Решение № 13730 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5131/2014 г.

Решение № 13730 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5131/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Руменов Василев от гр. Перник срещу решение № 194 от 06.03.2014 г. по адм. дело № 1343/2013 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЧР-620/30.09.2013 г. на вр. и. д. областен управител на област Перник за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Иска се отмяна на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. Решението е правилно. Обоснован е изводът на съда, че заповедта, с която служебното правоотношение на държавния служител е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, е законосъобразна. Налице са материалноправните предпоставки на посочената разпоредба, след като е извършено намаление в числеността на специализираната администрация и заеманата от Василев длъжност е премахната от длъжностното разписание. В касационната жалба отново се прави неоснователно възражение за нищожност на обжалваната заповед поради издаването й от некомпетентен орган. В случая лицето, което е подписало акта, е действало в условията на заместване на титуляра, съгласно заповед № РД-66/30.09.2013 г., с правно основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 2 от Закона за администрацията. С нея областният управител на Перник, който се явява и орган по назначаването, е възложил на заместник областния управител да го замества поради негово отсъствие на датата 30.09.2013 г. Изрично в тази заповед правомощията на заместника са определени и произтичат от "отсъствие" на замествания орган, който е в обективна невъзможност да изпълнява функциите си като титуляр. В случая, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, оправомощеният по заместване орган встъпва във функциите на титуляра и изпълнява правомощията му в пълен обем. Предвид изложеното, процесната заповед е издадена от компетентен орган, изпълнявал по заместване функциите на титуляра, в т. ч. и тази да подписва заповеди за прекратяване на служебно правоотношение. Не е налице недопустимо делегиране на определени със закон правомощия, както твърди касаторът. Затова жалбата срещу заповедта правилно е отхвърлена, не са налице основания за отмяна на постановеното решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,