Решение № 1661 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2015 г.

Решение № 1661 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Биби Гулбану Ахмадуллах, гражданка на Афганистан, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Омулбанин Абдул Разак, Рукия Абдул Разак и Самира Абдул Разак, против решение № 7644 от 10.12.2014 г., постановено по адм. дело № 11055/2014 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторката твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с цел на чужденката и трите й малолетни деца да бъде предоставен бежански статут или хуманитарен такъв. Редовно призована за датата на съдебно заседание, Биби Ахмадуллах не се явява. Представлява се от адв. Илиева, която поддържа жалбата, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображенията, изложени в касационната жалба. Ответникът, зам. председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Биби Гулбану Ахмадуллах, гражданка на Афганистан, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Омулбанин Абдул Разак, Рукия Абдул Разак и Самира Абдул Разак, срещу решение № 5232/12.08.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което на нея и малолетните й деца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Биби Ахмадуллах срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденката при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието й да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от нея за наличието на реална опасност за живота й - нейния и на малолетните й деца. Съдът, анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че спрямо Биби Ахмадуллах и семейството й не се установяват материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на молителката и децата й не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото мнение и/или убеждение на майката, поради което липсват законови основания на същите да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденците на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската история както на Биби Ахмадуллах, така и на съпруга й и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на молителката и малолетните й деца на хуманитарен статут - липсват данни чужденците да са изложени на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката и децата й, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновано съдът е заключил, че изнесените от Биби Ахмадуллах причини да напусне страната си по произход - отправяне на заплахи от страна на талибаните срещу съпруга й, който работел като кранист при американци, както и семейна вражда с бившата съпруга на баща й, довела до саморазправа, не обосновават основателен страх от преследване поради нейната и на децата й раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Семейната вражда, довела до саморазправа, е причина от личен характер, непопадаща в приложното поле на ЗУБ. Обосновано съдът, базирайки се на липсата на конкретизация на отправената до съпруга на молителката от талибаните заплаха, твърденията на самата молителка, че тя лично не е била заплашвана, това, че съпругът й е напуснал работата си като кранист и цялото семейство, премествайки се в друг град, е живяло безпроблемно и необезпокоявано повече от 9 месеца преди да напусне Афганистан, е стигнал до извода за недостоверност на бежанската история на Ахмадуллах в тази й част. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Биби Ахмадуллах за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства тя и децата й да са били изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденката. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. АССГ, базирайки се на информацията в справката към 2014 г., правилно е приел, че, доколкото няма данни граждани на Афганистан да са преследвани само поради принадлежността си към някоя народностна група, не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Неоснователни са развитите в касационната жалба и от адв. Илиева в съдебно заседание оплаквания за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на допуснати още от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че исканията за закрила от Биби Ахмадуллах и съпруга й, вместо да бъдат разгледани в едно общо производство, са отделени в две отделни административни производства. Касае се за правна възможност за обединяване на тези искания, но не и за императивно задължение по ЗУБ, поради което не е налице твърдяното от касаторката съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,