011 г., с което на Мирон Милков Славков от гр. Русе е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО при зачетен стаж 3 години, 9 месеца и 17 дни от II категория и 33 години и 10 дни от III категория или общо по реда на чл. 104 от КСО осигурителен стаж 37 години, 9 месеца и 9 дни. Решението на Административен съд - Русе, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че оспорените пред него административни актове са издадени от компетентни органи по чл. 117, ал. 3 от КСО, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, и в съответствие с целта на закона. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) за незаконосъобразност на актовете. Правилен е и изводът на съда, че периода от 25.06.2007 г. до 24.12.2009 г., в който касаторът е получавал обезщетение за дълготрайна безработица, не следва да бъде зачетен като осигурителен стаж, тъй като за същият период му е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, което на основание чл. 54и, ал. 1, т. 4 от КСО (отм.) е пречка за получаване на парично обезщетение за дълготрайна безработица и се явяват получени на отпаднало правно основание. Правилно съдът е приел, че осигурителният стаж се зачита само ако паричното обезщетение за дълготрайна безработица е получавано на валидно основание. Правото на някакъв вид пенсия е обявено в чл. 54и от КСО и чл. 7 от НОИПОБ за юридически факт, който изключва правото на парично обезщетение за безработица. На следващо място е редно да се отбележи, че са правилни изводите на Административен съд - Русе относно неоснователността на твърденията на касатора, че административният орган недопустимо е преразгледал осигурителния му стаж, след като е налице влязло в сила съдебно решение, което според касатора е задължително за всички учреждения на основание чл. 297 от ГПК. Оспорените административни актове (разпореждане № ОП - 10225#1/07.06.2011 г. и решение ПЕО № 96 от 12.07.2012 г.) са постановени именно в изпълнение на решение № 21 от 26.08.2010 г., постановено по адм. д. № 332/2010 г. по описа на Административен съд - Русе, влязло в сила на 19.04.2011 г. като са спазени дадените от съда указания за зачитането на осигурителния стаж от 08.07.1964 г. до 15.08.1964 г. В същото време при новото произнасяне на административния орган по заявлението на касатора за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст правилно са взети предвид настъпилите след произнасянето на съда обстоятелства, които са от значение за определяне на пенсията, а именно отпадането на основание за получаване на парично обезщетение за дълготрайна безработица. Тези обстоятелства по никакъв начин не противоречат на влязлото в сила съдебно решение. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата на касатора за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорените пред него административни актове и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Русе е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,