Решение № 453 от 27.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 485/2009 г.

Решение № 453 от 27.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 485/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателя Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на нохд № 708/2009 г. на Районен съд гр. С., отменяване на постановеното протоколно определение от 08.06.2009 г. с което е одобрено споразумение постигнато между прокурора и защитника на обвиняемия С. М. И. и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се основава на допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият С. М. И. редовно призован не се яви в съдебната зала. По реда на чл. 94, ал. 1, т. 7 НПК е заявил, че ще бъде представляван по делото от упълномощен защитник, какъвто не се яви по делото. Становище по искането не е постъпило в съда. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Искането е процесуално допустимо, направено в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО: Горното дело е било образувано на основание внесен на 29.04.2009 г. от Районна прокуратура-Сливен обвинителен акт срещу С. М. И. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. Преди даване ход на делото, в Районен съд-Сливен е постъпило споразумение от Районна прокуратура-Сливен с дата 05.06.2009 г. за решаване на делото в съдебното производство между М. Радева-прокурор в РП-Сливен от една страна и адв. Е от АК-Сливен като защитник на подс. С. М. И. на основание чл. 382 и сл. НПК. В съдебно заседание проведено на 08.06.2009 г. прокурорът М. Р. и защитникът адв. М са поддържали споразумението и са поискали съда да го одобри като непротиворечащо на морала и закона и да прекрати наказателното производство. Разпитан по реда на чл. 382, ал. 4 НПК подсъдимият С. М. И. е заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен, съгласен е със споразумението, разбира неговите последици, доброволно го е подписал и е декларирал, че се отказва от разглеждането на делото по общия ред. Съгласно споразумението, постигнато по реда на чл. 381 и сл. НПК, подсъдимият С. М. И. роден на 21.03.1962 г. в гр. В., жител и живущ в гр. С., с основно образование, женен, осъждан с ЕГН ********** се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 22.02.2009 г. в гр. С. управлявал МПС-л.а. "Фиат Пунто" с рег. № С* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила- 1.96 промила, установено по надлежния ред с техническо средство "Дрегер Алкотест" № 0*, след като е бил осъден с влязло в сила споразумение от 15.10.2008 г. по нохд № 1510/08 г. по описа на СлРС за същото деяние- чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 във вр.с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК съдът му НАЛОЖИЛ наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА 3. Наказание ГЛОБА в полза на държавата по бюджета на съдебната власт в размер на 200/ДВЕСТА/лева. На основание чл. 382, ал. 7 НПК, с ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 08.06.2009 г. съдът е ОДОБРИЛ споразумението постигнато между страните като непротиворечащо на закона и морала и е ПРЕКРАТИЛ наказателното производство. Определението е постановено при допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 42б, ал. 1 НК, изменена с § 2 от ЗИД/ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г., пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично. Преди изменението на разпоредбата пробационната мярка се изпълняваше с ежедневното явяване на осъденото лице пред пробационния служител. От данните по делото е видно, че спрямо осъдения С. И. следва да се приложи разпоредбата в сила от 1.06.2009 г., тъй като протоколното определение от 8.06.2009 г. е постановено след тази дата. Съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК, съгласно която, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Разпоредбата е относима и към наказанието ПРОБАЦИЯ по чл. 42а НК, въведено в раздел Втори на Наказателния кодекс с ДВ, бр. 92 от 2002 г. Съдът не е съобразил изложеното и не е предложил промяна в споразумението, а именно да се приложи чл. 42б, ал. 1 НК в сила от 1.06.2009 г., определи периодичността на явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител и определи по-благоприятната за него периодичност съгласно закона. След като не е сторил това, а е одобрил споразумението в първоначалния му вид, съдът е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 вр.с ал. 1 НПК, именно-не е приложил закон, който е трябвало да бъде приложен. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр.с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което е основание за възобновяване на делото по глава тридесет и трета от НПК, отменяване на определението в тази част и връщане на делото за ново разглеждане при правилното приложение на материалния закон. В останалата част искането е неоснователно. Съгласно чл. 343г НК, във всички случаи на чл. 343,343а,343б и чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6. Това означава, че законодателят е предвидил при извършване на посочените престъпления, задължително лишаване на осъденото лице от право да управлява МПС за определен срок, в съответствие с чл. 49 НК. В случаите обаче, при които наказанието е наложено при условията на чл. 55 НК, съдът може да не наложи по-лекото наказание, предвидено в закона. Това следва от разпоредбата на чл. 55, т. 3 НК. Съгласно последната в тези случаи/на определяне на наказание по т. 1 и т. 2 - под най-ниския предел и замяна/, съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. От прочита на правната норма следва, че при хипотезата на глава двадесет и девета - решаване на делото със споразумение, по силата на чл. 381, ал. 4 НПК, когато за извършеното деяние наред с основното наказание е предвидено и кумулативно наказание, разпоредбата на чл. 55 НК е относима и към допълнителното наказание предвидено в закона. Следователно, като е приел, че по отношение на инкриминираното деяние по чл. 343б, ал. 2 НК следва да се приложи чл. 55 НК и е наложил наказание по чл. 42б, ал. 1 НК - пробация, а не е наложил наказание по чл. 343г НК, съдът не е допуснал нарушение на закона. На последно място неоснователно се поддържа, че съдът е нарушил закона одобрявайки споразумението за наказание при условията на чл. 55 НК Вярно е, че прилагането на тази разпоредба съгласно чл. 381, ал. 4 НПК е само възможност, която съдът преценява във всеки конкретен случай, а не императивно задължение, каквото законодателят е визирал при съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 вр.с чл. 372, ал. 4 НПК. Контролната инстанция обаче не може да ревизира определението на съда в тази част предвид волята на страните за наказание по чл. 55 НК, което обстоятелство е водещият мотив за посочената процедура. Не може и да преценява правилността на неговото приложение, тъй като съдът няма задължението да мотивира съдебния акт, с който одобрява споразумението. По изложените съображения е налице хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като при постановяване на съдебния акт РС-Сливен е допуснал съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК В този смисъл следва да се възобнови делото, отмени споразумението и делото върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Воден от горните мотиви и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение