Решение № 13208 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8957/2012 г.

Решение № 13208 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8957/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2522 от 9.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1027/12 г. Административен съд София-град, първо отделение, VII-ми състав, е отменил решение № 950 от 29.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № 9700-0541/2.11.2011 г. на началника на митница Столична, като е изпратил делото като преписка на началника митница Столична за ново произнасяне по искането на "Карелия България" - ЕООД вх. № К-47-0335/11.04.2011 г. та дружеството за възстановяване на платен акциз в размер на 494 478,29 лв. за 267 520 бр. бракувани бандероли за тютюневи изделия за периода 2007 - 2009 г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, и е осъдил Агенция "Митници" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Агенция "Митници" чрез процесуалните му представители Десислава Йорданова и Михаела Петрова. В същата се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди решение № 950 от 29.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № 9700-0541/2.11.2011 г. на началника на митница Столична. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Карелия България" - ЕООД - гр. София, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - София-град е отменил решение № 950 от 29.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № 9700-0541/2.11.2011 г. на началника на митница Столична, с което е отказано възстановяване на акциз на дружеството в размер на 494 478,29 лв., представляващи стойността на признат брак на 267 520 бр. бандероли за тютюневи изделия, и е върнал делото като преписка за произнасяне по искането при спазване за задължителните указания по прилагане на закона, дадени в отменителното решение. Административният съд е описал установената фактическа обстановка и основанията на митническия орган да постанови отказ по искането. Изложени са мотиви, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа надлежни мотиви, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила, което да накърняват правото на защита на дружеството. Съдът е посочил, че между страните няма спор за факти, в това число и за изпълнение на процедурата по чл. 64 и чл. 66а от ППЗАДС, а спорът между тях се свежда до тълкуването на нормата на чл. 27 от ЗАДС след изменението на закона от 20.07.2010 г. Според митническата администрация след отмяната на алинеи 8, 9 и 10 на чл. 27 от ЗАДС не съществува законова възможност за възстановяване на акциз за бандероли, които са получили дефекти в процеса на производство на тютюневи изделия, което следва и от разпоредбата на § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС - ДВ, бр. 55/2010 г., в установения срок от която няма предявено искане за възстановяване. Решаващият съд е приел, че даденото тълкуване от митницата е в противоречия с материалния закон. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС урежда хипотезите, при които възниква субективното право на възстановяване на платен акциз - когато същият е недължимо платен или е подлежащ на възстановяване при условията, предвидени в чл. 22 - 24 от закона. Посочено е още, че платеният за такива бандероли акциз се явява недължимо платен по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС и на общо основание подлежи на възстановяване. На база на това е направен и извод, че отмяната на разпоредбите на ал. 9 - 11 от чл. 27, които норми уреждат реда за възстановяване на акциз в случаите на бракувани бандероли или такива с изтекъл срок на валидност, не погасява правото на възстановяване на акциз в такива случаи, като нормата на § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС предвижда преходен режим за сроковете на възстановяване на акциз в случаите, когато бандеролите са предадени преди 20.07.2010 г., но не преклудира правото на възстановяване на недължимо платен акциз. Направен е краен извод за неправилност на обжалваното решение, което обуславя и необходимостта от неговата отмяна и връщане на административната преписка за произнасяне по искането. Постановеното решение на Административен съд - София-град, е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за неправилно приложение на материалния закон. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел че и след изменението на ЗАДС от 20.07.2010 г. съществува възможност за възстановяване на акциз в подобни хипотези. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. От страна на "Карелия България" - ЕООД до митница Столична е подадено искане за възстановяване на сумата 494 478,29 лв., съставляваща стойността на 267 520 бр. Бракувани бандероли за тютюневи изделия, получени през периода 2007 - 2009 г., като същото е входирано под № К 47-0335/11.04.2011 г. След проведена процедура по реда на ППЗАДС с решение № 9700-0541/2.11.2011 г. началникът на митницата е отказал възстановяване на сумата с мотив, че след изменението на нормата на чл. 27 от ЗАДС със ЗИДЗАДС - ДВ, бр. 55/2010 г. не съществува възможност за възстановяване на акциз за дефектни бандероли, а искането не е предявено в срока на изключението, предвиден в § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС. С решение № 950 от 29.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници" е потвърдил решението на началника на митницата. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че това виждане на митническия орган е в противоречие с материалния закон и е отменил решението, като при условията на чл. 160, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 4 от ЗАДС е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване на закона. Този негов извод е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Изложените в касационната жалба доводи по същество са обсъдени от първоинстанционния съд и са намерили отговор в мотивите на първоинстанционното решение. В тази насока правилно е прието, че отмяната на разпоредбите на алинеи 9, 10 и 11 от чл. 27 от ЗАДС не води автоматично до извода, че е отпаднала възможността за възстановяване на акциз, заплатен за бандероли, които са получили дефекти в процеса на производство на тютюневи изделия и бутилиране на алкохолни напитки, каквато теза поддържа касатора. Нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС урежда процедурата за възстановяване на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз. Възстановяването на недължимо заплатен акциз е проявление на общия принцип на неоснователното обогатяване, уреден в чл. 55 от ЗЗД, според който всеки получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Поставянето на бандерол върху тютюневите изделия и алкохолните напитки е способ за реализиране на целите на ЗАДС и заплащане на дължимия акциз - чл. 64 във вр. с чл. 1 и чл. 2 отЗАДС, и целта му е да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване - чл. 64, ал. 4 от закона. В хода на производството на акцизните стоки е възможно да се получи дефект на бандерола, т. е. същият се унижава без да може да изпълни законовата си функция. По тази причина сумата за заплатения акциз, който удостоверява подобен бандерол, се явява недължимо платена и подлежи на възстановяване. Да се приеме другото означава, че производителите на акцизни стоки следва поемат за своя сметка стойността на дефектирали в хода на производството бандероли, или да заплащат акциз за стоки, които не са реално потребени. Ако е вярна тезата на касатора, то се явява безпредметно и съществуването на процедурата за бракуване на дефектирали бандероли, а нормата на чл. 27, ал. 7 от ЗАДС, която урежда същата, продължава да съществува и след отмяната на ал. 9, 10 и 11 от същия член. Поради това не може да се приеме довода на касатора, че тълкувайки по посочения начин закона, първоинстанционният съд е разширил приложното му поле. Мотивите на вносителя на законопроекта на ЗИДЗАДС не касаят правния спор, поради което наведените в тази насока аргументи в жалбата не следва да бъдат обсъждани. Нормата на § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС урежда заварените случаи на подадени искания преди изменението на закона и от нея не може да бъде направен извод, че е отпаднала възможността за възстановяване на акциз за дефектирали в хода на производството бандероли. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че административният съд е направил верен извод, че и след изменението на чл. 27 от ЗАДС, направено с ЗИДЗАДС - ДВ, бр. 55/2010 г. и отмяната на алинеи 9, 10 и 11 от същия, съществува законова възможност за връщане на акциз, заплатен за бандероли, които са получили дефекти в процеса на производство на тютюневи изделия и бутилиране на алкохолни напитки. В този смисъл постановеното от него решение не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,