Решение № 9900 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 966/2017 г.

Решение № 9900 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 966/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от К. А. С. от гр. Ш., ул. "Зелена гора" № 16, срещу решение № 113/08.12.2016 г., постановено по адм. дело № 170/2016 г. по описа на Административен съд - Ш., което се счита неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му адв. Джамбазов е депозирана молба от 25.04.2017 г., с която уведомява съда, че е в невъзможност да се яви в с. з., като поддържа касационната жалба с наведените в нея основания за отмяна на решението. Ответната страна - Кметът на О. Ш., не се представлява. От редовно упълномощената ст. юрк. Б. Пейчева, е депозиран подробен писмен отговор, с доводи за неоснователност на касационната жалба и молба, с която се поддържа същия и се известява съда за служебен ангажимент в деня на с. з., с доказателства за това. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-25-1215/14.06.2016 г. на кмета на О. Ш., с която на собственика Саидов е наредено да премахне за своя сметка, в тримесечен срок, негодна за обитаване и опасна от самосрутване стопанска постройка (сайвант), находяща се в гр. Ш., ул. "Г.. Д." .№..., която е невъзможно да се укрепи. Съдът е приел, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, съобразно посоченото в нея правно основание и в изискуемата форма, като при постановяването й не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Изводите си е обосновал след анализ на приложените в административната преписка доказателства и на база констатациите на приетата и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза, потвърдила тези от констативния акт от 09.06.2016 г. на общинските органи, за състоянието на постройката като негодна за ползване по предназначение, застрашена от самосрутване и неподлежаща на заздравяване поради липса на запазени носещи елементи с необходимата експлоатационна годност. Решението следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон, като изведените при анализа на доказателствата изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не са допуснати и процесуални нарушения при постановяването му, каквито без конкретизация сочи жалбата. Назначената служебно експертиза, е средство за проверка на констатациите изложени в процесната заповед и като я е допуснал и приел като компетентна и безпристрастна, неоспорена от жалбоподателя, явил се лично и с пълномощника си в с. з. на 22.11.2016 г., съдът не е нарушил закона. Въз основа на отговорите на вещото лице за състоянието на процесната постройка, онагледени и със снимков материал, се доказва по несъмнен начин невъзможността за поправянето и заздравяването й, затова и материалният закон, на посоченото в заповедта основание, е спазен. Правилна е и преценката на съда, че актът е издаден след спазване на предвидената за това процедура. След получен сигнал за опасна за самосрутване сграда, кметът, на 03.06.2016 г. е назначил комисия, която да извърши проверка по него, с уведомление № 94-00-192/03.06.2016 г. е известил собственика, че е открита процедура за установяване състоянието на процесната сграда с оглед издаване на заповед по реда на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, като Саидов е бил поканен да представи писмени доказателства, бележки и възражения, или да се яви лично за изслушване в община Ш., което той е сторил на 07.06.2016 г. Видно от изготвения протокол, подписан от служител и свидетел, жалбоподателят е отказал доброволно да премахне освидетелствания обект, не е правил възражения или депозирал искания. На 09.06.2016 г. комисията е извършила огледа, а на 14.06.2016 г. е издадена процесната заповед, връчена на адресата на 20.06.2016 г. Два дни по-късно е депозирана жалбата пред АС-Ш.. Тази последователност в действията на администрацията действително не навежда на допуснати нарушения при издаването на акта, а състоянието на самия обект като такъв, който не може да бъде заздравен, е установено по несъмнен начин. Определен е и достатъчно дълъг срок за изпълнение, а твърдението за нарушени права на защита се обосновава само с неустановената възможност за възстановителни работи в имота, данните за който са обективно установени - неподдържан, частично самосрутил се и опасен. Жалбата е неоснователна и в частта й, с която в решението са присъдени разноски на ответната страна - този изход е обусловен от изхода на спора, а размерът им е определен съобразно предвидения в закона минимум за дела по ЗУТ, преди изменеието на чл. 78 ГПК с ДВ. бр. 8/2017 г. С оглед тези съображения решението, като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено, а при този изход на процеса жалбоподателят следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., своевременно претендирано от юрк. Пейчева, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК и чл. 78 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,