Решение № 883 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1045/2018 г.

Решение № 883 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1045/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Костадинов с адрес в [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. Челебиев - АК Хасково срещу решение № 1990/11.12.2017 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело № 872/2017 г. С него се отхвърля жалба на М. Костадинов против решение № 2153-01-55/18.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и незаконосъобразност поради което се иска отмяната му. Не се сочи, а и от съдържанието на жалбата не се извличат кои от основанията се има предвид в твърдяната незаконосъобразност на решението-нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като за съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Благоевград не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Костадинов срещу цитираното решение и разпореждане. С тях му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 50 ПЗР КСО и чл. 69, ал. 2 КСО. В административното производство е установено, че М. Костадинов се е обучавал като школник в СМУ в гр. Пазарджик в периода 31.08.1988 г. - 04.05.1991 г. Костадинов е [дата на раждане] и е навършил пълнолетие на [дата], като от тази дата му е зачетен стаж по чл. 44 НПОС до 20.02.1991 г. съгласно Закона за всеобщата военна служба 2 г. След преценка на доказателствата със заявлението от 7.06.2017 г. е установено, че Костадинов има навършена възраст от 46 г. 3 м. 16 д. и стаж от първа категория 26 г. 3 м. и 1 д. в МВР, от трета категория труд - 2 г., общ осигурителен стаж 28 г., 3 м. и 1 д., превърнат по чл. 104 КСО към трета категория труд 45 г. 11 м. 11 д. и общ осигурителен стаж към 31.12.2015 г. 26 г. 9 м. и 16 д. При тези данни е прието, че не са изпълнени условията на чл. 69, ал. 2 - 52 г. и 10 м. при 27 г. общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в МВР. Също така съгласно § 50 ПЗР ЗИДКСО вр. с чл. 69, ал. 2 не е налице хипотезата, поради недостиг на осигурителен стаж, без значение навършената възраст към 31.12.2015 г. Решението, с което се потвърджава разпореждането е обжалвано пред административния съд с доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната му. Възраженията се свеждат до това, че следва да бъде зачетен целия срок на обучението му за осигурителен стаж. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. При отговор на този спорен въпрос съдът е анализирал разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /ППЗП/ в редакцията ДВ бр. 102 от 1967 г. според който за трудов стаж от трета категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба, а тя съгласно чл. 21 от Закона за всеобщата военна служба се отбива от български граждани навършили 18 г. в годината на набора. Времето на обучение се зачита за отбита военна служба съгласно Указ № 117 от 31.07.1971 г., но чл. 81, ал. 1 ППЗП 1967 г. не е приравнявала времето за обучение на трудов стаж. Предвид доказателствата съдът е приел, че недостигащия осигурителен стаж до 27 г. е пречка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 вр. с § 50 ПЗР на ЗИДКСО. Решението е правилно. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП ДВ бр. 102 1967 г. за трудов стаж от трета категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Съдът правилно е съобразил и приложил разпоредбите на чл. 21 от ЗВВСНРБ, на Указ № 117 от 31.07.1991 г. за откриване на сержантски/старшински/ средни военни училища според които времето на обучение след навършване на пълнолетие за срок от две години след това се признава за трудов стаж. Правилно е прието, че няма законово основание да се приеме за трудов стаж и срока на обучението извън признатия 2 г. срок за отбитата военна служба, още по малко основание за това има да се признае за трудов стаж обучение като непълнолетен. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението не съдържа касационни основания за отмяна необоснованост и нарушение на материалния закон като съдът е извел обосновани фактически и правни изводи от доказателствата и приложимата материална уредба. Предвид изложеното Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК ВАС шесто отделение