Решение № 10016 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2022/2019 г.

Решение № 10016 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2022/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Благоевград против решение № 2091 от 10.12.2018 г., постановено по адм. д. № 646/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Ответницата М. Джалил от [населено място], в отговор от 23.05.2019 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С решение № 2091 от 10.12.2018 г., постановено по адм. д. № 646/2018 г., Административен съд – Благоевград е отменил решение № 1040-01-117 от 23.07.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 011-00-1924-3 от 28.03.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. Благоевград. Спорът пред първоинстанционния съд е изцяло правен и се е свеждал до размера на месечното обезщетение за безработица на М. Джалил и дохода от кой осигурителен период следва да бъде взет като база за изчисляването му. Въпросът е изрично уреден в чл. 62 от Регламент (EО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване, тъй като лицето е работило във Великобритания. В чл. 62, § 1 от регламента "Изчисляване на обезщетения" е посочено, че компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията трябва да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, като отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от чл. 62 параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Неслучайно в документ СЕД U004 от 15.06.2018 г., компетентната институция във Великобритания е посочила период на осигурителна заетост този от 29.05.2017 г. до 3.11.2017 г. и период на брутен доход по време на тази заетост 1588. 59 паунда месечно, (листове 93 и 94 от делото). Това е трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение съгласно законодателството на цитираната държава-членка. В тази връзка и при тълкуване на разпоредбите на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. се приема, че размерът на обезщетението следва да бъде определен при отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение, която е във Великобритания, независимо че българското законодателство предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията, който в случая включва и времето, през което спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на Великобритания. Другите периоди не са относими по арг. от чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. Фактите по спора, съобразени с персоналния и материален обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. Даденото от административния орган тълкуване на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. във връзка с хипотезите на чл. 54а, ал. 1 и 4 КСО, както и на чл. 54б КСО, е неправилно. Видно от документ СЕД U004 от 15.06.2018 г., компетентната институция във Великобритания е посочила период на осигурителна заетост този от 29.05.2017 г. до 3.11.2017 г. и съответния й брутен доход по време на тази заетост, а датата 10.03.2017 г. е само начална дата на справката. В този смисъл са решение № 8501 от 25.06.2018 г. по адм. д. № 3363/2018 г. на VІ отделение на ВАС, решение № 10444 от 10.07.2013 г. по адм. д. № 5083/2013 г. на VІ отделение на ВАС. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,